Решение № 1414 от 16.04.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1414

Плевен, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20247170500127 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 и ал.7а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ - Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по касационни жалби /наименовани само жалби/ на В. Я. Я. [ЕГН] от гр. София, чрез адв. С. М. от САК и на Х. Х. Я. [ЕГН] от гр. Кнежа, чрез адв. С. Ш. от Адвокатска колегия – Плевен срещу решение № 93/26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 314/2023 г. на Районен съд – Кнежа /РС/.

В касационната жалба на В. Я. се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че съдът е мотивирал решението си единствено и само със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е имала за задача да се извърши идентичност на имоти. Твърди, че съдът се е ограничил само с посочване, че е направено възражение за недопустимост на обжалваните актове на Общинска служба по земеделие, без да обосновава налице ли е или не е налице такава. Излагат се доводи, че обжалваните в първоинстанционното производство актове са незаконосъобразни и по-конкретно, неправилно е приложена правната норма на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, според която не следва да има произнасяне за възстановяване на имоти, за които има влезли в сила решения на Общинска служба по земеделие. Релевират се аргументи, че обжалваните решения на Общинска служба по земеделие гр.Кнежа касаят имоти, за които има влязъл в сила план за земеразделяне, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, поради което решенията за възстановяване на земите, предвид изричната забрана на закона за възстановяване на земи, за които има влязъл в сила план за земеразделяне са незаконосъобразни и е следвало да бъдат отменени. РС не се е произнесъл и по тези доводи за отмяна на обжалваните актове. Моли решението да бъде отменено, а по същество – Решение 273С от 24.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Кнежа /ОСЗ/ и Решение, обективирано в Протокол 273С от 24.02.2023 г. на ОСЗ да бъдат отменени.

В касационната жалба на Х. Я. се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че Общинската служба по земеделие гр. Кнежа има компетентност да измени влезли в сила административни актове по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като съобрази тяхното съдържание със съдебно установеното в Решение № 260083, постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на Окръжен съд-Плевен, като изменението на актовете е възможно не само по отношение на лицата, но и по съществото на правото и по необходимост предполага издаването на други (реципрочни) решения, с които да се отрекат правата на първоначално признатите собственици. По този начин счита, че от една страна ще се отрази съдебно установеното в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а от друга страна ще се елиминира несъответствието между новопостановените решения на Общинската служба по земеделие гр. Кнежа, в полза на съдебно признатите собственици и първоначалните нейни решения, в полза на лицата, на които впоследствие е било съдебно отречено правото на собственост, като по този начин ще се избегне наличието на две положителни решения за възстановяване на едни и същи имоти в полза на различни лица.

Отново навежда твърденията, изложени и пред PC-Кнежа, че с обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. за възстановяване на земеделски земи чрез план за земеразделяне и Решение №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа не са постигнати реципрочни резултати относими към Решенията за възстановяване на земеделски земи по Протокол №46/29.04.1992 г., Решение №220К/07.12.1995 г. и Решение №220/07.12.1999 г. Сочи, че в Решение №220К от 07.12.1995 г. сумарната площ е в размер на 130,495 дка, и в Решение №220К от 07.12.1995 г. сумарна площ в размер на 130,495 дка. ОБЩО - 385,227 дка. - Стр. 2, I. т. 3 от експертизата.

В изпълнение на Решение №260083 постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на ОС-Плевен, ОСЗ-Кнежа издава Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г., като в Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. са отказани за възстановяване 64,962 дка, а в Решение №273С/24.02.2023 г. са отказани за възстановяване 29,277 дка или по двете решения са имоти на обща площ 94,239 дка Стр. 5. справка №7, колона №7 и стр. №5, справка №11, колона №7 от експертизата.

Следователно от възстановените ОБЩО - 385,227 дка, на братя К., Т. и М. К.. К. с Решения през 1995 г. и 1999 г., след редукцията на 94,239 дка. по обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г., за тях трябва да останат земеделски земи на площ от 291,038 дка. До този извод е достигнал и експерта, който е отразил на стр. 5, справка №7, колона №9, че „За насл. на Т., Т. и Мерко К.“ се следват земи на площ от 101,218 дка, и на стр. 8. справка №11, колона №9, че „За насл. на Т., Т. и Мерко К.“ се следват земи на площ от 189,770 дка. Сумарно колони №9 от справка №7 и справка №11 сочат, че на насл. на Т., Т. и М. К. се следват земеделски земи на площ от 290,988 дка. Към отразените тук земеделски земи не са включени възстановените на насл. на Т., Т. и М. К. съгласно §4 от ЗСПЗЗ. С обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г. на насл. на Т., Т. и М. К. след редукцията с 94,239 дка. е следвало да им бъдат възстановени земеделски земи на площ от 290,988 дка., съгласно отразеното в приетата експертиза, а в действителност на тях в Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. са признати и определени за възстановяване 143,049 дка и с Решение №273С/24.02.2023 г„ т. 11 е възстановено право върху 107,144 дка, или общо 250,193 дка., което прави с 40,795 дка по-малко от полагащите им се и признати с Решенията от 1995 и 1999 г. 385,227 дка.. намалени с признатите за н-ци на К. К. 94,239 дка.

В диспозитива на Решение №260083 постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на ОС-Плевен е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, освен промяната на лицата, в чиято полза е издадено предходното решение за възстановяване на право на собственост, и съответните количества земи, които следва за им бъдат възстановени. В решението имоти №1, 2, 3 и 4 са описани като „ниви, част от други ниви“. Имоти №6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 са установени като идеални части в размер на 1/4 от други имоти, а само имот №5 е установен изцяло за собственици - н-ци на К. С. К.. Това е така, защото с Решение №260083 на ОС-Плевен са установени факти и обстоятелства към минал момент въз основа на Протокол от съдебна делба предмет на ч. гр. дело №42 по описа на Кнежански околийски съд за 1948 година. ОСЗ-Кнежа в изпълнение на процедурата по чл. 14, ал. 7а и ал. 7 ЗСПЗЗ е следвало в постановените решения да промени лицата, в чиято полза е издадено предходното решение за възстановяване на право на собственост, като се съобрази с определените в съдебното решение идеални части на съсобствеността. Признавайки правото за собственост на н-ци на К. С. К., ОСЗ-Кнежа на практика е извършила делба на възстановените имоти, без да притежава компетентността за извършване на тези правни действия. Ако това не беше така, то тогава ОСЗ-Кнежа би следвало да подели и съсобствеността между братята Т., Т. и М. Я., така както е отразено по разделителния протокол от в ч. гр. дело №42 по описа на Кнежански околийски съд за 1948 година.

В мотивите на обжалваното решение е отразено, че с писмени бележки процесуалните представители на жалбоподателите са развили подробни доводи и аргументи в насока да бъдат уважени подадените жалби. Същевременно съда никъде не подлага на коментар и анализ доводите и възраженията, а без да ги обсъжда приема, че подадената жалба е неоснователна и недоказана.

Моли да се отмени Решение №93/26.07.2023 г. на PC-Кнежа по гр. д. №314/2023 г., да се прогласи нищожността на Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. за възстановяване на земеделски земи чрез план за земеразделяне и Решение №273 024.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа, предмет на разглеждания спор и да се върне преписката на ОСЗ-Кнежа, като се дадат указания съгласно възраженията за постановяване на надлежен акт по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ .

Ответникът по касационната жалба – Общинска служба „Земеделие“ – гр. Кнежа, представлявана от Ж. К. – началник ОС „Земеделие“ – гр. Кнежа е представил писмени отговори по жалбите чрез гл. юрисконсулт И. В., като изразява становище, че касационните жалби срещу постановеното от Районен съд – Кнежа решение са неоснователни и недоказани. Счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл при изцяло изяснена фактическа обстановка, направил е верни фактически констатации и правни изводи и правилно е приложил закона. Посочва, че съда се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран, като се е съобразил изцяло със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Твърди, че жалбоподателката В. Я. тълкува неправилно нормативната уредба по отношение на разпоредбата на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която не кореспондира с изложените твърдения в жалбата, тъй като съгласно нея когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Навежда доводи, че съгласно установената съдебна практика иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се определя от наличието на спор за материално право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Посочено е, че въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОС „Земеделие“- Кнежа като административен орган е обвързана с Решение №260083/08.04.2021 г. по гр.д. №273/2019 г., постановено от Окръжен съд-Плевен и е длъжна на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Сочи, че с приетата съдебно-техническа експертиза безспорно се доказва, че няма различие в имотите, площите и местността, и че правилно са отразени земеделските имоти, съобразно изискванията на закона и съвпадат напълно с установеното от ОС-Плевен, поради което съдът правилно е счел, че постановените административни актове от ОС „Земеделие“-Кнежа са правилни и законосъобразни, а подадената жалба срещу постановените административни актове от ОС „Земеделие“-Кнежа, е неоснователна и недоказана. Моли да бъдат отхвърлени касационните жалби като неоснователни и недоказани, а постановеното Решение № 93/26.07.2023 г. по гр. д. №314/2023 г. на РС-Кнежа да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Първоначално по касационните жалби е било образувано касационно дело № 887/2023 г. по описа на настоящия съд. С определение № 2150/23.11.2023 г. по това дело същото е било прекратено, а касационните жалби са били върнати на РС Кнежа за изпълнение на разпоредбите на чл.213а, ал.1-5 по отношение на касационните жалби. След изпълнението на същите указания, е образувано настоящето касационно дело №127/2024.

В съдебно заседание касаторът – В. Я. Я. се представлява от адв. М., който моли да бъде уважена жалбата и да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решението по съображения, изложени в жалбата. Алтернативно моли, в случай че съда счете че решението е допустимо, да го отмени като неправилно и незаконосъобразно по съображенията изложени в касационната жалба и в жалбата, депозирана пред първата инстанция. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът – Х. Х. Я., не се явява, не се представлява. Подадена е молба от адв. Ш., в която е заявено, че не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.