Определение № 11296 от 05.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11296 гр. София, 05.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110169649 по описа за 2021 година

Съдът, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, и като съобрази постъпилия отговор в срока по чл.131 ГПК, Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в решим на ЕС, с адрес **********, посочен че се представлява от управителя си Г.К., чрез адвокат С. – следва да се дадат указания за представителна власт, тъй като липсва пълномощно на адвокат С., поради което и .

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника, чрез управител К., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи пълномощно на адвокат С., подписано от управителя на ЕС към датата 1.4.2022, когато е връчен препис от ИМ.

Съобщава на ответника, че при неизпълнение на указанията, съдът може да приеме, че отговорът е подаден от лице, без надлежно учредена представителна власт.

Съставя проект за доклад на делото:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът ВЛ. В. АНДР. твърди в исковата молба, че е собственик на самостоятелни обекти в етажна собственост – ап.4,1 и ап.4,2, която се управлява чрез общо събрание , предявява иск за отмяна на решения, взети на ОС на ЕС от 3.11.2021г. – по т.1,2,3,4,5,6,8,9,11,12. В исковата молба се излага довод, че решенията по т.1,2,3,4,5, касаят приемане на услуги, които надхвърлят обичайната дейност на поддръжка на сградата и поради тази причина, счита, че могат да се вземат само единодушно, но не и с мнозинство, включително квалифицирано. Счита, че с тези решения ЕС се ангажира не с обикновени, а с луксозни разноски. Не е налице зелена площ. Относно решението по т.6, сочи, че същото не е от компетентността на ОС, като съдебните разноски следва да се разпределят след извършването им, и да има конкретно дело и размер. по т.8, оспорва като 1 незаконосъобразно, защото счита, че размерът на вноските за Фонд Ремонт и обновяване следва да се съобрази с предвидени ремонти или извършени ремонти, а доколкото 75 % от общите части се контролират от едно и също лице, се прави възражение, че безконтролното вдигане на вноските съставлява злоупотреба с право. Оспорва се решението по т.9, тъй като не е определено въз основа реалните разходи за управление и поддръжка, като се сочи, че при взимане на решението не е представен разчет на разходите, нито е известно на база на какъв брой собственици и обитатели е направено предложението. Сочи се, че от 2018г. не са представяни отчети на управителите и изготвяне на бюджет на ЕС. По т.11, оспорва решението, тъй като не съществува ред етажен собственик да извърши ремонт за своя сметка, ремонтът касае част, която не е обща, а принадлежност към обект с друг собственик.

Твърди се, че ателие 2 е собственост на Е.М., която живее на семейни начала с предишния управител Г.К., през 2017г. се установил теч в притежаваните от ищеца апартаменти, източник била терасата, принадлежност към ателие 2, било взето решение на ОС на ЕС да се извърши ремонт на откритата площ, а до извършването му да се обработи с гума, като през 3.2021г. било направено споразумение на ищеца с което се предлагало ремонт на ап.4,2 и 4,1, срещу отказ от исковете на ищеца, което сторил, след което управителят на ЕС се отказали, не осигурили достъп за ремонт. Ищецът твърди сам да е извършил ремонта с наемане на фирма и извършване на разходи, който бил извършен, била положена гума. Този теч бил спрян, но се появили други, като с атакуваното решение по т.11, ОС задължава ищеца да извърши ремонт на площ,за която не носи отговорност, дори да е обща част.

Твърди, че с решение на БРС между етажните собственици и М. е установено, че откритата площ пред ателие 2 е обща част. Оттам, ищецът счита, че единственият начин за извършване на ремонт на ат.2 и оттам - собствените му имоти, е достъп отвън. Решението по т.12, оспорва да е взето надлежно решение за монтиране на камери, нито да са представени на ОС на ЕС, фактури за разход, който е одобрен на ОС. Сочи се, че доколкото взето решение за монтиране на камери е отменено, то и взимане на следващо същото решение е недопустимо.

Липсва дадено съгласие от всички етажни собственици, разходът е луксозен.

Сочи се, че поканата за ОС не е обявена в срок, не е бил налице необходимия кворум за провеждането му.

Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в решим на ЕС, с адрес **********, посочен че се представлява от управителя си Г.К., чрез адвокат С. – следва да се дадат указания за представителна власт, тъй като липсва пълномощно на адвокат С., отделно от представените и от двете страни доказателства е видно, че към настоящия момент, управител е Ч.

Ответникът е подал писмен отговор, в който се сочи, че решенията се атакуват с довод по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол, сочи се, че с решенията по т.1-6 се определя финансова рамка, в границите на която управителят може да действа, а редът за контрол върху взетите от него решения е по реда на приемане на отчет на управителя. Сочи се, че е налице зелена площ, нуждаеща се от поддръжка. Сочи се, че разходите са необходими, не луксозни, свързани са с ежедневно управление и поддържане 2 на общите части, поради което и решението за тях се взема с обикновено мнозинство, а те за взети с квалифицирано. Относно т.6, доколкото управителят представлява ЕС в съдебни производства, то и законосъобразно е предварително определяне на бюджет за тях. По т.8, счита, че липсва обусловеност вноската да е обвързана с конкретен ремонт, а само вноските да са съобразени с идеалните части, което е спазено. По т.9, счита, че разходите се заплащат от средства, набрани от вноски, законът не обвързва определяне на размер с отчет, нито за предварителен разчет, като сочи, че такъв е сторен на ОС. По отношение т.8 и 9, счита, че доколкото в ЗУЕС не е определен механизъм за изчисляване на вноската, нито размер, въпросите са по целесъобразност. По т.11, относно теча, сочи, че е решено изграждане на навес, а решението изразява колективното становище по ремонтите, не е взето решение, нито забрана по отношение на ищеца, няма правни последици. сочи, че ремонтът, извършен от ищеца, е краткосрочно решение, поради което е изразено становището. Решението, взето по т.11 касае обща част и е от компетентността на ОС. По т.12, се сочи, че е записано в протокола, че са представени фактури на изпълнителя, а решението на ОС не е по въпрос, обхванат от сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 14321/2020г.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.40,ал.1 ЗУЕС.

Предварителни въпроси.

Искът по чл.40,ал.1 ЗУЕС е конститутивен, като законът – чл.40,ал.2 ЗУЕС предвижда 30- дневен срок от получаването на решението, за подаването на иск за отмяната му. Безспорни факти.

Безспорно по делото е, че към 3.11.2021г. ищецът е собственик на отделни обекти в етажната собственост – ап.4,1 и 4,2, че ищецът на 10.11.2021г. е получил протокол от ОС на ЕС от 3.11.2021г..

Съдът намира, че страните не спорят, че покривът с площ 86 кв.м., находящ се от запазда, южна, източна част на сградата, е обща част, доколкото това е вписването в решението на БРС, влязло в сила, но между ЕС и Е.М..

Съдът намира, че страните не спорят, че на същата дата ОС на ЕС е проведено, за което е съставен протокол, както и че за атакуваните решения са гласували 75 % от общите части, както и решенията за предварителни разходи не са взети въз основа сторени разходи от ЕС..

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже твърденията си, че искът е предявен в 30- дневния срок, както и твърденията си, че : решенията по т.1,2,3,4,5, касаят приемане на услуги, които надхвърлят обичайната дейност на поддръжка на сградата, както и че одобреният разход по т.12 се основава на решение на ОС на ЕС за монтиране на 3 камери, което е отменено, и твърдението си, че камерите също съставляват луксозен разход.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже твърденията си, че решенията са взети с необходимия кворум и мнозинство, че изготвянето на протокола е обявено в срока по чл.16,ал.7 ЗУЕС,а във връзка с т.12 – че на ОС са представени фактури, и че разходът е сторен от ЕС.

По доказателствените искания – ищецът сочи искания във връзка с твърдението си, че разходите са луксозни, а ответникът счита, че оспорване на решение на ОС на това основание е оспорване по целесъобразност, което не е от компетентността на съда.

Поставените въпроси от страните касаят произнасяне по съществото на спора, ето защо, доказателствените искания в тази връзка следва да се уважат – противното би означавало предварително становище на съда по изхода на спора. Ето защо, Съдът, ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване препис от определението, да представи по делото, заедно с копие за ищеца, копие на: годишен отчет на управителя за 2020 г и годишен бюджет на разходите за ремонти и поддръжка на ЕС за 2021г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част – за останалите години искането е неотносимо, а относно искането за отчет за останали години, управителят има задължение за отчет ежегодно.

СЪОБЩАВА на ответника, че при непредставянето им, съдът може да приеме, че отчет и бюджет за сочените години не са извършвани, респективно, приемани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.190 ГПК за: копие от домова книга – копие е представено към отговора, справки – обстоятелствата са в тежест на ответника, поради което и съдът не може да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло искането за съдебно – икономическа експертиза – по поставените въпроси 1-3, ответникът сочи, че разходите са определени като рамка, следователно не са обосновани от предишни разходи, което е отделено за безспорно; във връзка с исканията за останалите задачи – 3,4- ответникът сочи, че са определени не въз основа предходни разходи, поради което е неотносима, т.3-5 и 3,6 отново не се сочи да са определени въз основа предишни разходи, поради което е неотносима, 3,7- въпросът е относно отчет на управителя, което е неотносимо към спора; 3-8 и 3-9-при условие, че ответникът не твърди това обстоятелство да е взето предвид, е неотносима; 3-10 – неотносима към спора.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел от ищеца, при довеждане в първото по делото о.с.з., само за въпроса дали на събранието са представени фактури или отчетни документи, във връзка с решението по т.12 – относно възражението на ответника, съдът съобразява, че ищецът оспорва вписването в протокола, че са представени фактури, поради което и искането е допустимо, а възражението е по същество. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на свидетелски показания относно други обстоятелства относно събранието- такива не са посочени.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени доказателства по делото.

4

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание, а на ищеца – и препис от отговора, заедно с доказателствата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.5.2022 г., от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________