Решение № 8442 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8442 гр. [***********], 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110162991 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [***********] против В. П. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по описа на СРС, 43ти състав.

В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ 1 продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „[***********] на клиенти за битови нужди в гр.[***********]. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „[***********] [***********]” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.[***********], одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [***********].

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 557,12 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.[***********] , [***********], ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 72,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., сумата от 60,75 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като недопустими, а по същество като неоснователни. Оспорва се пасивната материалноправна легитимация с доводи, че върху процесния недвижим имот е било учредено вещно право на ползване, което няма данни да е било погасено. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на облигационно правоотношение с ответника, както и че последния притежава 2 качеството „битов клиент“. Оспорва се въвеждането на абонатната станция в експлоатация, както и твърденията на ищеца за доставена топлинна енергия и извършвана услуга дялово разпределение през исковия период, чиято стойност да възлиза на претендираните суми. Твърди се, че в процесното жилище реално не е потребявана топлинна енергия през сочения период – нито за отопление, нито за БГВ.

Оспорва се годността на средството за търговски измерване. Навежда се възражение за погасяване по давност на претендираните в производството суми. Оспорват се представените към исковата молба документи и се твърди неравноправност на клаузи от ОУ на ищцовото дружество. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - [***********] изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ [***********] в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период дялово разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на „[***********] [***********]” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 557,12 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр.[***********], [***********], аб.№ [***********], ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 72,47 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., сумата от 60,75 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 01.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу 3 задължение за издръжка и гледане № 111, том I, рег. № 4797, дело № 94/2001 г. по описа на нотариус р.т. с район на действие СРС, от който се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот е прехвърлена на ответника, като прехвърлителите са запазили пожизнено и безвъзмедно правото на ползване върху имота.

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници на двамата прехвърлители по гореописания договор е, че в.к. е починала на 23.07.2006 г., а х.п.к. – на 18.12.2009 г.

По делото е приложен договор между Етажната собственост, в която се намира процесния недвижим имот и [***********], с предмет извършване на услуга „топлинно счетоводство“.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури за двата отоплителни сезона.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през исковия период топлинните разпределители, монтирани към радиаторите на ап.14, са с дистанционно отчитане /радиоотчет/. През този период ФДР е изготвила две изравнителни сметки по радиоотчет на 4 бр. ИРРО и за сградна инсталация. За БГВ не е разпределяна ТЕ поради липса на потребление, отчетено по водомера за топла вода.

Вещото лице е установило, че от собственика на ап.14 не са подавани възражения срещу изготвените изравнителни сметки през исковия период. Съгласно заключението, през исковия период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични проверки, относими към процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на неплатените от ответниците суми за 4 процесния период възлизат на сумата от общо 617,87 лева, в т.ч. сумата от 60,75 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 84,12 лева, в т.ч.

11,65 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.