Решение № 211 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502868 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, представлявана от Ч. З. и С. П. против решение № 1292/21.03.2024г., постановено по гр. д. № 4270 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, с което се признава за установено по отношение на Н. Г. Б., ЕГН ********** и З. И. Б., ЕГН **********, че „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 има солидарно вземане спрямо тях в размер на сумата от 1 238, 27 евро, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 9738/2021г. по описа на ПРС, IV гр. с. – 14.06.2021г. до изплащане на вземането, като по отношение на всички претендирани суми в размер на 4022, 25 евро – договорна лихва, начислена за периода 17.06.2013г. – 03.06.2021г. вкл., дължима на основание т. 4 от договора за кредит; 1204, 31 евро – дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 17.06.2013г. – 12.03.2020г., дължима на основание т. 10 от договора за кредит; 37, 22 евро – непогасена лихва, начислена за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г., дължима на основание чл. 85 от ЗЗД във вр с. чл. 306, ал.1 от ТЗ; 623, 61 евро – дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 14.05.2020г. – 03.06.2021г. вкл., дължима на основание т. 10 от договора за кредит; 10 1 евро законна лихва за периода от 04.06.2021г. до 13.06.2021г.; 24, 54 евро – разноски за връчване на покани до двамата длъжници, отхвърля исковите претенции като неоснователни и недоказани.Осъжда Н. Г. Б., ЕГН ********** и З. И. Б., ЕГН **********, солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831093393, сумата от 142, 39 лева разноски по съразмерност с оглед уважената и отхвърлената част от исковете. Осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831093393 да заплати солидарно на Н. Г. Б., ЕГН ********** и З. И. Б., ЕГН **********, сумата от 1 478, 92 лева – разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, направени в исковото производство за възнаграждение за вещо лице.

С решение № 3688/12.09.2024г., постановено по същото дело, е допълнено решение № 1292/21.03.2024г., като е отхвърлен иска на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, представлявана от Ч. З. и С. П. против Н. Г. Б., ЕГН ********** и З. И. Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните по делото, че ищецът има вземане при условията на солидарност от ответниците по договор № ***, сключен между страните, за сумата от 2361, 73 евро, представляваща горницата от главницата над признатия за съществуващ размер на вземането от 1238, 27 евро до пълния претендиран размер на главницата от 3600 евро, като неоснователен.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за главница до пълния претендиран размер от 3600 евро и в частите, с които е отхвърлен иска за размера от 1080, 18 евро – непогасена договорна лихва за периода 14.06.2018г. до 13.06.2021г. вкл., за размера от 341, 85 евро непогасена наказателна лихва, за 10 евро законна лихва за забава за периода 04.06.2021г. (датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем) до 13.06.2021г. вкл. и за сумата от 24, 54 евро – разноски за връчване на покани до двамата длъжници, ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2021г. (датата на подаване на заявление) до окончателното погасяване на задължението.Оспорва се извода на районния съд за недействителност на процесния договор за кредит, поради липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, както и че не било ясно какво се включва в ГПР.Оспорват се изводите за изтекла погасителна давност за вземането за главница.Неправилно районният съд приел също, че тъй като в хода на принудително изпълнение били събрани суми от ответниците, тези суми следвало да бъдат приспаднати от признатия размер на вземането.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в посочения от жалбоподателя размер.Претендират се разноски за въззивното, първоинстанционното и заповедното производство.

С писмения отговор на ответниците чрез пълномощника им въззивната жалба се 2 оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваните части, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение, допълнено с решение № 3688/12.09.2024г., е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 9738/2021г. по описа на РС Пловдив, IV гр. с., произтичащи от договор № **-*** от 10.05.20213г., за следните суми: 3600 евро просрочена и непогасена главница; 4022, 25 евро – договорна лихва, начислена за периода 17.06.2013г. до 03.06.2021г. вкл., сумата 1 204, 31 евро дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 17.06.2013г. – 12.03.2020г., 37, 22 евро непогасена лихва за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; 623, 61 евро наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода 14.05.2020г. – 03.06.2021г., 10 евро законна лихва за периода 04.06.2021г. до 13.06.2021г. вкл., 24, 54 евро разноски за връчване на покани за двамата длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2021г. до пълното погасяване на задължението.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № *** от 10.05.2013г., въз основа на който на ответниците била предоставена сумата от 3 600 евро, която сума била усвоена изцяло на 13.05.20213г.Кредитът бил в просрочие от 17.06.20213г., поради което на длъжника З.

Б. била изпратена покана чрез ЧСИ К. Павлов с рег. № 824 с район на действие ОС Пловдив, да погаси просрочените задължения в 7-дн. срок, като в противен случай кредитът се счита изцяло и предсрочно изискуем.Поканата била връчена на 30.08.2019г.Тъй като плащане не последвало, на 04.06.2021г. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем.На 14.06.2021г. било подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК, а с оглед подаденото възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, на кредитора били дадени указания за предявяване на иск за установяване 3 съществуването на вземането.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са изразили становище за допустимост на иска, но са оспорили неговата основателност.Направили са възражения за погасяване на вземанията по давност.Направили са и възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, недействителност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 10а от ЗПК, както и поради нарушение на добрите нрави и злоупотреба с право.

Към исковата молба е приложен заверен препис на договор № *** от 10.05.20213г. за кредит, съгласно който банката предоставя на кредитополучателите банков кредит в размер на 3600 евро по посочената в договора разплащателна сметка, за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № ***.Крайния срок за усвояване на кредита е до 13.05.2013г., а крайния срок за погасяване на кредита е 17.05.2023г. – т. 2 и т. 3 от договора.Съгласно т. 4 за ползвания кредит кредитолучателите заплащат на Банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10, 01 пункта.Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 7, 99 %, ГПР е 20, 98 %, а общата дължима сума от кредитополучателите е 7994, 15 евро – т. 5 от договора. В т. 7 е предвидено, че Банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2, 95 % от разрешения кредит в деня на усвояването му, а съгласно т. 8, ако до изтичането на срока на усвояване по т. 12 кредитополучателите не усвоят цялата сума по кредита, същите дължат на Банката комисионна за ангажимент в размер на 2 % върху неусвоената част от кредита. Съгласно приложимите общи условия на банката – т. 1.1., б. б - Годишен процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисионни и другите разходи съгласно ЗПК), свързани с договора за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Видно е от приложеното удостоверение изх. № 19786/23.02.2024г. по изп. дело № 20228240400182, че за погасяване вземането на ищеца /взискател по изпълнителното дело/, е преведена сумата от 3638, 82 лева.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, кредитополучателят Н. Г. Б. е усвоила по банковата си сметка сумата от разрешения банков кредит в пълен размер 3600 евро на 13.05.2013г.Просрочената и непогасена главница по процесния договор за кредит към 14.06.2021г., поради неплащане на главницата и обявената предсрочна изискуемост, е в пълния усвоен размер от 3 600 евро.Размера на просрочените и непогасени задължения по договора по вноски, пера и периоди са описани в Приложение № 1 - Таблица към 4 заключението, след приспадане на извършените плащания /погасявания към датата, посочена в извлечението от сметка към 14.06.2021г. и са: договорна лихва, начислена за периода 17.06.2013г. – 03.06.2021г., дължима на основание т. 4 от договора за кредит в размер на 4 022, 25 евро; наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 17.06.2013г. – 12.03.2020г., дължима на основание т. 10 от договора за кредит, е 1 204, 31 евро; непогасена лихва, начислена за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. по т. 4 от договора, в размер на 55, 68 евро; наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 14.05.2020г. – 03.06.2021г. вкл., дължима на основание т. 10 от договора за кредит в размер на 558, 47 евро; законна лихва за периода от 04.06.2021г. до 13.06.2021г. вкл., в размер на 10 евро; наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 17.06.2013г. – 12.03.2020г., при приложим размер на законната лихва – 441, 58 евро; наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 14.05.2020г. – 03.06.2021г. вкл., при приложим лихвен процент в размер на законната лихва – 204, 36 евро.

Първоинстанционният съд е приел в решението си, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е разписана методика за формиране на ГПР по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20, 98 %/.Приел е, че на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи да възстанови само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.Счел е за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност относно вземането за главница за периода 17.06.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 501, 23 евро.С оглед данните за събрани суми обаче по реда на принудителното изпълнение, е приспаднал събраната сума от 1 860, 50 евро и е уважил предявения иск за главница за остатъка от 1 238, 27 евро. Останалите претендирани суми е счел за недължими, поради недействителността на договора и е отхвърлил иска за тях.