Решение № 2771 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2771 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504284 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20169353 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 40473/2009 г., по описа на СРС, ГО, 44 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н. С. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. С. Д. дължи на „Т.С.” ЕАД съответно сумата от 5 292, 90 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.04.2006 г. до м.04.2008 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с аб. № 293515, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК - 26.05.2009 г., до окончателното плащане, както и сумата от 955 ,07 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2006 г. до 18.03.2009 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 4541/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, като са отхвърлени исковете в останалата част, съответно главният иск - за разликата над 5 292, 90 лв. до пълния претендиран размер от 8 080, 50 лв. и за периода от м.11.2003 г. до м.03.2006 г. включително, както и акцесорният иск - за разликата над 955, 07 лв. до пълния претендиран размер от 2 164, 57 лв. и за периода от 01.01.2004 г. до 30.05.2006 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 131, 15 лв. - деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на ТАЕС „Н.И.“ ООД, като 1 трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Н. С. Д..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа, че не е уведомявана за воденото срещу нея производство, не е получила препис от искова молба, нито препис от определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Излага съображения, че длъжностното лице по призоваването не е спазило разпоредбите на чл.44, ал.1 и чл.46 ГПК, тъй като не е направило опит да връчи призовката на друго лице от адреса. Счита, че неправилно решаващият съд й е назначил особен представител, без да е спазена процедурата по чл.47 ГПК. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Поддържа, че цената на топлинната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване не е правилно начислена. Твърди, че в имота е имало ползватели, които са поискали откриване на партида на тяхно име и съответно те дължат цената на ползваната топлинна енергия за процесния период. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил събрания доказателствен материал и е достигнал до обосновани изводи. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца ТАЕС „Н.И.“ ООД, не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба, както и не е изразило становище в хода на въззивното производство.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото 2 им публикуване. През исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението.

На основание чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.

Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия. Във връзка с подадено на 26.05.2009 г. заявление, по ч. гр. д. № 4541/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 8 080, 50 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.11.2003 г. до м.04.2008 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* вх. 1, aп. 1, с аб.№ 293515, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 26.05.2009 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 2 164, 57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2004 г. до 18.03.2009 г. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответницата, чрез назначеният й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адв.

Полина Арабаджийска, оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, тъй като не е носител на вещни права върху имота в рамките на целия исков период, както и не е заявявала съгласие да ползва предоставената от ищеца топлофикационна услуга. Оспорва доставката на топлинна енергия в количество на стойност, съответна на начислената цена. Поддържа, че потреблението не е правилно отчитано, а представените от ищеца едностранно съставени извлечения от сметки не следва да бъдат ценени като доказателства за количеството разходвана топлинна енергия. Оспорва вземането за мораторна лихва. В условията на евентуалност заявява възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 26.05.2009 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. Д., за сумата от 8 080, 50 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.11.2003 г. до 30.04.2008 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, aп.1; сумата от 2 164, 57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 18.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане, като му 3 присъди сторените по делото разноски.

С разпореждане от 28.05.2009 г. по ч. гр. д. № 4541/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер 204, 90 лв. – държавна такса и 454, 90 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 89, том 1, рег.№ 2202, дело № 81/2003 г. от 05.06.2003 г. С.И.И., Д.М.И. и Г.М.П. са продали на Н. С. Д. процесния недвижим имот - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.

Със заявление вх. № 2654/10.09.2003 г. ответницата е отправила искане до ищеца за откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребител за битови нужди.

Декларирала е, че домакинството й се състои от 2 члена.

Съгласно протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо събрание на ЕС на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, на същото е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с ТАЕС „Н.И.“ ООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на Общото събрание етажни собственици.

Представен е договор от 30.08.2002 г. между ТАЕС „Н.И.“ ООД и ЕС на адрес гр. София, ж.к. „******* вх. А и Б, по силата на който ТАЕС „Н.И.“ ООД е поело задължение за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата на етажната собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

По делото са представени извлечения от сметки на аб.№ 293515, оригинални фактури и справки от изравнителни сметки от третото лице – помагач за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния недвижим имот през исковия период, както и констативни протоколи за неосигурен достъп до процесиня топлоснабден имот.

Пред СРС е ангажиран договор от 05.08.2005 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата 4 дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-013/20.06.2005 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. А.Ж. по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата, в която е и имота на ответницата, ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от ТАЕС „Н.И.“ ООД. Вещото лице е установило, че количеството доставена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по действащите през исковия период Наредби за топлоснабдяването от 2002 г., 2004 г. и 2007 г. Потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.

Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението.