Решение № 12421 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12421 гр. С, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110117983 по описа за 2024 година

Предявени са искове от ЗК “Д З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”К А Д” № 68, насочени срещу ЗК „Д Б: Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И и Т Т, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1179.88 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение от 1164.88 лв. и ликвидационни разноски от 15.00 лв. по щета № ..., ведно със законна лихва, считано от подаване н а исковата молба 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 143.29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.04.2023 г. до 29.03.2024 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2022 г., на кръстовището в гр.С, на бул.“А И Г“ № 2Е и ул.“Г“ № 83, е настъпило ПТП между л.а.Фиат с рег.№ ..., застрахован при ищеца, и л.а.Пежо с рег.№ ..., застрахован в ответното дружество, при което водачът на последния не осигурява необходимата дистанция и удря спрелия пред него на червен светофар л.а.Фиат. За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Пежо.

Ищецът сочи, че собственикът на другия участвал в ПТП-то автомобил, застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета. Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 1164.88 лв., които са заплатени на сервиза, на който е възложен ремонта, като допълнително ищецът е направил разходи от 15.00 лв. по определяне на обезщетението.

Ищецът твърди, че е поканил ответника

1 да му възстанови заплатеното застрахователно обезещетение, но същият е отказал поради липсата на виновно поведение на застрохавния при него водач на МПС.

Поради това, в настоящето производство ищецът иска да му бъде присъдено обезщетението, което е заплатил на застрахованотолице, ведно с направените ликвидационни разходи по определянето му, както и мораторна лихва за забавено плащане.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че към датата на настъпване на процесното ПТП, л.а.Пежо с рег.№ ... е застрахован при него по валидна застраховка Гражданска отговорност. Същият обаче оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, както и вината за последното на водача на л.а.Пежо.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а.Фиат с това, че същият не е намалил постепенно скоростта си, а спрял разко. Отделно от това се навеждат доводи, че не всички описани от ищцовото дружество щети по л.а.Фиат са резултат от процесното ПТП и в частност деформациите в областта на задната врата.

На самостоятелно основание иска се оспорва и поради завишаване на неговия размер.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ..., е видно, че между ищцовото дружество и „В Т“ ЕООД, е сключен договор за застраховане на л.а.Фиат с рег.№ ..., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 25.01.2022 г. до 23.59 ч. на 24.01.2023 г.

На 18.07.2022 г. в на кръстовището на ул.“Г“ и бул.“А И Г“, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Фиат, който е ударен от л.а.Пежо с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Пежо.

Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Фиат, е подал до ищцовото дружество на 19.07.2022 г. искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“. Към същото е приложена анкетна карта, в която е посочено, че ударът е настъпил в момента,в който л.а.Фиат е спрял на червен светофар за ляв завой.

2

По образуваната претенция № ... са изготвени опис на претенция и опис-заключение по претенция. Ремонтът на превозното средство е възложен на автосервиз ЕТ „Р – Н.Ф“, за което на 21.07.2022 г. е издадено възлагателно писмо. Автомобилът е приет след ремонт от представител на собственика му без забележки, видно от приемо-предавателния протокол от 24.01.2023 г. Стойността на ремонта е отразена в издадената фактура № **********/27.01.2023 г. След съставен ликвидационен акт № .../30.01.2023 г., сумата е изплатена на сервиза, извършил ремонта с преводно нареждание от 31.01.2023 г.

На 27.03.2023 г. при ответника е заведена регресна покана от ищеца за възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по 43 бр. щети, сред които на 37мо място е посочена и процесната.

По делото е разпитан като свидетел водача на л.а.Фиат – С. Д. В.. В показанията си същият заявява, че преди 2 години е участвал в ПТП, когато е управлявал л.а.Фиат с рег.№ .... Сочи, че инцидентът е настъпил до бизнес парк С. Обяснява, че се е спускал от бул.“Ц Б III“ по бул.“Г“, като на кръстовището при бизнес парка е спрял в лентата за ляв завой, тъй като е светнала червена светлина на светофарната уредба. Свидетелят няма спомен дали е имало преди негов други автомобили, респ. дали се е движел в колона от автомобили, но заявява, че преди да натисне спирачките се е движел със скорост от 50 км.ч. Обяснява, че след като е спрял, е ударен от автомобила зад него, при което щети са настъпили по задната част на неговия автомобил.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно л.а.Фиат и л.а.Пежо са се движели един зад друг по бул.“Акад.Ив.Г“, като при достигането на кръстовището с ул.“Г“, водачът на л.а.Фиат е спрял при червен сигнал на светофарната уредба, а водачът на л.а.Пежо в процес на застигане реализира удар в задната част на л.а.Фиат. Вещото лице е посочило, че съприкосновението е настъпило в предната габаритна част на л.а.Пежо и задната габаритна част на л.а.Фиат. При преценка на наличните доказателства, експертът е извел извод, че уврежданията на задния капак и на рамото на задната чистачка са в резултат от друго събитие, поради което не ги е калкулирал в стойността на ремонта.

Вещото лице подробно е описало останалите вреди, причинени на застрахования при ищеца автомобил, като изрично е отбелязал, че те се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и всички извършени и признати от застрахователя ремонтни дейности са били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е определен на 1262.16 лв. по средни пазарни цени, а ликвидационните разноски по определянето му в диапазона от 10.00 лв. до 25.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по 3 имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане - застрахователна полица № ....

В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно собственика на участвалия в произшествието л.а.Пежо, се намира в облигационно правоотношение по застраховка ГО. Това се установява и от приложената на л.32 делото застрахователна полица № BG/30/....

Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор по отношение вината на застрахования при ответника водач на МПС и размера на щетите.

В тази насока, съдът намира следното: Съобразно предвиденото в чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Отделно от това в чл.23, ал.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на пътни превозни средства да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая от съставения двустранен констативен протокол, както и от показанията на разпитания свидетел В. се установява, че той е спрял на червен сигнал на светофарната уредба, когато е ударен от л.а.Пежо. В тази хипотеза следва да се приеме, че водачът на л.а.Пежо не е изпълнил цитираните задължения по ЗДвП, тъй като не се е движел на достатъчно разстояние от л.а.Фиат, за да може да избегне удар при спиране на същия.

Отделно от това, не може да се приеме, че спирането на регулирано със светофарна уредба кръстовище представлява непредвидимо препятствие, което не може да се съобрази от участниците в движението. Нещо повече, всеки водач на МПС следва да има готовност при наближаване и навлизане в кръстовище да намали скоростта или да спре, независимо дали това се налага поради промяна в светлинната сигнализация или поради други особености на пътната обстановка. Ето защо, независимо от скоростта на движение на л.а.Фиат, водачът на л.а.Пежо е следвало да управлява по такъв начин с автомобила си, че да има възможност да спре. В този смисъл не може да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна 4 на водача на л.а.Фиат, още повече, че от дадените от него показания, които не бяха оборени с други доказателства, се установи, че преди удара той се е движел с 50 км.ч., която е разрешената скорост в градски условия и в частност в участъка, където е настъпило произшествието.

По отношение вида и размера на причинените на застрахования в ищцовото дружество автомобил, следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-автотехническата експертиза. От посоченото от експерта се установяват уврежданията по л.а.Фиат, които се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП при изяснения от експерта и установен от останалите доказателства по делото механизъм.

Съобразно чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.

Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд.

Определянето на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, също би било в нарушение на императивното нормативно ограничение.