Определение № 19562 от 03.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19562 гр. София, 03.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20211110159259 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.

Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства е допустимо е основателно. Следва да бъдат допуснати двама свидетели с оглед процесуална икономия, при режим на довеждане, като искането за изслушване и на трети свидетел, съдът следва да остави без уважение по арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с нарочно определение след изслушване на страните.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на страната на ответника, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 22.11.2022. от 12:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с доказателства.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:

Ищците Т. И. Д., Илия Н. И. и М. Н. И. са предявили искове с правно основание чл.

108 от ЗС срещу В. И. Л., за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на: 1/12 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

София, СО, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО, район „Витоша“, ***, с площ на целия имот от 910 кв.м. и на 1/6 ид. ч. от построена в горния имот сграда с идентификатор ***. по КК на гр. София, СО, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО, район „Витоша“, ул.

„Венец“ № 9, със застроена площ от 77 кв.м., като ищците молят съда да признае за 1 установено в отношенията между страните, че Т. И. Д. е собственик на 1/3 от 1/12 от ПИ и на 1/3 от 1/6 от сградата, че И. Н. И. е собственик на 1/3 от 1/12 от ПИ и на 1/3 от 1/6 от сградата и М. Н. И. е собственик на 1/3 от 1/12 от ПИ и на 1/3 от 1/6 от сградата, както и да постанови решение, с което да осъди ответницата да предаде на ищците описаните идеални части по поземления имот и сградата, които последната е завладяла.

Ищците твърдят да са собственици на горепосочения имот на основание наследство от общия им наследодател Николай И. Димитров, който пък притежава описаните по-горе идеални части от поземлен имот и сграда по наследство от своя баща Илия Димитров.

Сочат, че след смъртта на последния, ответницата получила от майка си, притежаваните от същата идеални части, а именно: 4/6 от сграда с идентификатор ***. и ½ от ПИ с идентификатор ***. Сочат, че сделката не е породила вещно-транслативен ефект за прехвърлените от майката идеални части над притежаваните от самата нея, а именно процесните притежавани от наследодателя на ищците идеални части. Посочват, че до датата на смъртта си – 27.03.2021 г., общият им наследодател ползвал описаните поземлен имот и сграда. Посочват, че ответницата никога не е манифестирала, че владее целия имот и не е отблъсквала владението на брат си - Николай И. Димитров.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор по реда на чл.

131 от ГПК, с който излага становище за недопустимост на иска и неоснователност на същия. Не оспорва факта, че до момента на смъртта на Илия Димитров, общият наследодател на ищците, притежавал процесните идеални части. Посочва, че дори да е вярно твърдението на ищците, че майката на ответницата й е прехвърлила повече идеални части, отколкото в притежавала, то ответницата не е знаела това и ги е придобила по силата на придобивна давност, като в тази връзка в срока по чл. 131 от ГПК прави възражение че е придобила спорните идеални части по давност с непрекъснато владение по смисъла на чл.

79, ал.1 от ЗС, в периода от 13.12.2001г /когато е придобила идеалните части, собственост на майка й и владее цялата т.н. „малка къща“ до настоящия момент/. Счита обаче, че е придобила спорните идеални части и с кратката придобивна давност по чл. 79, л.2 от ЗС, тъй като към датата на изповядване на сделката по прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка – 12.12.2001г., тя не е знаела, че майка й и прехвърля права в повече отколкото притежава. По гореизложеното моли за отхвърляне на исковете.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот и основанието на което претендира титула си на собственост, че ответника владее процесния имот. За успешно насрещно доказване в тежест на ответника е да докаже, че държи или владее процесната недвижима вещ на валидно правно основание. По направеното възражение за давност в тежест на ответника е да докаже непрекъснато, явно владение в периода, посочен от него.

Към процедурата по чл. 146 от ГПК, за отделяне като безспорни и ненуждаещи се от доказване на факти и обстоятелства, релевантни за спора, съдът ще пристъпи в о.с.з., с участието на страните.

За разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx? id=2).

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна 2 обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3