Решение № 8 от 31.03.2026, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА в присъствието на прокурора Н. Н. С. като разгледа докладваното от бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20256000600037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – П., както и по въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци Н. К., А. Г. и К. К., срещу Присъда № 4/09.09.2025 г. постановена по НОХД № 183/2024 г. по описа на Военен съд – П..

С атакувания съдебен акт подсъдимият ...... Н. Е. А. от в. ф. ...... – А. е признат за невиновен в това, че на 10.04.2022г., в гр. А., около 01:00 ч., пред дискотека „.....”, в съучастие, като съизвършител с цивилните лица Г.А.Х. и А.Й.Х., и двамата от гр. А., чрез нанасяне на удари, както следва: един удар с юмрук в областта на носа и един удар с крак в областта на носа на цивилното лице А. Г. Г.; един удар с юмрук в областта на носа и един удар с крак в областта на носа на цивилното лице Н. К. К. и два удара с юмрук в областта на лицето, три удара с юмрук в областта на тялото и три удара с крак в областта на тялото на цивилното лице К. Н.

К., по хулигански подбуди да е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: - на цивилното лице А. Г. Г. да е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, довело до намалена носна проходимост, която покрива 1 изискванията за осъществяване на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота (по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 13, вр. ал. 1 от НК ); - на цивилното лице Н. К. К. да е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, довело до намалена носна проходимост, която покрива изискванията за осъществяване на медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота (по смисъла на чл. 129, ал. 2 пр. 13, вр. ал. 1 от НК ); - на цивилното лице К. Н. К. да е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око; разкъсно-контузна рана по горната устна; контузия на главата и тялото, които наранявания по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 пр. 13, вр. ал. 1 (относно А. Г. Г. и Н. К. К.), вр. чл. 130, ал. 1 (относно К. Н. К.), вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Н. К. К., срещу подсъдимия ... Н. Е. А., за сумата от 12 000 лв.

(дванадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от К. Н. К., срещу подсъдимия ... Н. Е. А., за сумата от 8 000 лв. (осем хиляди), ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от А. Г. Г., срещу подсъдимия ... Н. Е. А., за сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан по основание и размер. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по досъдебното производство в размер на 776.80 лв. за изготвените три съдебномедицински експертизи и направените разноски в хода на съдебното следствие, за защита на три съдебномедицински експертизи общо 300.00 лв. или от по 100.00 лв. за изслушване на всяка съдебномедицинска експертиза в хода на съдебното следствие и за явяване от по 20 лв. общо 60 лв.; както и пътни разноски за явяване на свидетел в размер на 21.25 лв. или всичко в размер на 1 158,05 лв. (хиляда сто петдесет и осем лева и пет стотинки) са оставени за сметка на държавата.

С протеста е оспорено оправдаването на подс. А.. В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че Присъда № 4/ 2025 г. по НОХД № 183/2024 г. на Военен съд – П. страда от редица пороци, като прави впечатление структурата на съдебния акт – в рамките на 40 страници от мотивите на съдебния акт е изписан диспозитива на обвинението, становищата на страните, хронологията на движение на съдебното дело по инстанции – прекратяване, обжалване, връщане и т.н. и само в пет страници е отделено на установената от съда и приета фактическа обстановка по делото. Намира, че в хода на съдебното следствие от обективна страна по безспорен начин са доказани времето, мястото на извършване на деянието, неговият механизъм и авторството в лицето на подсъдимия военнослужещ, извършил деянието в съучастие с други две лица. Прокурорът счита, че 2 първоинстанционният съд, в нарушение на нормата на чл. 305, ал. 3 НПК, е игнорирал значителна част от гласните доказателства по делото, като мотивите за това са декларативни и не съдържат съображения кое налага отхвърлянето им. Изразява становище, че по делото липсва самостоятелен, задълбочен и качествен анализ на събраната доказателствена съвкупност, като не са изложени съображения какви факти решаващият съд приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници. Прокурорът предира, че са налице основания за отмяна на постановената присъда на основание чл. 334, ал. 2 НПК и за постановяване на нова осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за произнасяне с нов, законосъобразен акт на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК.

Адв. В. – повереник на частните обвинители и граждански ищци Н. К., А. Г. и К. К., счита присъдата на Военен съд – П. за изцяло неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при неправилен анализ на доказателствения материал при възприемане на фактическата обстановка по делото. Сочи, че в мотивите не са обсъдени и решени всички въпроси по чл. 305, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НПК, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Допълва, че целият доказателствен материал недвусмислено доказва извършване на престъплението от подсъдимия в съучастие в двете цивилни лица. В тази връзка настоява да се постанови нова осъдителна присъда, или алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци Н. К., А. Г. и К. К. подкрепят казаното от повереника им.

Защитникът на подсъдимия Н. А. – адв. И. счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че няма безспорни доказателства за виновно поведение, в съучастие, на подсъдимия. Счита, че когато няма категоричността за доказване, която изисква процесуалният закон, съдът е длъжен да постанови съдебен акт в полза на подсъдимия.

Пледира да се потвърди присъдата, за което настоява и подсъдимия А., в последната си дума.

Въззивният съд установи следното:

Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

Въззивният съд намира атакуваната присъда за процесуално порочна, тъй като изложените мотиви не покриват минималните стандарти за мотивираност на съдебния акт. В мотивите на атакуваната присъда първостепенният съд посочил характеристични данни за подсъдимия Н. Е. А., описал е деянията за които той е обвинен от прокуратурата, посочил е становищата на страните и след това в хронологичен ред е проследил развитието на делото до образуването на НОХД № 183/2024 г. на Военен съд – П. и е развил пространни 3 съображения за приложението на чл. 396, ал. 2 от НПК, предвид решението по делото „........“ на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В разсъжденията решаващият съд е посочил, че при наличие на „съучастие“, е необходим общ и единен наказателен процес за всички съучастници и това е неизбежна последица от същността на този институт на материалното право, при което от обективна и субективна страна е налице такава фактическа връзка, че поведението и отговорността на който и да е от съучастниците е невъзможно да бъде изяснено без да се изясни поведението и отговорността на останалите (ТР № 5 от 21.05.2018 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ВКС, на ОСНК).

Съдът е описал за фактическа обстановка, че: на 09.04.2022 г., след като са почерпили в дома на св. А.Т., св. Д.С., Г.Х., А.Х.(като за последните двама на основание чл. 408, ал. 2 от НПК материалите се изпратени и са на производство пред РП – П.) и подс. ...... Н. А., към 22:00 ч.

– 22:30 ч. посетили дискотека „.....”, намираща в гр. А., на ул. „......“ № .. ... Там към тях се присъединили и синът на св. Д.С. – Е., св. В.К., както и св. Т.Й.. В дискотеката всички употребили още алкохол. Лица, част от компанията, излезли навън и там възникнал конфликт със св. Н. К., св. К. К. и св. А. Г.. Св. Н. К., получил удар в областта на дясната скула, от „..............”, паднал на земята и понесъл множество удари поне. Ударите получил от Г.Х. и от лице с имена А.Х.и след като се изправил – от лице с имена Е.. Наред с Е. имало още 3 – 4-ма човека, които го ритали. В това време от дискотеката излязъл св. К. и подс. ......

Н. А., като последният отишъл да разтърве биещите се. Св. К. наблюдавал от около 10 м. разстояние и не е видял подсъдимият ...... А. да нанася удари, а единствено че издърпал единия от другата компания, факт който св. Й. потвърдил в прочетените му показания на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК на л. 56, том 3 от ДП, тъй като непознатите мъже са удряли Г.Х., който също ги е удрял. Св. Й. се опитал да ги разтърве, като избутал единия от непознатите мъж – по-младия. През това време Г.Х. и по-възрастният мъж си нанасяли удари, при което св. Й., паднал на земята, като по-младото момче от другата компания се опитало да го удари, но не успяло тъй като било пияно. В този момент подсъдимият ...... А. се намесил и избутал този по-младия мъж – св. Н. К., при което двамата започнали да си нанасят удари. Гр.л. Г.Х. продължавал да нанася удари на по-възрастния мъж – св. К. К., заедно с баща му гр.л. Г.Х.. През това време последвали и още удари върху св. К. К. и от останалите лица, които „аз въобще не ги познавам”. Св. А. Г. се опитал да го предпази като легнал върху него, но и „други хора ме ритаха и не мога да ги посоча кои”. Св. К. К. е категоричен, че удари е получавал от този, от „първия бой с щръкналите уши”, като при втория бой удари е получавал от него и от „още хора”, като по време на втория побой били „7 – 8 лица”. По време на нанасянето на ударите, св. Ф. чул думите на св. Н. К. – „Пази баща ми!”, при което св. Ф., който възприел идващата група от хора, около 5 – 6 човека и след като св. К. К. бил вече на земята, той им извикал „Спрете! Стига!”, при което те „фокусираха ударите върху другите двама” – св. Н. К. и св. А. Г.. Св. А. Г. получил удари и при първото спречкване от двете лица, които били вън – св. Д.С. и гр.л. Г.Х., както и от излезлите впоследствие „няколко лица от входа на дискотеката”. Ударите били насочени, както към него, така и към св. Н. К.. Удари му нанесли и трите лица от първото спречкване – св. Т., св. Д.С. и гр.л. Г.Х. и дошлите от дискотеката „6 – 7 човека”. Като първият удар, който 4 попаднал в носа св. А. Г. го е получил от лице с щръкнали уши, като посочва подс. ...... А. в съдебно заседание, но от извършеното разпознаване се установява, че лицето с щръкналите уши е гр.л. Г.Х.. Отвън били излезли и св. А.П., св. Г.С. и св. Н. Л.. Когато е бил вън св. П. е възприел „около 7 – 8 човека” , които не ги познавал, като този свидетел наблюдавал от около 6 – 7 метра заедно със св. С.. Мястото било сравнително осветено и св. П. е категоричен, че не е забелязал подсъдимият да удря в лицето с юмрук св. Н. К. или св. А. Г., както и св. К. К.. Около „5 – 6 човека” е видял и св. С., около св. К. К., св. А. Г. и около св.