Решение № 207 от 08.10.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 414/2026
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 4, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Ихтиман, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Р. Ст. Д. като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200414 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: * против Наказателно постановление № *, издадено от Началник сектор в ОДМВР – София, *, с което за нарушения по чл. 58, т. 4 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на В. И. Л. административни наказания:
„глоба“ в размер на 511,29 евро/ 1000 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 15,34 евро/ 30,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че поради интензивния трафик в активната лента, при потегляне от крайпътен обект, жалбоподателят не е успял да се включи в движението на автомагистрала * което наложило за един съвсем кратък отрязък от време, на разстояние от около 150 метра да продължи движението си в лентата за принудително спиране, за да ускори, без да създаде опасност за движението. Оспорва, че авторството на деянието не е установено по изискуемия от закона ред, тъй като декларация по чл. 188 от ЗДвП се попълва от собственика на МПС или ползвателя му, вписан в СРМПС, като жалбоподателят не е нито едно от двете. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Жалбоподателят отправя възражение и че използването на камери на НТУ за установяване на това нарушение е незаконосъобразно, тъй 1 като същите не отговарят на изискванията на т. 65 от пар. 6 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл. 189, ал. 15 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. К. У., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. В допълнение към изложените в жалбата съображения сочи, че в НП погрешно е отбелязана посоката на движение на автомобила на жалбоподателя. Твърди, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил заснет изцяло в лентата за принудително спиране. Счита, че е налице маловажен случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН.
В право на лична защита жалбоподателят заявява, че при потеглянето не е бил допуснат да се качи на магистралата и за да не създаде предпоставка за ПТП се стигнало до това да кара в аварийната лента.
В последната си дума, жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, тъй като ако му се отнеме книжката ще остане без работа и няма да може да прехранва семейството си * Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмена защита моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.
Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На * г. в * ч. жалбоподателят В. И. Л. управлявал * с рег. № * собственост на * ЕИК *, в района на Автомагистрала * с посока на движение от гр. * към гр. *. Същият излизал от крайпътен обект и се опитвал да навлезе в активната лента за движение, но поради интензивен трафик не успял да го направи и продължил движението си в лентата за принудително спиране, за да не създаде опасност от възникване на пътно-транспортно произшествие.
Движението на управлявания от жалбоподателя автомобил било заснето от камера, стопанисвана от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление (АПИ, НТУ), монтирана на стационарна контролна точка (СКТ) № * на Автомагистрала * с посока на движение *, като автомобилът бил заснет да се движи в лентата за принудително спиране.
Снимковият материал бил изпратен от АПИ, НТУ на директора на ОДМВР – София, с оглед предприемането на действия и проверка за преминаването в лентата за принудително спиране на магистрала * С писмо от * г. Началника на РУ – * изпратил на Началника на РУ – * за връчване на жалбоподателя снимковия материал, предоставен от АПИ, НТУ; покана за съставяне на АУАН, както и декларация по чл. 188 от ЗДвП. На жалбоподателя била връчена поканата за съставяне на АУАН на * г. На същата дата той депозирал обяснение в РУ-* според което на * г. действително е управлявал процесното МПС, като в * часа спрял камиона в района на * където имал престой от 8 минути, след което при включването му в движението по 2 автомагистрала * не му било позволено да се включи в активната лента за движение, което наложило навлизането му в аварийната лента за няколко секунди или около 100 метра, след което продължил движението си в активната лента.
На * г. св. М. С. Г. – младши полицейски инспектор в РУ - * съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № * за извършени нарушения по чл. 58, т. 4, пр. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на В.
И. Л. за това, че на * г., около 8 часа на АМ-* в района на *, с посока на движение към * управлявал т.а. марка * с рег. № *, собственост на Г.В. Т., ЕГН **********, гр. *, като допуска следното нарушение: 1) движи се в лента за принудително спиране; 2) не представя СУМПС, като нарушението е заснето с камера на „НТУ“. В АУАН е посочено, че същият е съставен на основание преписка с вх. № * Актът бил подписан от М. С. Г. и от М. С. Г. – служители на РУ - * и бил връчен на жалбоподателя на * г., като същият вписал в АУАН, че има възражения и ще ги заяви в определения срок.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушения по чл. 58, т. 4 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на В. И. Л. административни наказания: „глоба“ в размер на 511,29 евро/ 1000 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 15,34 евро/ 30,00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – материалите, приложени към административнонаказателната преписка, материалите по преписка № * по описа на РУ - *, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Г. и М. Г.. Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказаха по безспорен начин виновно извършени нарушения по чл. 58, т. 4 ЗДвП и по 3 чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Също така са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 58, т. 4 ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.
В настоящия случай, от материалите по преписка № * по описа на РУ – *, изискани и приобщени като писмени доказателства по делото се установява, че посоката на движение на процесното МПС е погрешно посочена както в АУАН, така и в НП. Това се установява от приложения в цитираната преписка документ озаглавен като „*“, в който са посочени данни за скоростта на движение, датата, часа, местоположението, включително с географски координати, на които е отчетено движението на МПС с рег. № * Именно от географските координати (*) става ясно, че местоположението, на което е заснето движението на процесното МПС да се движи в лентата за принудително спиране попада в южното платно на автомагистрала * т.е. в платното с посока от гр. * към гр. * (посочена в документа и като „*“ на път*).
В АУАН и НП обаче е посочено, че процесното МПС е установено да се движи в лентата за принудително спиране на км * на автомагистрала * но в посока към гр. *. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото за наказаното лице не става ясно в коя посока на движение, респективно в кое платно за движение на автомагистрала * се твърди, че е предприел движение в лентата за принудително спиране без да са били налице предпоставките за това. Отделно от това, в АУАН и НП погрешно е посочено, че лицето Г. В. Т. е собственик на процесното МПС, което обстоятелство се опровергава от служебно изисканата и приета като писмено доказателство справка за историята на регистрацията на МПС с рег. № *, според която собственик на процесното МПС е * ЕООД.
Следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН при съставянето на АУАН, както и за допуснато нарушение при установяването на авторството на деянието. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението – св. Г., доколкото актът е съставен въз основа на снимков материал, предоставен от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, респективно нито актосъставителят, нито 4 свидетелят по акта за възприели непосредствено извършването на нарушението. По отношение на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на процесното МПС, следва да се посочи, че макар към материалите по делото да е приобщена такава, попълнена от жалбоподателя, то е налице и такава попълнена именно от управителя на * – собственик на процесното МПС (л. * от делото).
На следващо място, следва да се посочи, че в АУАН и НП не е конкретизирано техническото средство, с което е било заснето процесното МПС да се движи в лентата за принудително спиране, доколкото посочването на конкретното техническо средство би улеснило извършването на проверка дали същото е сертифицирано и преминало през необходимите метрологични проверки. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Липсата на посочване на техническото средство, с което е било заснето процесното МПС не дава възможност и да бъде извършена проверка дали същото отговаря на изискванията на т. 65 от пар. 6 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл. 189, ал. 15 ЗДвП, в каквато връзка отправя възражение жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че дори да не бяха налице описаните допуснати съществени процесуални нарушения, то процесното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране, тъй като е излизал от крайпътен обект, след което, с оглед ниската си скорост и наличието на други МПС в активната и изпреварващата ленти е продължил движението си за кратък период от време и за кратко разстояние в лентата за принудително спиране, за да създаде опасност за останалите МПС, навлизайки с по-ниска скорост в активната лента за движение. Описаните обстоятелства се потвърждават както от депозираното обяснение от жалбоподателя обяснение преди съставянето на АУАН, така и от приобщения снимков материал по делото, на който е видно, че е имало и друг тежкотоварен автомобил, движещ се успоредно на процесния.