Решение № 2903 от 10.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2903

Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700304 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Н. И. от *** е обжалвал принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, разпоредена от инспектор Й. П. Г. от състава на „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново, за което е съставен Констативен протокол №00768/24.03.2026г. от същия инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново.

В жалбата и уточнението към нея се поддържа, че наложената принудителна мярка е нищожна предвид липсата на компетентност на приложилия мярката орган, доколкото инспекторът при „ОДПГ“ Велико Търново няма качеството на контролен орган по смисъла на ЗДвП. Иска се обявяване нищожността на принудителната административна мярка, алтернативно – нейната отмяна, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Подробни съображения за законосъобразността и валидността на приложената административна мярка развива в представената по делото писмена защита на процесуалния си представител. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима, а по същество е неоснователна. Мярката е приложена на 24.03.22026 година, видно от констативният протокол, чрез който се констатират последиците от изпълнението на разпореденото от ответника, като този протокол е връчен на жалбоподателя на същата дата. Жалбата е подадена до съда на следващият ден, 25.03.2026 година от адресата на мярката.

Доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:

На 24.03.2026 година лек автомобил „Фиат“ с рег. №[рег. номер], собственост на Н. И. И., но предоставен на жалбоподателя за управление, е бил паркиран на ул. „Асен Златарев“ в гр. Велико Търново, непосредствено след поставен пътен знак В27, забраняващ паркирането, като под него е била поставена пояснителна табела Т18,1. Според представения констативен протокол е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и автомобилът е репатриран на основание чл.171, т.5, букви „б“ от ЗДвП.

За предприетите действия от ответника, който е служител на дружеството „ОДПГ“ ЕООД – В.Търново, и който е разпоредил преместването/репатрирането на автомобила, е съставен посоченият по-горе констативен протокол.

Жалбоподателят, който според събраните по делото доказателства е управлявал автомобила на въпросната дата, е останал недоволен от наложената ПАМ, поради което я е оспорил пред Административен съд - Велико Търново.

С писмо рег. №АСД-02-98/01.04.2024г. жалбата и преписката са изпратени на АСВТ, като са приложени разписката за предаване на преместеният автомобил от 24.03.2026 година на водача И., заповед №РД22-1490 от 17.09.2014 година на Кмета на Община Велико Търново, с която дружеството „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – Велико Търново е определено за служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2, т.1 и 2 от ЗДвП. Приложена е и заповед №РД 22-693 от 19.03.2026 година на Кмета на Община Велико Търново, с която са определени служители на „ОДПГ“ ЕООД – В.Търново за длъжностни лица, които да прилагат или нарежда прилагането на ПАМ като процесната. Сред въпросните служители е и инспектор „ПНП ППС“ Й. Г., който е разпоредил оспорената принудителна административна мярка и за когото е представен трудов договор №РД-07-31 от 30.04.2024 година с дружеството „ОДПГ“ за изпълнение на посочената трудова функция на инспектор.

Според докладната записка на процесната дата ответникът, в екип с лицето П. Г. и А. Г., движейки се по улица „Асен Златаров“ са установили неправилно паркирания автомобил, ползван от жалбоподателя. Автомобилът е бил паркиран в зона с действие на пътен знак В27 и допълнителна табела Т 18,1, като е пречил на извършването на маневри на другите участници в движението. По този начин е създавал предпоставка за ПТП, като именно по тази причина ответникът е разпоредил прилагането на мярката. Посочените обстоятелства се установят и от представеният снимков материал, като не се и оспорват от жалбоподателя.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Предмет на оспорване е устно разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено от Инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново като разпоредената ПАМ е изпълнена от ответника и други служители на дружеството.

Във връзка с направените оплаквания за нищожност и след служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от орган, който разполага със съответната материална компетентност, поради което разпореждането съставлява валиден акт. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, т. к. липсва изрична препратка към тази разпоредба.

Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция.

Със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново "ОДПГ" ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014 г. С описаната по-горе заповед № РД 22-693 от 19.03.2026 година на конкретно изброени служители на "ОДПГ" ЕООД, сред които и Г., е възложено налагането или нареждането за налагане на ПАМ от вида на процесната. В АПК или ЗДвП няма нормативно въведена забрана да се оправомощават лица, които не изпълняват функции на органи на изпълнителната власт или местното самоуправление, както и служители на органи, да издават определени административни актове, но това следва да става при надлежното им овластяване от съответния административен орган. С цитираната заповед кметът на общината, в качеството си на ръководител на администрацията, който управлява пътя в населеното място, е оправомощил длъжностни лица – служители в "ОДПГ" ЕООД, в това им качество, да прилагат или нареждат /издават/ принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "а", "б" и "г" от ЗДвП. Тоест, налице е изричен акт, с който е възложено на лицата, инспектор ПНП-ППС при "ОДПГ" ЕООД издаването на административни актове за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, като са посочени конкретно лицата с техните имена и заемана длъжност. По делото е представена и длъжностната характеристика на длъжността "инспектор в звено ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД, от която е видно, че на лицата, заемащи посочена длъжност е вменена функция по оглед на автомобилите, които се преместват, фотографиране на автомобилите, както и съставяне на констативни протоколи, когато се премества или се подготвя за преместване ППС, т. е. да организират и контролират цялостната дейност по репатриране и престояване на неправилно паркирани автомобили. В този смисъл по делото се установява, че процесната ПАМ е разпоредена от компетентен орган по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от орган, в чиято законова компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт, при допустима законова делегация. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – напр. Решение № 5598 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г., Решение № 7326 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г., Решение № 5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2013 г., Решение № 13767 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2017 г., Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г. и др.

Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която е приложима в случая предвижда задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма за действителност, но същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ и „г“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че в тази хипотеза ПАМ може да се приложи с устно нареждане на съответните оправомощени лица.

Всъщност процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с което предвидената от закона форма е спазена.

От друга страна, в случаи от вида на разглеждания /когато преместването е в изпълнение на разпореждане от полицейски служител/, констативните протоколи имат основно доказателствена стойност на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, въпреки, че не носят характеристиките на индивидуален административен акт.

Независимо от факта, че административният акт е в устна форма, не се изключва изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото издаване. В този смисъл съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган.

Видно от съставения констативен протокол /притежаващ процесуалните характеристики на официален документ/, а и от представеният снимков материал е, че се претендира паркирането на МПС, ползвано и управлявано през този ден от жалбоподателя на ул. „Асен Златаров“ в гр. Велико Търново в нарушение на чл.6, ат.1 от ЗДвП. Визираната норма въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според чл.47, ал.3 от ППЗДвП „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В27 "Забранени са престоят и паркирането". Следователно, в участъка, в рамките на който е налице действието на този пътен знак, паркирането е забранено, както е в случая – вж. разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП. Посоченото обстоятелство обуславя правомощието на ответника да приложи мярката по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, доколкото въпросният знак е бил съпроводен със знак, предупреждаващ възможността за принудително преместване и не е налице предхождащ превозното средство и отменящ забраната, нито са установени обстоятелства, които да се вписват в хипотезите на чл.50, ал.2 от ППЗДвП.

От съвкупната преценка на посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства съдът приема, че по безспорен начин ответникът доказа причината за принудителното преместване на МПС, а тя е между тези, визирани в ЗДвП – чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП – МПС е паркирано в нарушение на правилата на движение на място, което се намира в зоната на действие на пътен знак В 27 и наличие на табела Т 18,1, предупреждаваща за възможното принудително преместване на паркирано превозно средство.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/957a57b7-c4a2-4779-a171-5b2cca42efc8