Решение № 4441 от 09.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4441 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110100852 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ц. Н. И. срещу „Агрикс България" ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да върне на ищеца сумата от 14 000 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1454 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от датата, на която е отпаднало основанието за превода - 12.01.2023 г. до завеждане на исковата молба.

В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 10.10.2012 г. ищецът бил посетен от представители на ответното дружество, които го обвинили, че е получил парични средства, които са тяхна собственост и следва да ги върне, поради това и превел по сметка на дружеството сумата от 14 000 лева като обезщетение. В този връзка поддържа, че при проведен на 29.11.2016 г. разпит по воденото наказателно производство, управителят на ответното дружество К. Д., посочил, че в началото на м. 10.2012 г. посетил кантората му по повод извършената измама и по банков път ищецът му превел горната сума. Последващо срещу него и други лица било повдигнато обвинение, по което с влязло сила присъда бил оправдан. С влизане в сила на оправдателната присъда, станало на 12.01.2023г., счита, че е отпаднало основанието, на което е предал горната сума, поради което и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му върне същата, ведно със следващата се лихва за забава. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Агрикс България" ЕООД депозира 1 отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Поддържа, че сумата от 14 000 лева е част от сума 312 000 лева, която въз основа на организирана и осъществена измама на 21.09.2012 г. е преведена по сметка на Р. А. Г..

Последният, на същата дата, придружен от ищеца, я е превел по сметка на И.. Излага, че след разкриването на престъпната схема в рамките на образуваното наказателно производство, сумата от 14 000 лева му е възстановена доброволно от ищеца. Сочи, че оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда е ирелевантно за настоящия случай. Прави и възражение за погасяване на претенцията по давност. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез адв. И. И. поддържа отговора на исковата молба, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието, че Ц. Н. И. е превел по банков път сумата от 14 000 лева по сметка на ответника, както и, че на 21.09.2012г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 311 900 лева, преведена от сметка на Румен Георгиев.

Видно от представеното банково удостоверение с изх. № 0326-11-019501/30.10.2012г. и приложената към него детайлна информация за трансакции за периода 10.10.2012г.– 10.10.2012г. е, че на същата дата от банковата сметка на Ц. И. по банковата сметка на „Агрикс България" ЕООД е преведена сумата от 14 000 лева, с посочено основание за плащане „по договор“.

От приетите по делото актове, предмет на водени между страните производства, а именно Решение № 50152/12.01.2023г. постановено по наказателно дело № 337/22г. по описа на ВКС, както и Решение № 260017/03.07.2024г. по гр. д. № 2486 по описа на ОС- Варна, се установява движението и разпореждането с постъпилата по банковата сметка на ищеца от банковата сметка на лицето Р. Г., сума в общ размер на 311 900 лева (след направеното приспадане на сумата от 100 лева за банков превод).

Видно от Решение № 50152/12.01.2023г. постановено по наказателно дело № 337/22г. по описа на ВКС е, че съдът е отменил присъда постановена по ВНОХД № 291/2020 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, в частта с която подсъдимият Ц. И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с деяние осъществено за времето от 14.09.2012г.- 21.09.2012г., с което е причинил на „Агрикс България“ ЕООД имотна вреда в размер на 312 000 лева. Със същото решение съдът оставил в сила присъдата по ВНОХД № 291/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново в частта, с която останалите лица - Калин Иванов Киров и Петър Борисов Ефтимов са признати за виновни.

Видно от посоченото в решението е, че сумата в размер на 312 000 лева е била предмет на 2 осъществено спрямо ответника престъпление, при което подсъдимите К. И. К., К. С. К. и П.

Б. Е. - като съизвършители, а Ц. Н. И. - като помагач, и с посредственото извършителство на лицето Р. А.Г. с цел да набавят за себе си лично и за всеки един от останалите имотна облага са осъществили състава на престъплението измама като първите трима - възбудили, а четвъртият- умишлено улеснил да възбудят у управителя на „Агрикс България“ ЕООД, К. Д., заблуждение, че лицето Р. А. Г. е земеделски производител, който ще продаде и достави на „Агрикс България“ ЕООД, 700 тона царевица, вследствие на което на дружеството била причинена имотна вреда в размер на 312 000 лева.

От приобщено към доказателствения материал по делото влязло в сила на 20.08.2024г., решение № 260017/03.07.2024 г. по гр.д. № 2486 по описа на ОС-Варна, е видно, че „Агрикс България“ ЕООД е ангажирало деликтната отговорност на ищеца и останалите три лица, по повод причинените му имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено престъпление „измама“, като е поискал да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 253 000 лева, явяваща се разликата между сумата от 312 000 лева заплатена от „Агрикс България“ ЕООД с оглед осъщественото от тях наказуемо деяние и възстановената от ищеца в хода на наказателното производство, сума. Видно от постановеното решение за безспорно прието между страните е, че размерът на възстановената в хода на наказателното производство сума е 59 000 лева, от които 45 000 лева иззети в хода на досъдебното производство от кантората на Ц. И. и 14 000 преведени от негова страна по банковата сметка на ответника.

Доколкото влязлата в сила присъда е обвързваща за съда по отношение на вината, то и същият е отхвърлил предявения спрямо Ц. И. иск за солидарното му осъждане да заплати сумата от 253 000 лева, като е постановил солидарното осъждане на признатите за виновни лица.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Основателността на иск с това правно основание изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение между страните, в изпълнение на което ищецът е престирал определено благо и прекратяване с обратна сила на това правоотношение, представляващо основанието за имуществено разместване.

Съгласно приетото с ППВС №1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума, в случаите, когато основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила - при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

3

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е било да установи твърденията си, че сумата от 14 000 лева е преведена на ответника по повод поддържано от представител на дружеството, че е получил парични средства, които са тяхна собственост и са предмет на престъпление, както и че по въздигнатото му обвинение е оправдан с влязла в сила присъда. За отхвърляне на предявените искове в тежест на ответника е било да установи твърденията си, че преведената от ищеца сума от 14 000 лева е част от сума в размер на 312 000 лева, която въз основа на организирана и осъществена измама на 21.09.2012 г. е преведена по сметка на Р. А. Г., която на същата дата е преведена по сметка на Цветан И..

Безспорно е, че сумата от 14 000 лева е преведена от Ц. И. по банковата сметка на ответника, както и, че основанието за превода не е посоченото в банковите извлечения „по договор“, а същото произтича от водените между страните производства свързани с осъществената на 21.09.2012г., измама, при която сумата в размер от 312 000 лева е преведена от банковата сметка на Румен Георгиев по банковата сметка на ищеца. Въз основа на така изложеното и съобразно влезлите в сила обвързващи съда актове, предмет на водените между страните производства, настоящият състав намира, че получената от Ц. И. сума в общ размер на 311 900 лева е получена в резултат на осъществени престъпни действия (от трети лица) и независимо, че същият е оправдан по повдигнатото му обвинение и респективно предявеният срещу него иск за деликт е отхвърлен, то същият е върнал правомерно сумата от 14 000 лева. Това е така, тъй като институтът на неоснователното обогатяване е самостоятелен източник на права и задължения, респективно принципът за недопускане неоснователното разместване на блага между страните би бил нарушен ако на ищеца бъде върната обратно процесната сума от 14 000 лева, получена от него въз основа на неправомерни действия, поради което връщането им на неоснователно обеднелия от когото ги е получил е било в съответствие с нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца за отпаднало основание, а именно влязлата в сила оправдателна присъда, поради което не са налице елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и ответникът не дължи връщането на процесната сума.

Доколкото неоснователността на главната претенция, обуславя и неоснователност на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, то съдът намира, че същият също следва да бъде отхвърлен.

Не следва да се обсъжда наведеното от ответника възражение за изтекла давност, предвид отхвърлянето на иска като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно своевременно представения списък по чл. 80 ГПК, като му се присъдят в пълния претендиран размер от 1 992 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т. ул. „*****“ бл.

**, вх. *, ет. * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Агрикс България“ ЕООД, ЕИК 200586160, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет. 3, ап. 3 да върне на ищеца сумата от 14 000 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1454.00 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от датата, на която е отпаднало основанието за превода - 12.01.2023г. до завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „****“ бл. **, вх. *, ет. *, да заплати на „Агрикс България“ ЕООД, ЕИК 200586160, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 1 992.00 лева (хиляда деветстотин деветдесет и два лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.

Разпечатката съдържа 40 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/957bcb65-1cd1-497e-9f66-284955b4391d