Решение № 21 от 05.04.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ЛЕВСКИ, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20244410200034 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. Б. И. от ***** против НП № 23-0238003784/29.11.2023 г. издадено от Началник Сектор ПП при ОДМВР Плевен, с която моли да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати груби нарушения на процесуалните правила, че не са установени важни фактически обстоятелства и това е довело до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и на административно наказващия орган. Твърди се, че Постановлението е съставено в нарушение разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че нито в АУАН, нито в издаденото по-късно НП е описана в необходимата степен фактическата обстановка. Твърди се, че при отнемане на контролните точки е посочена само наредбата, без да се конкретизира по кой член и коя алинея се отнемат същите. Твърди се, че не е установено мястото на проверката и не е установена собствеността на автомобила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не се 1 представлява. В придружителното писмо е изразил становище, че счита жалбата за неоснователна и е направил искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение, издаден на 12.11.2023 г. е, че същия е съставен срещу И. Б. И. от с.О. за това, че на 12.11.2023 г. в 09:29 часа в с.О., на ***** с посока на движение към центъра на селото управлява лек автомобил ***** с регистрационен номер *****, като не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. В акта е посочено, че водача виновно е нарушил чл. 137а ал.1 от ЗДП, като е изписан и словом текста на посочената законова разпоредба.

По делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе АУАН наказателно постановление, с което за посоченото в акта нарушение на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Е. К. М. и Х. И. И., от показанията на които се установяват обстоятелствата посочени в акта.

Установява се, че на посочената в акта дата 12.11.2023 г. двамата свидетели, работещи в сектор „Пътна полиция“ гр. Плевен на длъжност младши автоконтрольори са били на работа в с.О., че са спрели ***** за проверка и са установили, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан, за което първият от свидетелите – Е. М. му е съставил акт. Установява се, че нарушението е установено в присъствието на свидетеля Х. И. и той се е подписал в акта като свидетел, присъствал на установяване на нарушението и при съставяне на акта. Двамата свидетели не си спомнят дали водача е посочил някаква причина, поради която да е бил без поставен обезопасителен колан.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на настоящия спор. Именно допуснатото нарушение е станало повод за спиране на водача и извършване на проверка. Полицейските служители дават ясни, логични и последователни показания, съответни не само по между си, но и на представените по делото писмени доказателства.

Представеният по делото акт не е оспорен от страните и същият е 2 редовно съставен, и съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се направи извод различен от административно-наказващия орган и презумпцията за доказателствената сила на акта по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена. Самия водач при съставяне на акта е заявил, че няма възражения по акта, което е вписано и в съставения акт.

Предвид изложеното, съдът приема, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до незаконосъобразност.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е представил епикриза в подкрепа на твърденията си, че жалбоподателя е претърпял спешна коремна операция. Видно от същата е, че на 23.11.2023 г.

И. Б. И. е приет в първа хирургична клиника Отделение по Жлъчночернодробна и панкреатична хирургия и в същата в „Анамнеза“ е посочено, че пациента постъпва за първи път в отделението по повод на следните оплаквания: „от тази вечер е с болки в горната дясна част на корема, започнали след диетична грешка….“ От същата епикриза се установява, че на 24.11.2023 г. на И. е извършена операция и е изписан с подобрение на 28.11.2023 г.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 137а ал.2, т.2 лицата, чието физическо състояние на позволява използването на обезопасителен колан, могат да не използват обезопасителни колани, но в настоящия случай видно от представения АУАН нарушението е извършено на 12.11.2023 г., а приемането в болницата /видно от посочената по-горе епикриза/ е на 23.11.2023 г. и в същата епикриза е посочено, че лицето е постъпило с оплаквания от болки в корема от „тази вечер“ , т.е. според заявеното от самия жалбоподател болките в корема са от деня на приема му в болницата - на 23.11.2023 г., а не от 11 дена преди това. Няма причина, ако лицето е търпяло болки известно време преди посещението му в болницата, да не заяви това пред съответния лекар. По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установява, че към момента на управлението на МПС без поставен обезопасителен колан /11 дни преди посещението му в болницата/, водача е търпял някакви болки, нито пък е заявил наличието на такива пред контролните органи. В случай, че физическото състояние на 3 водача, не е позволявало поставянето на обезопасителен колан, най-логично би било да уведоми контролните органи, че не се чувства добре и да заяви евентуалното наличие на конкретните болки като причина за непоставяне на колана. Както бе посочено по-горе водача не е заявил конкретни обстоятелства, нито дори е направил някакви възражения при съставяне на акта, в акта изрично е посочено, че няма възражения и той се е подписал върху акта, непосредствено след изписания текст „нямам възражения“.

Във връзка с твърдението в жалбата, че в НП не е посочено основанието, на което се отнемат контролните точки, а е изписано само името на наредбата, следва да бъде посочено, че отнемането на контролни точки е последица от извършването на нарушение и не е административнонаказателна санкция по ЗАНН. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила издадено НП, а в чл. 158 от ЗДвП е предвидена процедура за възстановяването им. В настоящия случай, въпреки че в обжалваното НП не е изписана точната разпоредба на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., която определя какъв е точния брой на контролните точки, които се отнемат за този вид нарушение, настоящия съдия-докладчик приема, че административно наказващия орган правилно и в съответствие с чл. 6 т.18 от Наредбата е определил както обстоятелството, че следва да се отнемат контролни точки, така и броя на точките, които ще бъдат отнети след влизане в сила на НП.

Както бе посочено по-горе отнемането на контролните точки не е административнонаказателна санкция по ЗАНН и посочването на това колко точки се отнемат за нарушението, за което е издадено НП има оповестителен характер по отношение на наказаното лице.

От представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин е установено нарушението посочено в акта и обжалваното НП. Не се установява към момента на нарушението да са били налични обстоятелства, които да позволяват на водача да не използва обезопасителен колан. Установеното нарушение е квалифицирано правилно и в съответствие със закона, а след установяване на нарушението е наложено съответно му по вид и размер наказание.

Съдът приема, че от събраните по делото данни, не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП и следва същото да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

4

РЕШИ:

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0938003784 от 29.11.2023 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, с което на И. Б. И., ЕГН ********** от *****, *****, за нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДвП установено с АУАН № GA 1156155 от 12.11.2023 г. е наложено административно наказание по чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на копие от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5