Решение № 41 от 06.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600033 по описа за 2026 година взе предвид следното:

С определение рег. №149 от 05.02.2026 г. по ЧНД №1696/2026 г.

Бургаският окръжен съд определил на осъдената Е. Г. С. на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца по повод престъпленията – предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ и по НОХД № 1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, като определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Със същото определение на основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал от общото наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца периодите, през които осъдената С. е била предварително задържана по смисъла на чл.59 от НК и е изтърпявала наказание лишаване от свобода по посочените наказателни дела, както следва:

- 02.02.2024 г. – 18.07.2024 г. - предварително задържане във ФРГ;

- 19.07.2024 г. – 27.01.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от 1 свобода във ФРГ;

- 28.01.2025 г. – 22.05.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ;

- времето след 22.05.2025 г. до фактическото предаване на Е. Г. С. от германските власти на органите в Република България.

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца наказанието глоба в размер на 500 лева, наложено по НОХД № 1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Оставил без уважение искането на прокурора за увеличаване на основание чл.24 от НК на общото наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца.

Постановил на основание чл.25, ал.4 вр. чл.68, ал.1 от НК определеното на осъдената Е. Г. С. общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца по ЧНД №5499/2021 г. на Районен съд – Бургас да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Постановил остатъкът от наказанието лишаване от свобода от 3 години, 4 месеца и 22 дни по признатото и прието за изпълнение в Република България с Решение № 226/20.10.2025 г. по ЧНД № 585/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и наложено с решение №334/2023г. на Апелативен съд – Тесалоники (гр. Солун), Република Гърция, да се изтърпи отделно от осъдената Е. Г. С., като при изтърпяването му да се приспадне времето, през което С. е изтърпявала наказание лишаване от свобода в Република Гърция по решение №334/2023г. на Апелативен съд – Тесалоники (гр. Солун), Република Гърция и времето, през което С. е била задържана в Република Гърция от 07.07.2022 г. до 15.02.2023 г.

Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на осъдената Е. Г. С. с оплаквания за издаването на съдебния акт от некомпетентен съд и такива за незаконосъобразност на акта. Частната жалба не съдържа аргументи в подкрепа на релевирания довод за постановяване на определението от твърдяния за некомпетентен Окръжен съд – Бургас, вместо от компетентния съд - Окръжен съд – Сливен. Защитникът акцентира на оплакването за незаконосъобразност на тази част от съдебното определение, с която е постановено признатият и приет за изпълнение в България с решение 2 по ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд – Сливен остатък от 3 години и 4 месеца от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената с решение №334 от 15.02.2023 г. на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченото решение на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция, е влязло в сила на 15.02.2023 г., тъй като същото подлежи на обжалване и според твърдението на подзащитната му С., същата го е обжалвала, поради което е невъзможно въпросното решение на гръцкия съд да е влязло в сила на датата на неговото постановяване. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение на Окръжен съд – Бургас поради липса на компетентност на този съд или да отмени тази част от определението, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от 3 години и 4 месеца от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената с решение №334 от 15.02.2023 г. на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция, и да определи на осъдената общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като включи в съвкупността от наказания и въпросното наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че счита частната жалба на защитника на осъдената С. за частично основателна. Оспори оплакването, че първоинстанционното определение е постановено от некомпетентен съд. В тази връзка подчерта, че съдебната практика, установена в голям брой определения на ВКС, част от които цитира, приема, че от значение за определяне на подсъдността на производството за определяне на общо наказание по чл.306, ал.1, т.1 от НПК е датата на влизане в сила на последния осъдителен съдебен акт. Изтъкна, че в случая съгласно въпросната съдебна практика това е решението по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поради което именно този съд е компетентният в случая и направеното възражение за издаването на обжалваното определение от некомпетентен съд се явява неоснователно. Съобразявайки представените от защитника във въззивното производство писмени доказателства, установяващи, че осъждането на С. в Република Гърция е влязло в сила на 22.11.2024 г., приема, че първоинстанционното определение в частта му, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, наложено на осъдената от гръцкия съд, е незаконосъобразно 3 и следва да се отмени. Счита, че това наказание следва да се кумулира с останалите две наказания лишаване от свобода, групирани от първата инстанция, като именно това наказание от четири години лишаване от свобода се оказва най-тежкото и следва да се определи като общо наказание. Обръща внимание, че в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК най-тежкото наказание е наложеното такова в пълния му размер, а не неговият остатък, поради което е неправилно да се съобразява остатъкът от наказанието лишаване от свобода, наложено от гръцкия съд и приет за изпълнение в България в размер на 3 години и 4 месеца, както претендира защитникът.

Заяви, че съдът неправилно е приспаднал периода от 07.07.2022 г. до 15.02.2023 г., през който осъдената С. е била задържана под стража в Република Гърция, тъй като този период е бил отчетен при определяне на търпимия остатък в размер на 3 години, 4 месеца и 22 дни. Предлага въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като определи на осъдената С. по трите наказателни дела общо наказание четири години лишаване от свобода и приспадне от същото времето на предварителните арести и времето, през което осъдената е изтърпявала наказание лишаване от свобода.

Упълномощеният защитник на осъдената Е. Г. С. заяви, че поддържа частната жалба и се солидаризира изцяло с изложеното от прокурора становище за изменение на първоинстанционното определение, като се отмени тази негова част, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената С. от гръцкия съд и на същата да се определи по трите наказателни дела едно общо наказание от четири години лишаване от свобода.

Осъдената Е. Г. С. се присъедини към пледоарията и исканията на своя защитник. Заяви, че много съжалява за извършените от нея престъпления и си е взела поука от стореното.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от защитника на осъдената, който има право да оспорва постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и 4 въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е частично основателна.

Бургаският окръжен съд не е изследвал всички относими към делото обстоятелства, не е извършил всички процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно изясняване на фактите по делото, поради което и част от релевантните по спора обстоятелства са останали неизяснени.

Въззивната инстанция, анализирайки събраните от първата такава доказателствени материали и приобщавайки представените от защитника на осъдената като писмени доказателства документи - извлечение от Решение № 431/2026 на Тричленен Апелативен съд по тежки престъпления - Солун от 16.03.2026 г. и електронно отбелязване на протокол за подаване на молба за отмяна (чл. 435 НПК) на решение на Апелативен съд – Солун, № по регистър:

8/2026 г., както и материалите, съдържащи се в служебно изисканите от съда дела – ЧНД № 500/2025 г. и ЧНД № 585/2025 г., двете по описа на Окръжен съд – Сливен, направи следните констатации:

1. Със споразумение за решаване на делото, одобрено с определение № 260027/09.02.2021 г. по НОХД № 1970/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 09.02.2021 г ., осъдената С. е призната за виновна за извършено на 01.04.2020 г. престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което й наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

2. Със споразумение за решаване на делото, одобрено с определение № 429/03.12.2021 г. по НОХД № 4422/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 03.12.2021 г., осъдената С. е призната за виновна за извършено в периода 07.06.2020 г. – 08.06.202 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 вр. чл.26 от НК, за което й наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С определение № 608/01.04.2022 г. по ЧНД № 5499/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 19.04.2022 г ., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, на осъдената С. е определено общо наказание за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №1970/2020 г. по описа 5 на Районен съд – Русе и по НОХД № 4422/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, който би изтекъл на 19.04.2025 г.

3. С присъда от 11.07.2024 г., в сила от 19.07.2024 г., по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, осъдената С. е призната за виновна в извършване в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. на престъпление кражба, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Със същата присъда осъдената С. е призната за виновна в извършване в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. на престъпление използване на платежен инструмент и данни от него без съгласие на титуляра, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

С решение № 87/22.05.2025 г. по ЧНД № 945/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, влязло в сила на 06.06.2025г., е призната и приета за изпълнение в Република България присъдата от 11.07.2024 г. по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ, като е прието, че извършените от осъдената С. в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. престъпления съответстват на кражба по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от българския НК и на използване на платежен инструмент и данни от него без съгласие на титуляра по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от българския НК. Със същото решение Окръжен съд – Русе е приспаднал от срока на наложеното на осъдената С. наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода времето, през което тя е била задържана под стража и е изтърпявала наказание лишаване от свобода, както следва: