Определение № 146 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Георги В. Чамбов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000039 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от „Б** Х. АД чрез адв. П. М. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като бъдат присъдени и разноски за предходните инстанции както следва:

За първата инстанция – 3 341.25 лв.

За първа въззивна инстанция – 4 874.20 лв.

За касационна инстанция – 6 744.20 лв.

Постъпил е отговор от противната страна „Х. Г.“ ООД, в който искането се оспорва като подадено от лице без представителна власт, недопустимо по отношение на разноските за първоинстанционното производство и предходното въззивно производство, както и като неоснователно и недоказано.

Молбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл. 248 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователно е възражението за липса на представителна власт на адв. М.. По делото е представено пълномощно за А. д. „М. М. и с.“ ведно с пълномощно за преупълномощаване на адв. М. М. – /л. 20- 21 от делото/. Т.е. налице е редовно учредена представителна власт по отношение на адв. М. за настоящето дело. Без значение е обстоятелството, че в откритото съдебно заседание страната е представлявана от друг съдружник, за който също е било представено пълномощно за преупълномощаване по чл.71 от Закона за адвокатурата.

1

По отношение на разноските за касационната инстанция :

Направено е надлежно искане за присъждането им в касационното производство, както и в открито съдебно заседание от пълномощника на „Б** Х. АД. В постановеното решение съдът не се е произнесъл по това искане, при което е налице основание за допълване на решението в частта за разноските пред касационна инстанция.

Молбата е за присъждане на сума от 6 744.20 лв., която кореспондира със списъка на разноски, представен пред ВКС /л. 132 от т.д. № 2341/21 г. на ВКС/

Констатират се направени разноски пред ВКС от 6000 лв. – платен адвокатски хонорар /представен договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане/, 30 лв. – държавна такса за допускане до касационно обжалване и 674.20 лв.- държавна такса за разглеждане на жалбата, или общо разноски от 6704.20 лв. Не са налице доказателства за платена друга ДТ в размер на 40 лв., каквато е посочена в списъка на разноските.

По отношение на сумите 18 767.39 лв. стойност на доставена ел. енергия за м. май 2018 г. + 406.66 лв. обезщетение за забава касационната жалба е оставена без разглеждане, като е уважена по отношение на материален интерес от 33 709.72 лв., за който с постановеното сега въззивно решение е отхвърлен и евентуалният иск за вреди.

Направените разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за допускане на касационно обжалване касаят касационната жалба в цялост, респ. от тях в полза на страната следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 3 843.70 лв.

ДТ от 674.20 лв. касае изцяло интереса от 33 709.72 лв., като съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се присъди изцяло.

Съобразно посоченото в полза на страната следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 4 517.90 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 6 744.20 лв. искането следва да се отхвърли.

По отношение разноските за първоинстанционното и първото въззивно производство:

Неоснователно е възражението в отговора, че в тази част молбата е недопустима. И пред двете инстанции е направено надлежно искане за присъждане на разноски. Постановеното въззивно решение по т.д.

№ 164/21 г. не е влязло в сила по отношение на присъдените с него разноски, тъй като е било обжалвано изцяло и частично отменено. При новото разглеждане на делото, настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по въпроса за разноските за тези предишни инстанции, което не е сторено при постановяване на въззивното решение.

И за двете производства „Б** Х. АД има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции – за материален интерес от 33 709.72 лв., съпоставен общия защитаван по делото интерес.

Исковете против страната са уважени за сумите 18 767.39 лв. + 406.66 лв.

/стойност на доставена ел.енергия за м. май 2018 г.. + обезщетение за забава/, 2 за които осъдителното въззивно решение № 260172/10.6.21 г. по т.д. 164/21 г. на ПАС е влязло в сила.

П о първоинстанционното производство „Б** Х. АД е направило разноски в общ размер на 5950 лв. – представен е списък на разноските /л. 489 от т.д. 211/18 г. на ХОС/, включващ 4100 лв. – адвокатско възнаграждение и 1850 лв. депозити за експертизи. Налице са доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение – фактура и банково извлечение.

В о.з на 9.3.20 г. от противната страна е направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно съобразно броя и вида на предявените против страната обективно съединени главни и евентуални искове, действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, множеството събрани доказателства.

Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции на страната се следват разноски в размер на 3792.71 лв. В настоящата молба се иска присъждане на сума от 3341.25 лв. При спазване принципа на диспозитивното начало съдът следва да уважи искането до претендирания размер в молбата по чл. 248 ГПК.

За въззивното производство по т.д. № 164/21 г. на ПАС „Б** Х. АД е претендирало разноски в размер на 4600.35 лв. по представен списък на разноските - л. 80 от делото/, от които 4200 лв. – адвокатско възнаграждение и 400.35 лв. платена ДТ по насрещната въззивна жалба, подадена от страната. За реалното плащане на сумите са налице доказателства по делото, включително и по отношение на адвокатското възнаграждение – към списъка на разноските е представена фактура и платежно нареждане /л.

78 и 79 от т.д. № 164/21 г. на ПАС/.

Видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 14.5.21 г. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е направено от процесуалния представител на противната страна, поради което такова не се разглежда.

Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции на страната се следват разноски в размер на 2932.40 лв.

Предвид посоченото съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 248 от ГПК ДОПЪЛВА решение №

72/26.02.24 г., постановено по настоящето т.д. № 39/24 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА „Х. Г.“ ООД да заплати на

3

„Б** Х. АД деловодни разноски както следва:

3 341.25 лв. - за първата инстанция;

2932.40 лв. – за въззивното производство по т.д. № 164/21 г. на ПАС

4 517.90 лв – за касационна инстанция като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането за присъждане на разноски: за разликата над 2932.40 лв. до претендирания размер от 4 874.20 лв – за въззивното производство по т.д. № 164/21 г. на ПАС за разликата над 4 517.90 лв. до претендирания размер от 6 744.20 лв. за касационното производство.

Определението подлежи на касационно обжалване пред

ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4