Решение № 398 от 18.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 398 гр. Пловдив, 18.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР

СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 628 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. „А.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление *** – чрез юрисконсулт Л.М. - Л. против решение №412/10.07.2018г., постановено по т.д. № 197/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдено З. „А.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на съпругата му Л. И. К., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Т.“ по вина на Г. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил „М.“ с рег. № …, по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със „З.А.” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до окончателното плащане, с което е осъдено да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на майка му Л. И. К., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Т.“ по вина на Г. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил „М.“ с рег. № …, по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със „З.А.” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до окончателното плащане, с което е осъдено да заплати на И.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на майка му Л. И. К., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Т.“ по вина на Г. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил „М.“ с рег. № …, по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със „З.А.” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до окончателното плащане, както и сумата 4166 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от И.К., вследствие на смъртта на Л. И. К., изразяващи се в погребални разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2014 год. до окончателното плащане и с което е осъдено З. „А.“ АД да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********, всички с адрес ***, сумата от общо 15 000 лева - разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 18 166.64 лева - държавна такса.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че при определяне на обезщетенията, неправилно е приложен критерия за справедливост и е нарушен чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че обезщетенията са прекомерно завишени и несъобразени с установената съдебна практика по близки случаи. Твърди се, че обезщетенията не съответстват на жизнения стандарт в страната към момента на увреждането – 2014г. и не са съобразени с възрастта на пострадалата и с възрастта на ищците. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемите страни Н.К.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********, всички с адрес *** – чрез адв. Д.Г. и адв. О. Т. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищците Н.К.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********, всички с адрес *** твърдят, че на

31.03.2014г. по автомагистрала „Т.“, навлизайки в участък с гъста мъгла, лек автомобил „М. “ с рег. № …, управляван от Г. Д. П., се ударил в задна лява част на полуремарке на товарен автомобил „С.“ с рег. № …, управлявано от полския гражданин Т. С. Твърдят, че вследствие на удара, на пътуващата на задната седалка на лекия автомобил „М.“ наследодателка на ищците Л. И. К. били причинени множество травматични увреждания /многофрагментарно счупване на черепа, разкъсване на мозъка, наличие на кръв в лявата плеврална кухина, разкъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, разкъсно-контузни рани в областта на главата и пр./, които са довели до смъртта ѝ.

Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от Г. Д.

П. при управление на лек автомобил „М.“ с рег. № …. Твърдят, че смъртта на тяхната съпруга и майка и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда № 92 / 01.11.2017 г. на ОС – Пловдив, потвърдена с актове на АС – Пловдив и ВКС, влязла в сила на 15.02.2019 г. по НОХД № 1802 / 2016 г. на ОС – Пловдив, виновният водач Г.

Д. П. бил признат за виновен в това, че на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Т.“ при управление на МПС – л.а. „М. “ с рег. № … е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. И. К.

Твърди, че вследствие на причинената смърт на тяхната майка /за С. и И. К./ и съпруга – /за Н.К./ са понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „А.“. Твърдят, че са поискали от ответното дружество да им определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.03.2014г., но такова не им е било изплатено преди предявяване на иска.

Претендират заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Молят съда да осъди ответника ЗАД „А.“– гр. С. да им заплати обезщетения за претърпените вследствие на произшествието и смъртта на тяхната съпруга и майка неимуществени вреди като всеки от тях претендира сумата 150 000 лева /за всеки един/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.03.2014 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът И.Н.К. претендира присъждане и на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени от него разходи за погребението на Л. К., в общ размер на 4 166 лева, ведно със законна лихва от претърпяването на тези вреди – 25.04.2014 год. до окончателното плащане.

Ответникът З. „А.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление *** не е подал в срок отговор на исковата молба. Такъв е постъпил след изтичане на преклузивния срок и първоинстанционният съд правилно е приел, че същият следва да се разглежда като позиция на страната по предявените искове. Заявена е такава за тяхната неоснователност, като се оспорват по основание и размер. По отношение на въведеното възражение за съпричиняване е приел - и тази позиция се споделя и от настоящата инстанция - че то е преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор съгласно чл.370 от ГПК.

В писменото си становище ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.

Видно от представеното по делото заверено копие на Присъда № 92 / 01.11.2017 г. на

ОС – Пловдив, потвърдена с актове на АС – Пловдив и ВКС, влязла в сила на 15.02.2019 г. по НОХД № 1802 / 2016 г. на ОС – Пловдив, виновният водач Г. Д. П. е признат за виновен в това, че на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Т.“ при управление на МПС – л.а. „М. “ с рег. № … е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. И. К.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обстоятелството, че ищците са наследници /Н.К. – съпруг, а С.К. и И.К. – синове/ на починалата в резултат на ПТП Л. И. К., се установява от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община П. /стр.6 от делото на първоинстанционния съд/.

От показанията на разпитаните свидетели Е. Ж. П. и В. Ц.

Н. може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищците и починалата тяхна майка и съпруга.

Свидетелката П. твърди, че ищците И. и С. са били много близки със своята майка. Отношенията между Л. и съпруга и също са били много добри, били са изключително привързани един към друг.

Свидетелката забелязала, че още на телефона на Н. е снимката на съпругата му.

Това бил единствения брак и за двамата, от който имат две деца. Починалата била обединителя на цялото семейство, тя е събирала всички по празници, помагала е и за отглеждането на внуците. Свидетелката В. Н. споделя, че Л. е била фигурата, която е обединявала всички в семейството, тя е подпомагала всички не само финансово, но и духовно. Преди смъртта си е живяла в едно домакинство със съпруга си, с по-големия си син и снаха си. Самата починала описва като много активен човек, жизнен, прекрасен и много добър. Била научен работник, директор на институт, с много енергия и хъс за работа. Въпреки че е била и служебно заета, тя е била и грижовна към семейството си. В събота и неделя е гледала внука си – дете на по-малкия син. Полагала е грижи и за него, и за всички. И двете свидетелки посочват, че смъртта на Л. е била шок за семейството и. Преживеният силен стрес им се е отразил на здравето – съпругът е започнал да губи паметта си, да се държи неадекватно, преживял е и няколко операции след претърпян инфаркт. Често споделял на съседката си и свидетел Н., че не може да преодолее смъртта на съпругата си, двамата често разговаряли за нея. По-големият син С. изпаднал в дълга и силна депресия, обърнал се към религията, обградил се с икони, разделил се със съпругата си и говорел само за религия. По – малкият син И. заболял от болестта на Хашимото.

Свидетелката Н. посочва, че на погребението на Л. пристигнали хора от научни институти от цялата страна, защото била уважаван човек, много общителна и сърдечна, с приятели навсякъде, всички искрено скърбели за загубата и. Самата Л. била автор на няколко сорта домати и фасул, и към момента на смъртта си работела като директор на институт.

От тези гласни доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и тяхната съпруга и майка, основани на обич и взаимна привързаност. Смъртта на Л. К. е била шок за цялото и семейство и е разстроила всички. Ищците и понастоящем изпитват тъга и печал от загубата на толкова близък човек.

Видно от представеното извлечение от електронната страница на Гаранционен фонд за лек автомобил „М.“ с рег. № … е била сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ с полица №…, издадена от З. „А.“ АД със срок на действие от 10.02.2014г. – 09.02.2015г. От него се установява наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. Г.

Д. П. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката – 31.03.2014г. е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 от КЗ/отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.