Определение № 267 от 25.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 25.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. С.

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500027 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл. 247 ГПК пред окръжния съд е приключило с определение № 813/12.02.2025 г., отпаднали са пречките за движението на настоящото дело и то следва да бъде възобновено.

Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните както следва:

-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му: срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до претендираната от 95 624, 65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и 1 двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. с ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС , ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжия съд в обжалваната отхвърлителна част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част, за уважаване на исковете до пълния претендиран размер и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.), са подали, обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната жалба на Д. Ф., с които са оспорили същата и по съображения за неоснователността й са молили за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.

Въззивникът е навел подробни оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Молил е въззивният съд: да допусне до разглеждане доказателствените искания на ответниците, представени по делото, които първоинстанционния съд в нарушение на ГПК оставил без уважение; да допусне до разглеждане преюдициалните въпроси, относно приложимостта на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите на адвокатски услуги, които първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 5 ГПК, вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, вр. чл. 5 от ДЕС, вр. чл. 267 и чл. 288(3) от ДФЕС оставил без уважение, като отправи преюдициално запитване до СЕС съобразно искането, представено в първоинстанционния съд.

2

-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: възивницата е осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; и същата е осъдена за заплащане на разноски.

Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по подробно развити съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалния и на материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Заявила е следните искания от въззивния съд: 1.да изготви нов доклад като на страните се укажат изрично фактите, които следва да докажат или опровергаят; 2.съдът да приеме за съвместно разглеждане направеното в евентуалност възражение за прихващане от въззивниците за вреди от лошото изпълнение на договора така, както са посочени в отговора на исковата молба и уточнението, направено в изпълнение на указанията на съда с молба 14300/05. 06. 2024г.; 3. да допусне до разпит двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба; 4. да отправи преюдициално запитване до СЕС с поставените преюдициални въпроси съобразно искането в нарочна молба, представена пред първоинстанционния съд.

Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби на ответниците, с който е оспорил същите и по съображения за неоснователността на оплакванията и по правилността на обжалваното решение в осъдителната му част, е молил за оставяне на жалбите без уважение и за потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната част.

Противопоставил се е на заявените от ответниците искания по доказателствата, както и на искането за отправяне на преюдициално питане до СЕС. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд – недопускане на относими към предмета на доказване доказателства, е молил за приемане на приложените към отговора решение № 60155/14.12.2021 г., определение № 110/22.02.2021 г. на ВКС и договор за спогодба от 12.09.2023 г.

-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на ч. 248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело В 3

ЧАСТТА, с която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914 от 06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617,91 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 711,50 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената му сума от 569,16 лева., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По оплаквания за недопустимост на обжалваното определение в посочената част, евентуално – по такива за неговата неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят е молил за обезсилването му, евентуално – за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.

В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната жалба, с която са оспорили същата и по съображения за неоснователността й, са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на определението в обжалваната от ищеца част.

- По частна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. А., уточнена с молба от 07.03.2025 г. (след приключване на производството по чл. 247 ГПК), против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.

247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело в частта, с която е оставена без уважение молбата й вх. № 23629/24.09.2024 г. за изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските: - чрез увеличаване на присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, в частта за разликата над присъдената й сума в общ размер на 1329,41 лв. до претендираната такава от 7356,45 лв.; - чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва: сумата от 50 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226, 48 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.

1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. № 148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело № 20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на 4 обжалваното определение в посочената му част, като е молила за отмяната му в същата и за уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските чрез: - присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1329,41 лв. до претендираните такива от 7356,45 лв.; - за отмяна на осъждането й за заплащане на разноски на Д. С. Ф. от 50 лв. за обезпечителното производство и 226, 48 лв. – за налагане на обезпечението по изп.дело; - за отмяна на осъждането й за заплащане на адв. К. М. на адвокатско възнаграждение от 600 лв. за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца в обезпечителното производство и в производството по налагане на обезпечителните мерки.

Д. С. Ф., чрез адв. К.М., е подал писмен отговор на частната жалба, допълнен с молба от 01.04.2025 г. след уточнението на частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за частичната й недопустимост, евентуално по такива за неоснователността й е молил за оставяне без разглеждане на недопустимите оплаквания в жалбата и по същество - без уважение жалбата.

Въззивната жалба, насрещните въззивни жалби, частните въззивни жалби и отговорите са в срок, редовни са и допустими.

По искането на ищеца по доказателствата: Писмените доказателства (решение № 60155/14.12.2021 г. и определение № 110/22.02.2021 г. на ВКС и договор за спогодба от 12.09.2023 г.) са били представени от ищеца своевременно пред окръжния съд с искане за приемането им в първото съдебно заседание и същите са относими към премета на спора. Те са по твърденията на ищеца, че поемането на процесната защита на ответниците е в хода на вече осъществявана такава от адвоката по други висящи към този момент дела с подобен предмет и по възлагане от ответника Д., както и при договорено в спогодбата от 12.09.2023 г. с ответника адвокатско възнаграждение за работата му единствено по тези други дела. Като е оставил без уважение искането за приемане на тези доказателства, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, поради което са налице предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК и те следва да бъдат допуснати от настоящата инстанция.