Определение № 8211 от 09.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8211 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Г. Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500296 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Производството по делото е образувано по възражение по чл.423 от ГПК на Г. Н. Т., чрез адв. С., срещу заповед № 32729/17.10.2024 г. на СРС по гр.д.

№ 59013/2024 г на СРС, 47 с-в.

Възражението е основано на две групи обстоятелства: 1. Възразилият длъжник не е живял на териоторията на Р. България към момента на връчване на съдебния акт; 2. Ненадлежно връчване заповедта - на адреса живее бащата на длъжника, но жилището не е било посещавано и не е било лепено съобщение, въпреки удостоверените обстятелства за това.

Заявителят е изразил становище за неоснователност на възражението.

Настоящия състав намери от фактическа страна следното:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 32729/17.10.2024 г. на СРС по гр.д. № 59013/2024 г на СРС, 47 с-в е била изпратена за връчване на посочения в заявлението адрес на длъжика, съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес, съгласно изисканата от заповедния съд справка. Не се установява той да има и сключен трудов договор, видно от приобщената справка.

Адресът е бил посетен от призовкар три пъти, включително в неприсъствен ден, за месечен период, като не е намерено лице, което да получи призовката, поради което е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата.

1

При така установената фактическа обстановка съдът намери следното:

Съгласно депозирана ПДИ на ЧСИ Т., длъжникът е узнал за изпълнението на

25.11.2025 г., т.е. след депозиране на възражението(12.11.2025 г.), сочещо на неговата допустимост.

Съгласно нормата на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, във въведените от страната хипотези, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, или не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

В настоящия случай посочените условия не са налице. Заповедта е била редовно връчена фингирано на осн. чл.47, ал.1 от ГПК, при спазване на посочените нормативни предпоставки. Удостоверително изявление на длъжностното лице, извършило връчването, има характер на официален удостоверителен документ относно датите на посещение, възприетите факти при посещенията, както и залепването на уведомлението. То не е опровергано от длъжника и следователно се ползват с материална доказателствена сила, доказваща изпълнението на условията по чл. 47, ал.1 от ГПК, съответно редовно фингирано връчване на съдебния акт.

В хода на произвоството не се установи и въведеното обстоятелство, не възразилият кредитор не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, за което липсват каквито и да било доказателства.

Депозираните с възражението документи във връзка с плащането са ирелевантни за предмета на настоящото дело и не следва да се обсъждат.

Воден от гореизложеното съставът

ОПРЕДЕЛИ:

Не приема възражението на по чл.423 от ГПК на Г. Н. Т., чрез адв. С., срещу заповед № 32729/17.10.2024 г. на СРС по гр.д. № 59013/2024 г на СРС, 47 с-в.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3