Акт от 06.07.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126 град Сливен, 06.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 267 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н.Н., действаща чрез процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 246 от 25.02.2020г., постановено по гражданско дело № 6360 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, седалище и адрес на управление: град София, ул. „Пиротска“ № 171 А е осъдена на основание чл. 187, ал. 5, т.

2 вр. ал. 6 от ЗМВР да заплати на Н.Д.Н., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1544,03 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие в размер на 125 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Ответната дирекция е осъдена на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 193,87 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение. Предвид изхода на спора Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 400,00 лева – деловодни разноски, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд Сливен сумата от 261,76 лева – държавна такса и разноски в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (за краткост ГДПБЗН), действаща чрез процесуален представител по пълномощие и с нея е обжалвано посоченото първоинстанционно решение изцяло. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба. Жалбата отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е допустима и редовна.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно и необосновано. Навежда оплакване, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане от районния съд на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането и заплащането на нощен труд на държавните служители по ЗМВР. Релевира подробни съображения в тази посока, като твърди, че неправилно районен съд е приел, че материалноправните отношения за претендирания исков период се уреждат от разпоредбите не Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

Навежда оплакване, че неправилно съдът е счел, че към процесните правоотношения е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от 17.01.2007г. Поддържа изложените в отговора на исковата молба аргументи за неприложимост на разпоредбите на тази наредба. Излага довод, че в относимите разпоредби на ЗМВР изчерпателно са изброени видовете възнаграждения, поради което за процесните правоотношения разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда са неприложими. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд е игнорирал и не е обсъдил представените от ответника доказателства в подкрепа на твърдението му, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност на нощния и дневния труд, а съгласно ЗМВР продължителността е еднаква – осем часа. Излага довод, че извършеното преизчисляване на положените часове нощен труд към дневни такива с изравнителния коефициент е направено въз основа на неприложим към процесните правоотношения подзаконов нормативен акт (НСОРЗ) за сметка на дерогирането на разпоредбата на чл.187, ал. 3 ЗМВР, който регламентира специална осем часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР. Цитира решения на Окръжен съд Ловеч, Районен съд Велико Търново, Районен съд Бургас, постановена по дела със същия предмет.

Въззивникът твърди още, че е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно - икономическа експертиза.

В тази връзка посочва, че в отговора на исковата молба е възразил за неправилно поставен от ищеца въпрос към експерта, тъй като при преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв не се формират часове извънреден труд, защото този труд не е положен извън редовното работно време. Излага подробни доводи за начина, по който се компенсират положените часове нощен труд. Намира, че районният съд е присъдил на ищеца възнаграждение за повече часове извънреден труд, с оглед заключението на експертизата за 272 часа, без да отчита, че част от положеният нощен труд вече е заплатен като извънреден.

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

В заключение моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззивника моли производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне с решение на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по тълкувателно дело № 1 от 2020г. В условията на евентуалност, ако съдът счете искането за спиране на производството за неоснователно моли откритото съдебно заседание по делото да се проведе в негово отсъствие. При евентуална претенция от насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство чрез пълномощника адвокат Н.П., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал. 2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. При спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време. Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал. 2 ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал. 1 ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140 КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие. Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР. На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по административно дело № 8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл. 31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора ѝ не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание съдът се е произнесъл по искането на процесуалния представител на въззивника за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е оставил същото без уважение като неоснователно.

В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило е становище чрез пълномощника, който заявява, че поддържа въззивната жалба, моли съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно, излага подробни съображения, аналогични с тези във въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от защитника на въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника му, в което се моли делото да се гледа в отсъствие на страната и защитника. Процесуалният представител поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи за неоснователност на същата. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. Моли при прекратяване на производството за тази част от исковете, за която е направен отказ, съдът да не присъжда разноски за ответника съразмерно на прекратената част от делото. Представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Окръжен съд

Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК и при условията на чл.

269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районен съд Сливен е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т.

2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от 222 часа за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. в размер на 1544.03 лева(с оглед допуснатото от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 12.02.2020г.) ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193,87 лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 12.02.2020г.) за периода от изискуемостта (1-во число на по - следващия месец след тримесечието на полагане на труда) до подаване на исковата молба – 01.11.2019г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ така наречения ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът Н.Д.Н. е служител на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на длъжност – „Началник на дежурна смяна“ за исковия период, както и към настоящия момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен период.