Решение № 248 от 28.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300500161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против Решение № 3876/21.11.2022г., пост. по гр.д.№ 20544/2021, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Алмин” ЕООД сумата от 1014,22лв., представляваща недължимо платена без правно основание за недоставена услуга за пренос до обект ниско напрежение за периода 01.01.2017-31.12.2019г. за обект, находящ се в с. ***, общ. ***, кл.№***, като се присъдени и разноски.

Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи, че мотивите на съда се свеждат единствено до извода, че щом измерването на ел. енергия е извършено на ниско ниво, вместо на ниво средно напрежение, то е неправилно и поради това цената за пренос до обекта на ищеца е недължима. Счита, че съдът не е отговорил правилно на въпроса относно приложението на чл.16, ал.1 от ПИКЕЕ/2007/ по отношение на заварените случаи на присъединяване на обект на ниво средно напрежение, но със съоръжения и СТИ за измерване на ниско напрежение и какво е отражението относно измерване на ел. енергия съобразно поведението на потребителя, ако той не желае да извърши промени в своите съоръжения. Поддържа, че електроснабдителното дружество няма правомощия да разрешава чрез какви съоръжения да бъде извършено присъединяването, като този въпрос е от компетентността на потребителя, който следва да представи и съгласува съответните технически проекти за това. В случая самият потребител е възложил и съгласил технически проекти за измерване чрез уреди 1 за ниско напрежение без да се направят необходимите подобрения за монтиране на измервателен уред за средно напрежение. Счита, че доводът за ищеца за приложение на чл.120 от ЗЕ , чл.30 от Наредба 6 и чл.14 от ПИКЕЕ не е съобразен с обстоятелството, че към момента на присъединяване тези норми не са били действащи, следователно са неприложими. Оспорва и заключението, че до обекта на ищеца е доставяна ел. енергия на ниво средно, а не на ниво ниско напрежение, доколкото монтираният трафопост преобразува нивото на напрежението, поради което и предоставяната услуга не е на ниво средно напрежение , а ниско такова. Жалбоподателят счита, че този извод противоречи на ЗЕ и на регламентирания лицензионен режим, като в случая той не притежава лиценция за разпределение на ел. енергия. По тези съображения счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. По отношение размера на твърдяното неоснователно обогатяване счита, че същият е хипотетичен. Това е така, доколкото липсва измерване на ниво средно напрежение, а не съществува сигурен метод за преизчисление на доставената ел. енергия на ниво средно напрежение от установената и измерена на ниво ниско напрежение. По изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Алмин „ ЕООД оспорва въззивната жалба, като поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Развива съображения, че щом присъединяването е станало на ниво средно напрежение, то и измерването следва да е на това ниво и извършваното в момента отчитане на ниво ниско напрежение е в нарушение на нормативната уредба. Сочи, че монтираният електромер на ниво ниско напрежение е в нарушение на чл.12 от ЗЕ. Сочи, че съгл. чл.9, ал.2 от ПИКЕЕ операторът на мрежата е длъжен да монтира СТИ съобразно нормативната база. Счита доводите във въззивната жалба за неоснователни, т.к. меренето, съгл. закона, от 1999г. не е следвало да бъде извършвано по този начин, на отделен стълб, разположен на границата на имота и на ниво средно напрежение. Поддържа, че исковата претенция е за надплатената цена за пренесена ел. енергия ниско напрежение. Твърди, че при измерване на количеството на двете нива, то последното би било еднакво, а надплатеното се явява разликата в единичната стойност на цената на ниско и средно напрежение. Позовава се и на съдебна практика, както и на предходни разрешени спорове между страните по този въпрос. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от съдебния акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените 2 фактически твърдения и е дал търсената защита.

Процесният иск е за връщане на платени без основание суми за периода 20172019г. в общ размер от 1014,22лв. с ДДС. Твърди се, че между страните е имало договорни правоотношения за доставка на ел. енергия, по който договор са извършвани плащания, които частично са били недължими, доколкото доставчикът на ел. енергия е определял дължимата сума при неправилно измерване на вида на ел.енергията.Поддържа се, че надплатеното съставлява платено без основание, което подлежи на връщане.

Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага.

От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор по фактическите отношения между страните – че е налице договор за доставка на ел.енергия, че присъединяването на обекта на дружеството потребител на електроенергия е станало през 1999г. по одобрени проекти, според които то изгражда мачтов трафопост, който преобразува напрежението от средно на ниско, че измервателния уред е поставен да измерва преминаващото ниско напрежение. Тази фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд, както от представените писмени доказателства в тази насока – договори, проекти и съгласувания, така и от приетата СТЕ, която е извършила и проверка на място. Категорично се установява от СТЕ и ССЕ и че при измерване на средно напрежение дължимата цена на потребеното количество ел.енергия е по-ниска от цената, която се дължи за същото потребено количество енергия, но измерено на ниво ниско напрежение. Отнесеният пред настоящата инстанция спор е правен – дали при заварени договорни правоотношения намира приложение нормативната уредба, която регламентира друг, различен начин на измерване на доставената и потребена ел. енергия.

Мястото на поставяне на индивидуалното измервателно устройство за всеки краен клиент е нормативно определено – чл.120 от ЗЕ и това е до или на границата на имота на клиента. Измервателното устройство е собственост на оператора и той отговоря за правилното му монтиране. Въпросът къде е границата на собствеността е също нормативно определен в 30, ал.1, т.2 от Наредба №6/24.02.-2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. В конкретния случай при въздушен електропровод това са клемите за присъединяване на проводниците на електропровода към 3 проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата. От техническа страна , според становището на експерта по приетата СТЕ, именно това е и мястото, преди което следва да се монтира измервателното устройство. Съгласно действащите ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019/ - чл. 14 : „при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.“. В този смисъл е и предходната правна уредба – чл.16 от ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.67/2004г., отм. 2007г./ и чл.14 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.

98/2013, отм.с Р на ВАС 2017/.Фактът, че въпреки промяната на нормативните актове, определянето на начина на поставяне на измервателното устройство е последователно и непроменено в годините, сочи, че трайно законодателят и оправомощените от него държавни органи приемат, че именно по това е правилният ред за уреждане на отношенията по продажба на електроенергия и респ. за измерване доставеното количество. На следващо място, доколкото липсва изрична правна възможност за заварените случаи да се прилага различен режим на отчитане, то следва да се приеме, че дружеството снабдител е следвало да приведе измервателните си устройства в съответствие с променената нормативна база.

Ето защо съдът намира, че по делото се доказва, че поради неправилно поставяне на СТИ е налице неправилно измерване на доставената ел. енергия на дружеството клиент. СТЕ и ССЕ установяват, че при двата начина на измерване се получава разлика в дължимата цена на потребената ел.енергия, като ако измерването бе съобразно нормативната база, то клиентът би платил по-ниска стойност.

Следователно се доказва, че в резултат на неправилното измерване дружеството клиент се е обеднило, а доставчикът се е обогатил с разликата в дължимите суми. По отношение на размера на тази разлика , съдът намира, че следва да кредитира експертните заключения, според които сумата на обогатяването , респ. обедняването е 1014,22лв. с ДДС. Досежно възражението на жалбоподателя, че методиката за преизчисление на отчетената ел. енергия от ниво ниско напрежение към ниво средно напрежение е неточна, следва да се посочи, че съгл. чл.162 от ГПК при доказаност на иска по основание, съдът има право на преценка относно неговия размер, като може да ползва и експертни заключения. Именно на това се основават изводите за размера на иска и в настоящия случай.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно поради което и следва да бъде потвърдено.

4

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 450лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3876/21.11.2022г., пост. по гр.д.№ 20544/2021, ПдРС.

ОСЪДЖА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК123526430, да заплати на „Алмин“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 450лв., разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5