Определение № 917 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. С., 10.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500739 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно продибитото имущество против Определение № 260744/29.01.2024 г., постановено по гр.д.

№ 10573/2019 г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.С Решение № 261118 от 01.09.2023 г., постановено по гр. дело № 10573/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1-13 състав, ищецът е осъден да заплати сумата от 17 450 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски от ответниците, в това число и заявен адвокатски хонорар в размер на 15 000 лв.подържа се,че съдът присъдил разноски за адвокатско възнаграждение,въпреки,че в отговора не било направено такова искане.Според жалбоподателя, въпреки дадената възможност по реда на чл. 136 и сл. ЗОНПИ ответниците не са се възползвали от същата, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 156. ал. 6 ЗОНПИ и съдът ла възложи изцяло или отчасти разноските на ответниците, а не на Комисията. Съдът не съобразил,че по делото е събран малък обем доказателства, осъществената защита от адвоката е идентична за двамата ответника, проведените заседания са 8 на брой, за част от които във връзка с несвоевременно представени заключения по допуснати експертизи или изискан по-дълъг срок за изготвянето им, е наложило отлагане във времето на постановяване на краен съдебен акт по настоящото производство. Подържа се,че претендираният адвокатски хонорар не кореспондира с фактическата и правна сложност на казуса.

Подържа се,че до отхвърлителна част на иска на комисията не би се стигнало, ако не беше постановено ТР № 4/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС, поради това,че в първоинстанционното производство не бил доказано от стрА. на ответниците законен източник на доход за придобиване и разпореждане с процесното имущество.Подържа се,че 1 не е налице реално плащане на присъдения адвокатски хонорар.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и бъде постановено определение,с което разноските бъдат възложени в тежест на ответниците.Като евентуално се прави искането за намаление на присъдения адвокатски хонорар.

По делото е постъпил отговор на Р. Д. М. и С. И. М. - ответници по гр.д. № 10573/2019 г. по описа на Софийски градски съд,с който се оспорва подадената частна жалба.Подържа се,че адвокатското възнагражение, платено от ответниците е в съответствие с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В петитума на исковата молба е направено искане от Р. М. да бъдат отнети общо 467 322 лева, а от С. М. 71 503 лева,поради което всеки от тях има защитим интерес в процеса. При това положение се подържа,че договорените и заплатени хонорари са съобразени с минималните по наредбата.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна стрА. в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.РазгледА. по същество същата е неоснователна.

Гр.д.№ 10 573/20г. на СГС е образувано по искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество на обща стойност 507 977,50лв. против Р. Д. М. и С. И.

М. С постановеното на 01.09.23г. решение съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил ищеца да заплати /не е посочено на кого/ сумата от 17 450лв. представляваща сторени по делото разноски.С молба от 20.09.23г. настоящия жалбоподател е поискал решението в частта за разноските да бъде изменено като са изложени съображения А.логични на посочените в частната жалба,по която е образувано настоящето дело.Ответниците са оспорили направеното искане.С обжалваното определение съдът е отхвърлил направеното искане като е приел,че не е предвиден преклузивен срок за претендиране на направени по делото разноски.Възражението по чл. 156, ал. 6 от ЗПКОНПИ е прието за неоснователно,поради това,че съображението на съда да отхвърли иска е не установяване на новооткрити факти,които ответниците са могли да посочат в съответните декларации пред комисията,а ново тълкуване на закона от стрА. на ВКС.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С исковата молба,по която е образувано делото е направено искане от Р. М. да бъдат отнети общо 467 322 лева, а от С. М. 71 503 лева.С решението по делото предявените искове са отхвърлени,поради което и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат право да искат заплащане на направените по делото разноски. Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната стрА. да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид посочения по-горе материален интерес по делото съгласно чл. 7, ал.2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към бр.7 на ДВ от 22.01.19г. , минималното възнаграждение, дължимо за защитата на М. е 10 876 лева, а на С. М. на 2 основание чл. 7, ал.2, т. 4 от наредбата – 2675 лева-т.е. общо от ответниците за адвокатската защита са минимално дължими 13 542 лева.Видно от представените договор за правна помощ /лист 455/ и разписка /лист 457/ С. М. е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 5200лв. Видно от представените договор за правна помощ /лист 459/ ,който е и разписка Р. М. е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 9 800лв.Обща двамата ответници са договорили и заплатили 15 000лв. който са присъдени от съда.Макар,че договорената и заплатена и впоследствие присъдена от съда сума е с 1 458лв. повече от дължимия минимален размер на предвиденото по наредбата адвокатско възнаграждение, съдът счита,че този размер не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.Исковата молба,по която е образувано делото е от 31 страници,касае изключетелен по обем информация и детайлно запознаване със същата.Представения отговор е от 30 страници и съдържа подробен А.лиз на описаното в исковата молба,което налага значителен по обем работа.По делото са проведени осем открити съдебни заседания ,което налага значително време за подготовка и явяване на процесуалния представител.С оглед на това съдът счита,че договорения и заплатен адвокатски хонорар не е прекомерен ,с оглед сложността на делото.

Възражението,че адвокатът е защитавал двама ответници ,при една и съща фактическа обстановка,поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено е неоснователно.Всеки от двамата ответници има защитим по делото материален интерес,за защитата,на който е ангажирА. и съответната адвокатска помощ.До същият резултат /присъждане на адвокатски хонорар за всеки от двамата ответници/ щеше да се стигна и в случай,че беше образувано отделно дело против всеки един от двамата ответници.

Законосъобразно в обжалваното определение СГС е приел,че в ГПК не е предвиден краен срок за претендиране присъждане на адвокатско възнаграждение,което се подържа в частната жалба.

Съдът счита,че позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл.

156, ал. 6 от ЗОНПИ няма каквато и връзка с развитието на спора по делото.Съгласно посочената разпоредба когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото.В настоящия случай предявения иск от комисията е отхвърлен поради съображенията подробно изложени в мотивите на решението,които са възприети и от настоящия жалбоподател,с оглед неподаването от негова стрА. на въззивна жалба,и които съображения нямат нищо общо с несвоевременното представяне на доказателства от стрА. на ответниците.

Съдът счита,че съображението на комисията жалбоподател,че до крайния по делото резултат нямаше да се стигне ако не беше прието ТР №4/23г. на ОСГК на ВКС и че със същото е дописан ЗОНПИ не следва да бъде подлагано на коментар.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъдепотвърдено.

3

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 260744/29.01.2024 г., постановено по гр.д. № 10573/2019 г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС с частна касационно жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4