Решение № 371 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20261001000023 по описа за 2026 година при секретаря Пролетка Асенова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева т.д. № 23 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по въззивна жалби на „Рила лейк“ АД /н./ и „Ханделс-ен дийнстферленингсондернеминг хидма Б.В.“ срещу решение № 260 073/ 21.07.2025 г. по т. д. № 173/2020 г. по описа на СГС, ТО, 11 състав, с което е отхвърлен предявения от „Рила лейк“ АД срещу Т. В. Л., ЕГН ********** иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 195 500.00 лева, предявен като частичен от 350 000 евро с левова равностойност 684 540.50 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р. – Д.

Сие“ АД като изпълнител, който анекс е бил подписан от ответника след освобождаването му като изпълнителен директор на дружеството ищец, с което действие ответникът е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р. – Д. Сие“ АД с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение 1 за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Рила Лейк“ АД /н./ с вземане в размер на 350 000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане, както и са отхвърлени предявените от „Рила Лейк“ АД /н./ и „Ханделсен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър към Търговската камара на Нидерландия под номер 08133225, РСИН 814177153, със седалище и адрес на управление: Хенделлаан 20, 3781 HV Фоортхюйзен, Нидерландия срещу Т. В.

Л. искове по чл. 240, ал. 2 от ТЗ, предявен от „Рила Лейк“ АД /н./, и по чл.240а ТЗ, предявен от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, за заплащане на сумата 195 500 лева, предявен като частичен от 350 000 евро с левова равностойност 684 540.50 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника на „Рила Лейк“ АД /н./ вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р. – Д. Сие“ АД като изпълнител, с което действие ответникът в качеството си на изпълнителен директор на възложителя е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р. – Д. Сие“ АД с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Рила Лейк“ АД с вземане в размер на 350 000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл. 227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане.

Подадена е и частна жалба от Т. В. Л. против постановеното по реда на чл. 250 ГПК определение № 261 390/11.09.2025 г. по т. д. № 173/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на 2 решението в частта на разноските.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради нарушения на материалноправните разпоредби и нарушения на процесуалния закон, рефлектирали върху крайните изводи на съда за разрешаването на спора.

Поддържат, че неправилно е разпределена доказателствената тежест относно установяване датата на която е сключен процесния анекс от 25.01.2012 г. и в която част, анексът бил оспорен с твърдението, че е антидатиран - съставен след прекратяване мандата на ответника. Твърдят, че в тежест на ответника било да докаже достоверността на датата, а не на ищците, поради което и правните последици от неизпълнение на процесуалното задължение следвало да бъдат за ответника, а не за ищците.

Оспорват съображенията, че процесната дата може да бъде установявана със свидетелски показания. Твърдят, че съдът безрезервно е кредитирал показанията на св. Д., без да отчете противоречията в тях и нейната заинтересованост от изхода на спора.

Навеждат доводи, че неправилно е останала неанализирана онази част от декларацията на ответника от 04.04.2012 г., в която анексът от 25.01.2012 г. не се споменава. Твърди се, че след като в документа е заявено липсата на неуредени претенции, отговорности или дългове, неотразени във финансовите отчети, както и липсата на неизпълнени задължения, това изключва съществуването на въпросния анекс в правния мир към датата на декларирането.

Излагат разбирането, че приетата по делото СТЕ не установява изпълнение на задълженията на „Интермекс СД“ ООД по договора за проектиране. Твърдят, че процедурата която се е развила пред НАГ – СО не е била по възлагане на „Рила лейк“ АД, а на „Сентръл юръп груп“ АД и нямало следа в ДАГ - СО „Интермекс СД“ да е пряк вносител на проекта. Приетата с анекса работа, изобщо не била тази която е възложена. Дори и да бил изготвен и внесен проект за ПУП, то процедурата по ЗУТ не била изпълнена и нямало заповед за одобряване на ПУП. Самият проект изначално не бил годен за одобряване, защото за части от имота въобще не можело да има застрояване и изпълнителят не положил дължимата грижа за тези части, да станат годни за застрояване, нито е предложил начин за преодоляване на този проблем.

3

Твърдят, че преписката в общината стояла „без движение“ защото имало неспазени изисквания, липсвали приемателно – предавателни протоколи и въобще нямало яснота какво се предава и приема, дали е качествено и в срок.

Застъпват тезата, че ответникът не е положил грижата на добрия търговец, защото подписаният анекс бил изцяло в интерес на насрещната страна, а при така поетите задължения Т. Л. не е организирал плащането им, въпреки че дружеството е разполагало с необходимите парични средства.

Освен това той не е предал физически анекса на счетоводството, не е предприел действия за отразяването му в счетоводните книги, не е изискал издаването на фактура от „Интермекс СД“ ООД и не е уведомил останалите членове на съвета на директорите за сключената сделка.

Намират за несъстоятелни мотивите на съда, че към датата на възникването му с анекса, задължението на дружеството не е надхвърляло 100 000 евро и поради това няма нарушение на чл. 32 от Устава, изискващ договорите да се сключват от поне двама членове на СД. Изтъкват, че договореното възнаграждение в размер на 200 000 лв., както и размерът на неустойката от 150 000 евро, надвишават установения праг, което прави представителство на дружеството само от изпълнителния директор недопустимо.

Противопоставят се, че откриването на производство по несъстоятелност не е резултат единствено на възникналия дълг към „Интермерс Р. Д. С–ие“ СД, защото дружеството нямало други кредитори и ако този дълг бил платен до края на 2012 г., когато „Рила Лейк“ АД е разполагало с 820 хил. лева, нямало да се стигне до възможност за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Въззиваемата страна Т. В. Л. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Твърди, че предявеният главен иск по чл. 45 от ЗЗД е недопустим, тъй като законодателят е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността на управителните органи чрез иска по чл. 240, ал. 2 от ТЗ.

Поддържа, че предявеният като евентуален иск по тази разпоредба също 4 е недопустим с оглед решението на Общото събрание на акционерите от 20.04.2012 г. за освобождаване от отговорност на ответника като изпълнителен директор на „Рила Лейк“ АД /н./.

Оспорват твърденията, че процесният анекс е с невярно съдържание, тъй като описаната в него работа е изцяло изпълнена и ответникът добросъвестно е изпълнил задължението си да я приеме от името на възложителя. Изтъква, че никъде в договора не е заложено постигането на краен резултат „одобряване на ПУП“, а е поето само задължение за извършване на действия по изготвяне на документация за изработване на ПУП, внасяне на мотивирано предложение за допускане до устройствена процедура и изработване на проектна документация по част „Градоустройство“.

По останалите възражения не излагат собствени доводи, а цитира мотиви от съдебното решение на въззивната инстанция, с което е открито производството по несъстоятелност на „Рила лейк“ АД, които мотиви намира за относими и към настоящия спор.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок и от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и подложи на съвкупен анализ събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на ответника, че искът по чл. 45 от ЗЗД е недопустим поради наличието на специалния състав по чл. 240, ал. 2 от ТЗ.

Искът е предявен с твърдения, че анексът от 25.01.2012 г. към договора от 08.05.2008 г. за изработване на ПУП, сключен с „Интермекс Р. Д. С-ие“ СД, е антидатиран. Поддържа се, че същият е съставен едва след като с решение на ОСА от 20.04.2012 г. мандатното правоотношение с Т. В. Л. е било прекратено.

Ето защо основанието на претендираните вреди излиза извън обхвата на договорната отговорност на същия в качеството му на изпълнителен директор на „Рила лейк“ АД (н.). Поради това основният спорен въпрос по този иск е да 5 се установи точният момент на сключване на анекса и дали това е станало след освобождаването на Л., т.е. дали документът е антидатиран.

Когато бивш изпълнителен директор /съставител на документа/ и самото дружество са обвързани от документ, посочената вътре в него дата се счита за вярна до доказване на противното. По тази причина, след като дружеството твърди неблагоприятен за директора факт /че документа е съставен извън мандата му с цел злоупотреба/, именно дружеството трябва да проведе главно и пълно доказване, за да събори писменото изявление.

Дружеството не може да се позове на правилото по чл. 181, ал. 1 ГПК, че документа няма „достоверна дата“ спрямо него, тъй като, то е издател на документа /чрез тогавашния си законен представител, чието волеизявление се счита за волеизявление на самото дружество/ и за него важи датата, изписана в текста, поради което и тежестта на доказване не се прехвърля автоматично върху бившия директор.

В този смисъл е и съдебната практика /решение № 167/ 2018 по гр.д. № 4020/ 2017 г. и решение № 229/ 2021 г. по гр.д. № 4529/ 2019 г./ че когато юридическо лице оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдение, че е съставен след прекратяване на представителната му власт и е антидатиран, не е „трето лице“ по см. на чл. 181 ГПК, но може да опровергае верността на документа в тази част, относно датата, като на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК докаже изгодните за себе си факти. В случая, анекса е частен свидетелстващ документ и всеки може да опровергае верността на датата, като на основание чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да установи действителното време на съставяне. „Рила лейк“ АД /н./ има интерес от установяването на този факт, защото черпи права от оспорването, тъй като се стреми да опровергае възможността, документа да обвърже издателя, поради което доказателствената тежест за установяване на възражението за отсъствие на представителна власт на ответника, към датата на издаване на документа, носи именно дружеството, от името на което е съставен анекса.