Решение № 889 от 18.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11621/2023
- Вид
- Решение № 889
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 13.04.2024
- Състав
- Христина Валентинова Тодорова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 889 гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110111621 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. А. Х., ЕГН **********, адрес: гр.***, срещу Е.М. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми: 4 375.45 лева - главница за периода от 05.10.2006г. до 17.05.2010г.; 695.97 лева договорна лихва върху главницата считано от 11.08.2009г. до 17.05.2010г.;
335.50 лева - такси закъснения, считано от 11.08.2009г. до 17.05.2010г., дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД към 17.05.2010г., към договор за кредит и договор за поръчителтво от 05.10.2006г., както и сумата 410.35 лева - съдебно деловодни разноски по ч.гр.д. № 7288/2010г. по описа на ВРС, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7288/2010г. по описа на ВРС и има образувано изпълнително дело №20107170400537 по описа на ЧСИ Р.В.Т., рег.№717, с район на действие ОС-Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 7288/2010г. на ВРС, в полза на Банка ДСК ЕАД на 18.05.2010г. срещу ищеца и С.М.Й. е издаден изпълнителен лист за сумите предмет на настоящото производство. Въз основа на него на 07.07.2010г. било образувано изпълнително дело №20107170400537 по описа на ЧСИ Р.В.Т., рег.№717, с район на действие ОС-Варна. Последното изпълнително действие било на 29.07.2010г., когато били наложени възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижими имоти на длъжника С.М.Й. и запор върху МПС на ищеца. Сочи се, че след настъпила перемция не са били предприемани изпълнителни действия повече от 5 год.. Предприетите действия, вкл. конституирането на ответника като взискател по изпълнителното дело счита за незаконосъобразни. Не са извършвани изпълнителни действия, водещи до 1 прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност признава иска.
Счита за недопустимо производството, тъй като към момента не е налице висящо изпълнително производство, доколкото същото било перемирано по силата на закона. Сочи, че след 2014г. не са предприемани същински изпълнителни действия срещу длъжника за събиране на вземането. Навежда доводи, че вземането на взискателя съществува и към настоящия момент, като изпълнението му може да бъде само доброволно. Моли поради изложените съображения за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от Банка ДСК ЕАД, е инициирано ч.гр.д. № 7288/2010г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. На 01.06.2010г. е издаден изпълнителен лист, който обективира солидарното задължение на С.М.Й. и И. А. Х. в полза на Банка ДСК ЕАД за следните суми:
4 375.45 лева - главница за периода от 05.10.2006г. до 17.05.2010г.; 695.97 лева - договорна лихва върху главницата считано от 11.08.2009г. до 17.05.2010г.; 335.50 лева - такси закъснения, считано от 11.08.2009г. до 17.05.2010г., дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД към 17.05.2010г., към договор за кредит и договор за поръчителство от 05.10.2006г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -17.05.2010. до окончателното плащане, както и сумата 410.35 лева - съдебно деловодни разноски.
Посредством молба от кредитора, по описаното задължение на 07.07.2010г. е образувано изпълнително дело №20107170400537 по описа на ЧСИ Р.В.Т., рег.№717. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
На 10.07.2010г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 17.07.2010г. на ЧСИ е наложена възбрана на недвижим имот на длъжника С.М.Й., а на 08.07.2010г е наложен запор на МПС на И. А. Х..
На 25.11.2011г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на С.Й., като от заповед № 24/12.11.2010г. е видно, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.11.2010г..
На 23.08.2012г. е конституиран взискател - ОТП Ф.Б. ЕООД, по негова молба с оглед договор за цесия от 12.06.2012г..
На 10.09.2012г. ЧСИ е наложил запор на трудовите възнаграждения на длъжниците.
На 24.01.2014г., по искане на взискателя, ЧСИ е наложил запор трудовото възнаграждение на С.Й..
На 23.05.2018г. ЧСИ е изпратил уведомления до страните, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочил, че последното изпълнително действие е на 24.01.2014г.
2
На 05.04.2019г. Е.М. ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство, с оглед договор за цесия от 28.09.2018г., като е уведомен от ЧСИ, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае 3 изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
В случая съдът намира, че от 26.06.2015г. /постановяване на ТР/ до следващата молба, с която е поискано предприемане на изпълнителни действия от взискателя - 05.04.2019. - искане за конституиране на Е.М.
ЕООД, са изминали повече от две години, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Следващи молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия не са подавани. Т.е. изп дело е прекратено на 26.06.2017г.
Последицата от настъпване на перемцията, е че след прекратяване на изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен способ, не прекъсват погасителната давност за вземането.
Перемцията е без правно значение за давността . Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
4
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/957af511-60f4-4690-95d3-38b601b0a0fd