Решение № 784 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500729 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на адв.Д. Д., в качеството й на особен представител на Д. А. П. от с.***, р-н ***, общ.Столична, насочена против Решение № 6459/25.11.2024 г. по гр.д. № 7462/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, с което Д. А. П. e осъдена да заплати на „Антониу Брадърс“ ООД, ЕИК 131400214 сумата от 41 000 лв., като част от сумата от общо 51 047,16 лв. на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, като получена, но неотчетена сума по договор за поръчка за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2021 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в отказ да бъдат допуснати такива на страната на въззивника, независимо че са били поискани своевременно и касаели относими към предмета на производството факти.

Поддържа се и постановяването му в противоречие с материалния закон, в нормите му на чл.284 - чл.286 ЗЗД, както и необоснованост.

Твърди се ангажираните по делото доказателства да не установяват наличието на договорна обвързаност на страните по делото по договор за поръчка, респ. - наличието на задължение у въззивницата да отчете извършеното по такъв договор, в качеството й на довереник, т.к. не е получавала нищо, което да отчете пред ищеца-въззиваем.

Твърди се първоинстанционният съд да не е обсъдил и произнесъл по всички направени възражения на въззивницата-ответник, във връзка със събраните по делото доказателства.

По подробно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от горепосочените 1 оплаквания е поискано от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост и по съществото на спора - отхвърляне на предявения иск.

Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.284 ЗЗД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са се обвързали от неформален договор за поръчка с предмет, идентичен на дадено пълномощно от дружеството ищец в полза на ответницата, за управление и разпореждане със собствените му недвижими имоти.

В изпълнение на задълженията си по този договор на 09.03.2018 г. ответницата продала от името и за сметка на дружеството недвижими имоти - самостоятелни обекти в гр.

Бургас на обща стойност 140 000 евро, която сума получила по собствената си банкова сметка.

От тази сума същата превела на 16.04.2018 г. по сметка на управителя на дружеството 99 000 евро, а на 18.04.2018 г. - още 14 900 евро.

Останалата част от 26 100 евро ответницата не отчела на доверителя си, вкл. към момента на предявяване на исковата молба, независимо от изрично отправената й нотариална покана.

Твърдяло се е посочените парични средства да не са били използвани за покриване разходи на дружеството.

Поради неизпълнението на посоченото задължение от страна на довереника по договора доверителят оттеглил даденото пълномощно и поканил ответницата да му възстанови остатъка от продажната цена за имотите.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 41 000 лв., представляваща част от общо сумата от 51 047,16 лв., представляваща подлежащи на възстановяване парични средства, получени в изпълнение на договор за поръчка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

В отговора по исковата молба, депозиран от назначения особен представител на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК, предявеният иск е оспорен като неоснователен.

Оспорени са твърденията за наличие на сключен между страните договор за поръчка, респ. - на възникнало в тежест на ответницата задължение за отчитане на парични средства.

В условието на евентуалност е въведено възражение претендираната с иска разлика да представлява възнаграждение под формата на комисиона от 15 000 лв. в полза на ответницата, както и направени от нея разноски за ремонт на продадените имоти в размер на 25 000 евро.

Настоящата въззивна инсстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата - ответник в първоинстанционното производство, е останала недоволна от атакуваното решение в неговата цялост.

Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

2

При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна:

Противно на поддържаното от въззивника-ответник въззивната инстанция приема страните по делото да са се обвързали от валиден неформален договор за поръчка.

Горният извод се налага при обсъждането в съвкупност на ангажираните от ищецавъззивник писмени доказателства по делото.

Така според наличното пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 14.12.2016 г. на нотариус № 269 от РНК, с което Агамемнон Антониу, действащ в качеството на управител на „Антониу Брадърс“ ООД, ЕИК 131400214 е упълномощил Д. А.

П. - ЕГН ********** и адв.В. К. Н. да представляват заедно и поотделно дружеството пред различни държавни институции във връзка с управлението на недвижими имоти, да се разпореждат с тях чрез продажба или замяна с правото да определят свободно условията, цената и начина на получаването й или насрещната престация от името и за сметка на дружеството, в тази част да подписват договорите за сделките.

Видно е от съдържанието на пълномощното, че в него изрично са описани пет имота, за които се отнасят представителните права - в гр.София, гр.Бургас и в землището на махала Маслово, местността „Долен рид“ в гр.Костинброд.

От нот.д. № 1126/2008 г. на нотариус К. К. - № *** от РНК, с район на действие - РС Бургас се установява, че с нот.акт № 103, том VII, рег.№ 7460, дело № 1126/2008 г. през 2008 г. „Антулис Антониу“ ЕООД /с променено наименование и правна форма на сдружаване с вписване от 14.12.2016 г. според служебната справка по партидата на дружеството в ТР/, закупило от „Домино“ ЕООД недвижим имот, представляващ: Апартамент № 20 на две нива, вх.А, ет.9 /терасовиден етаж/, застроен на площ 207.76 кв.м., като първото ниво е със застроена площ 107.93 кв.м. и се състои от входно антре, дневна с тераса, кухня, спалня, баня-тоалетна и тераса пред кухнята и спалнята; второ ниво със застроена площ 99.83 кв.м., което се състои от антре, склад, баня с тоалетна, две спални с тераси, при граници: външен зид към бул.“Демокрация“, външен зид към училищен двор, стълбищна клетка и коридор, апартамент № 21, отгоре-покривно пространство, отдолу-апартамент № 16, ведно с 24.65 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж; Паркомясто № 19 с площ 13 кв.м., при граници: външен зид, паркомясто № 1, паркомясто № 20, подход към паркоместа, ведно с 21.98/549.50 идеални частни от маневрено хале ; Паркомясто № 20 с площ 13 кв.м., при граници: паркомясто № 19, паркомясто № 2, паркомясто № 21, подход към паркоместа, ведно с 1.40 идеални части от общите части на сградата , ведно с 21.98/549.50 идеални частни от маневрено хале, ведно със 100 кв.м. от терена, върху който е построена сградата, а именно УПИ I-2413 в кв.47 по плана на гр.Бургас, централна градска част, целият с площ 1350 кв.м. с административен адрес гр.Бургас, бул.Демокрация № 7.

На проведено общо събрание на съдружниците в „Антониу Брадърс“ ООД на 06.03.2018 г. се взело решение за разпореждане с гореописания недвижим имот, както и с още четири в обсъденото пълномощно от 14.12.2016 г., чрез продажба или замяна при условията и обема на представителна власт посочени в пълномощното.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 41, том Iа, рег. № 0447, дело № 031/2018 г. на нотариус Д. Р. - № *** от РНК с район на действие - РС Бургас, въззиваемото дружество, чрез пълномощника си Д. А. П. продало на Ю. М. Ш. недвижимия имот в гр.Бургас, представляващ апартамента и двете паркоместа, вече описан, за сумата от общо 140 000 евро.

В нотариалния акт е посочено изявлението на пълномощника Д. П., че е получила продажната цена по банков път, преведена по нейна лична банкова сметка - факт, установим и от наличното платежно нареждане от 09.03.2018 г., приложено по нот.дело.

Страните не спорят по установимия и от приобщените писмени доказателства /кредитни известия/ факт, че съответно на 16.04.2018 г. и 18.04.2018 г. Д. П. превела от своята банкова сметка по тази на управителя на „Антониу Брадърс“ООД общо сумата 113 900 евро с посочено основание „продажба на апартамент“. В горната насока е и изричното признание на въззивницата, обективирано в частната й жалба с вх.№ 7497/06.07.2021 г. /л.71 3 от първоинстанционното дело/.

Същата е била нарочно и изрично уведомена от последния с нотариална покана от 26.02.2020 г., връчена на 24.04.2021 г. по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, че дружеството оттегля даденото й пълномощно, вкл. е поканена в седемдневен срок да отчете остатъка от продажната цена за продадения имот, както и да върне всички документи, свързани с представляваното дружество и неговото имущество.

Гореустановените факти предпоставят правилност на изводите на първоинстанционния съд в насока, че същите установяват безсъмнено договорната обвързаност между страните по делото по договор за поръчка.

Договорът за поръчка е уреден в ЗЗД като двустранен, каузален, неформален и безвъзмезден договор/освен ако изрично не е уговорено друго - арг. от чл.286 ЗЗД/, поради което и за валидното му възникване писмената форма не е необходима - сключването му в такава форма е необходимо само за улесняване доказването на постигнатите между страните уговорки.

Тежестта да установи възникването и съдържанието му в условието на пълно и главно доказване е за страната, която твърди съществуването му - в случая - ищеца-въззиваем.

Решаващият състав намира горното доказване в случая да е успешно проведено.

По силата на даденото й изрично и нот.заверено пълномощно въззивницата, в качеството си на пълномощник на въззиваемото дружество /факт, на който тя изрично се позовава в частната си жалба на л.71 от първоинстанционното дело/, е разполагала с правото да представлява последното във връзка с разпореждането с всички негови имоти, описани в пълномощното, сред които е и този, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 41, том Iа, рег. № 0447, дело № 031/2018 г. на нотариус Д. Р. - № *** от РНК с район на действие - РС Бургас, с която въззиваемото дружество, чрез пълномощника си Д.

А. П., е продало на Ю. М. Ш. недвижимия имот в гр.Бургас, представляващ апартамента и двете паркоместа, вече описан, за сумата от общо 140 000 евро.

Следователно и въз основа на правата по пълномощното и постигнатите между страните неформални уговорки въззивницата е извършвала не само технически действия /по управлението и подръжката на имотите/, но и правни такива – разпореждане, чрез прокурко-продажба, който факт категорично сочи за наличието между страните на правоотношение, породено от договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД.

Разпечатката съдържа 51 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9577b8a0-334b-4295-9079-c13c4129933a