Решение № 2988 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 08.05.2018 г.

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 14728/2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е регресен иск от работодателя срещу работника/служителя с правно основание чл. 54 ЗЗД за сумата в размер на 105 187, 57 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ИЩЕЦЪТ- ДП „Н.к.Ж.и.“***, представлявано от инж. Т.П.- Директор на УДВГД София, адрес: гр. София, област София, СО, район Сердика, бул. “*********, твърди, че със заповед № ЛС 1523/ 17.10.2001 г. на Началник на НК „БДЖ“ - Поделение за товарни превози - София, Ц.Й.П. е назначен на длъжността „ВР. С.П.“, 6 гр., в гара Драгоман към ПТП - София. С допълнително споразумение № 25/ 11.02.2002 г. П. е преназначен на длъжност „С.П.“ в гара Драгоман. Считано от дата 01.07.2002 г. работодателят на г - н П. е променен, като новият му работодател е Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура София 1 /ПЕПЖИ - София 1/, за което му е съобщено чрез уведомително писмо и между страните е подписано допълнително споразумение № 52/ 17.07.2002 г., като новата длъжност, която е възложена на Ц.П. е „Ръководител движение“ в жп гара Калотина Запад при ПЕПЖИ - СОФИЯ 1. С допълнително споразумение № 60/ 19.08.2002 г. Ц.П. е преназначен на длъжност „Ръководител движение“ I степен в гара Драгоман към ПЕПЖИ-СОФИЯ 1. С Решение на Управителния съвет /УС/ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е приета нова административно - управленска структура на компанията, като, считано от дата 01.01.2007 г. Поделение за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура София 1 /ПЕПЖИ - София 1/ се закрива и се създава Регионално управление на движението на влаковете и гаровата дейност София към Поделение „Управление на движението на влаковете и капацитета“ - Централно управление. Излага, че с оглед на преструктурирането на компанията до Ц.П. е изпратено уведомително писмо от дата 29.12.2006 г. на Директор на ПЕПЖИ – София 1, в което му е съобщено, че е преназначен на работа в регионално поделение УДВЕД София към ДП „НКЖИ“ на безсрочен трудов договор, считано от 01.01.2007 г., на длъжност „Ръководител движение” на жп гара Драгоман. На тази длъжност Ц.П. е работил до дата 04.10.2010 г., когато поради неизпълнение на служебните задължения му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ със Заповед № 357/ 04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД София. Посоченото уволнение е предвид факта, че на дата

04.10.2010 г. между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796, е настъпило железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства - международен бърз влак /МБВ/ № 293, движещ се по направление Белград - София и трудово - служебен влак /ТСВ/ № 10352, движещ се по направление Драгоман - Димитровград. Навежда, че за горното събитие е било образувано наказателно производство срещу Ц.Й.П., който се е признал за виновен и е сключил Споразумение от 10.01.2013 г. с Районна прокуратура Сливница по НОХД. № 21/ 2013 г. Ищецът твърди, че в пътния инцидент е пострадала П.В.М., ЕГН **********, която е била пътник във влак МБВ № 293. Същата предявила претенция по чл. 49 ЗЗД срещу него и в резултат от воденето гр. д. № 3188/ 2015 г. по описа на СГС и възз. гр. д. № 5279/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, той бил осъден да и заплати следните суми: 99 929, 37 лв., представляваща изплатено задължения по изп. д. № 20178530400637 по описа на ЧСИ А.Д., peг. № 853 КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател П.В.М.; сума в размер на 2 192, 76 лв., представляваща изплатени задължения по изп. д. № 20178530400638 по описа на ЧСИ А.Д., peг. № 853 КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател адв. Г.Д.Г.; сума в размер на 1 872, 00 лв., представляваща държавна такса по гр. д. № 3188/ 2015 г. по описа на СГС, ГО, 1-1 2 състав, преведена по сметка на СГС; сума в размер на 23, 44 лв. - депозит за вещо лице по гр. д. № 3188/ 2015 г. по описа на СГС, ГО, 1 - 12 състав; сума в размер на 720, 00 лв., представляваща държавна такса по възз. гр. д. № 5279/ 2016 г. по описа на САпС, ГК, 4 състав, предведена по сметка на САпС; сума в размер на 300, 00 лв., представляващ депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза; сума в размер на 150, 00 лв. - държавна такса по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Общият размер на посочените суми възлизал на 105 187, 57 лв., които намира, че на основание чл. 54 ЗЗД ответникът следва да му заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Излага, че съдебното решението е постановено при участието на привлечените от ДП „НКЖИ” - УДВГД София трети лица помагачи - Ц.Й.П. и „БДЖ - ПП“ЕООД. С оглед изложеното моли съдът да уважи исковата молба, претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – Ц.Й.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. А.Н.– САК, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в рамките на воденото гражданско дело по иска на пострадалата П.В.М. срещу настоящия ищец по реда на чл. 49 ЗЗД са конституирани като трети лица помагачи на ищеца както той, така и „БДЖ - ПП“ ЕООД. Именно с тяхното участие по делото е установено, че вина за настъпването на процесните вреди носи и „БДЖ - ПП“ЕООД. Съответно навежда, че ищецът има право да търси от него единствено припадащата му се част от изплатеното обезщетение, в съответствие с размера на съизвършителството, съобразно правилото на чл. 127 ЗЗД, а не изцяло заплатеното обезщетение. Освен това излага, че следва да носи само ограничена имуществена отговорност спрямо работодателя, тъй като е бил в трудовоправни отношения с него, а пострадалата е била в договорни отношения с ищеца, като се позовава на решение № 308 от 27.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1292/2009 г. на ОСГК на ВКС. Евентуално, ако съдът приема, че следва да се прилага пълната имуществена отговорност, то тогава прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, като твърди, че същата тече от датата на извършване на увреждането. Намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски в рамките на изпълнителните дела, тъй като същият е знаел, че е осъден да заплати съответното обезщетение на пострадалата, но не е направил това доброволно, като така сам е станал причина за завеждане на изпълнителните дела.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

Между страните не съществува спор, а е видно и от представените писмени доказателства, че считано от 01.01.2007 г. Ц.П. е преназначен на работа в регионално поделение УДВЕД София към ДП „НКЖИ“ на безсрочен трудов договор, на длъжност „Ръководител движение” на жп гара Драгоман, както и че същият е заемал посочената длъжност при ищеца до 04.10.2010 г., когато поради неизпълнение на служебните задължения му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ със Заповед № 357/ 04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД София.

Не се спори и се установява от представената заповед №

357/04.10.2010 г., че ответникът е бил уволнен от ищеца, тъй като на 04.10.2010 г. между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796, е настъпило железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства - международен бърз влак /МБВ/ № 293, движещ се по направление Белград - София и трудово - служебен влак /ТСВ/ № 10352, движещ се по направление Драгоман – Димитровград, което е резултат от поведението на ответника, изразяващо се в нарушение на чл. 344, ал.2, чл. 346, ал.1 от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и чл. 397, т.4, б. „ А“ от Наредба № 58 за правила за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.

Безспорно е установено по делото, че за посоченото събитие е образувано НОХД № 21/ 2013 г. по описа на Районен съд гр. Сливница, завършило със влязло в сила споразумение, с което Ц.П. се е признал за виновен в това, че на 04.10.2010 г. около 07,52 минути на ж.п. линия, в междугарието Драгоман- Драгоил, обл. Софийска, в качеството на ръководител на движението ж.п.гара Драгоман е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които П.В.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- ръководство на движението и маневрирането на влаковете, като е нарушил разпоредби от Правила за движение на влакове и маневрена работа в железопътния транспорт, Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правила да техническа експлоатация, движение на влакове и сигнализация на железопътния транспорт и Закона за железопътния транспорт и Технология на гара Драгоман, а именно: чл.9, чл. 97, ал.2, чл. 149, чл. 264, ал.1, чл. 344, ал.1 и ал.2, чл.346, ал.1, чл. 359, ал.1, ПДВМР и чл. 132, ал.1, чл. 384, ал.1, чл. 397, т.4, б. „а“ от Наредба № 58 и 303 от ПТЕ, чл. 36 от ЗЖТ, т.30, б. „ Й“. От представеното споразумение е видно, че осъщественото от ответника поведение във връзка с процесния инцидент, довел до причиняване на вреди и съответно до тяхното обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД от страна на ищеца, съставлява престъпление по чл. 134, ал.3, пр.2 вр. ал.1 пр.2 НК.

Няма спор между страните и относно факта, че пострадалата при ПТП П. М. е завело гр. дело № 3188/2015 г. по описа на СГС, въззивно гр.д. № 5279/2016 г. на Софийски апелативен съд срещу настоящия ищец с правно основание чл. 49 ЗЗД, като искът е частично уважен и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20178530400637 по описа на ЧСИ А.Д.. Видно е от представените писмени доказателства, че в рамките на развилото се производство по гр.д. № 3188/2015 г. по описа на СГС, въззивно гр.д. № 5279/2016 г. на Софийски апелативен съд настоящият ищец е привлякъл като трети лица помагачи на страната на ответника Ц.П. и „БДЖ - ПП“ЕООД.

Съобразно приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза, в хода на изпълнителното производство, ищецът е изплатил следните суми като обезщетение на пострадалата на основание чл. 49 ЗЗД и репариране на извършени от нея деловодни разноски пред съд и в рамките на изпълнителното дело: 1872 лв. държавна такса, 23,44 лв. депозит за вещо лице, 300 лв. заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза и 150 лв. заплатен депозит за съдебномедицинска експертиза по гр.д.№ 3188/2015 г. по описа на СГС, 102 122,13 лв. в полза на взискателя П. М.( вкл. за процесуалния й представител и разноски по изпълнително производство) и сумата от 720 лв. заплатена държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното съдебно решение. Общо сумата е в размер на 105 187,57 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск следва да се квалифицира по чл.54 от ЗЗД, съобразно който лицето, което отговоря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него, за това, което е платил. От представените доказателства и твърденията на страните е видно, че ищецът, в качеството си на работодател на ответника, е бил осъден да изплати обезщетение на пострадал пътник във влак на основание чл. 49 ГПК. Когато възложителят на работата заплати обезщетение на увредения, той има на разположение обратния иск по чл. 54 ЗЗД срещу прекия причинител, заедно със законната лихва от деня на плащането.

При тази квалификация на иска, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно трудово правоотношение между него и ответника към момента на причиняване на вредата, че вредата е причинена от работника при или по повод на възложената му работа, както и че е изплатил обезщетение на пострадалото трето лице. По тези основни елементи от предмета не се спори , а исе събраха доказателства.