Определение № 1110 от 16.07.2021, Административен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер№ 1110 Година 2021, 16.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав след като разгледа в закрито съдебно заседание на

16.07.2021г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА и като изслуша докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЯВОР КОЛЕВ ЧКАН дело номер

1736 по описа за 2021 година, и като обсъди :

Постъпила е частна жалба от М.С.П. от гр.Хисар срещу определение №195 от 13.05.2021г. по а.н. дело №693/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХVІ н. състав, с което е оставена без уважение молбата на П. за изменение на постановеното решение по делото от 22.04.2021г. в частта за разноските. Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да се отмени и се присъди пълния размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по частната жалба.

Пловдивският административен

Съд – двадесет и първи състав, след ка-то разгледа по отделно и съвкупност наведените с частната жалбата основа-ния, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА.

Състав на Районен съд – Пловдив отказал да измени решението си в частта за разноските, като приел, че на жалбоподателя П. следва да се присъди само сумата от 100 лева разноски за осъществена защита от адвокат, тъй като с оглед минималния размер на глобата(100 лева), както и фактическата сложност и обем на осъществената защита, търсената сума от 300 лева е необоснована и несправедлива. Посочил и съдебната практика на ВАС на РБ с оглед застъпената позиция.

Настоящият състав намира изводите и позоваването на първостепенния съд – за неправилни.

На първо място посочената практика касае не присъждане на разноски, а на обезщетения в искови производство, преди изменението на ЗАНН, касателно възможността за присъждане на разноски в производствата пред съд по обжалване на НП.

Доколкото в цитираните решения на ВАС на РБ разсъжденията са правени по повод реализиране на специалната деликтна отговорност по реда на ЗОДОВ, то същите не са относими към въпроса с уредбата на института, дадена с нормата на чл.63 ал.4 ЗАНН в сега действащата и редакция.

Според последната „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“. Или ясен е законовият императив, че може да се присъди по-малко, но не и под минимумите, посочени в новелата на чл.36 ал.2 от ЗАдв, която сочи Наредбата на ВАдвС с посочените в нея конкретни минимални размери на възнаграждения по видовете дела.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото цитираната практика има предвид присъждане на обезщетения за вреди, т.е. на един сурогат, то при нея е принципно неприложим института за преценката за „прекомерност“, респ. за присъждане на един намален размер спрямо уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Именно и за това там това обезщетение се преценя само през призмата на неговата „справедливост“ и „обоснованост“.

Освен това посочените в цитираните решения размери са и на една значителна стойност, докато в случая е видно, че по делото пред РС е представен договор с дата 15.03.2021г. и по него са договорени и заплатени от П. 300 лева в брой при подписването му като хонорар на адв.Паров.

Съгласно приложимата норма на чл.18 ал.2 от

Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая минималното възнаграждение в казуса се определя по правилата на чл.7 ал.2,т.1 от същата Наредба и възлиза на точно на 300 лева, което е размерът и на уговорения и заплатен хонорар на адв.Паров. След като последният е осъществил защита по делото, не са налице основания да се приеме, че уговореният и заплатен хонорар(който е на минимума) не отговаря на условията за обоснованост и справедливост, за да се „намали“ допълнително и под минимума по Наредбата. Т.е. и напрактика да се изравни с възнаграждението на юрисконсултите, определяно по правилото на чл.63 ал.5 ЗАНН в размерите по чл.27е от Наредбата за правната помощ.

Изложеното налага извод за отмяна на определението на съда, с което молбата на П. за изменение на решението в частта на разноските не е уважена, като вместо него са измени посоченото решение, като се присъди сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОД на МВР – Пловдив следва да заплати и сумата от 30 лева разноски за платена ДТ от П. в касационното производство.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХХІ състав :

О П Р

Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение №195 от 13.05.2021г., с което е оставена без уважение молбата на М.П. за изменение на решението по делото от 22.04.2021г. в частта му за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановеното по делото съдебно решение №468 от 22.04. 2021г. в ЧАСТТА за присъдените на М.С.П. от гр.Хисар разноски, като вместо присъдените 100 лева разноски ОСЪЖДА ОД на МВР –Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“№7 да заплати на М.С.П. от гр.Хисар сумата от общо 300(триста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. „Княз Богориди“№7 да заплати на М.С.П. от гр.Хисар сумата от 30(тридесет) лева разноски пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.