Решение № 109 от 27.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Видин, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20261300200148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, изпратено от Областна администрация Амщетен /Bezirkshauptmannschaft Amstetten/, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № AMS2-V-25 82189/3 на Областна администрация Амщетен /Bezirkshauptmannschaft Amstetten, adresse Preinsbacher Str. 11, 3300 Amstetten /, Австрия, постановено на 13.10.2025г., влязло в сила на 11.12.2025г., с което на Е. Р. К., родена на *.*.*., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 405 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице Е. Р. К. - адвокат М.А, в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и моли да не бъде признато чуждото решение, тъй като по делото няма достатъчно доказателства, които да доказват, че засегнатото лице е извършило нарушението, за което е наказано.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно 1 прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Е. Р. К., родена на *.*.*., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Решението е влязло в сила. Решението е на несъдебен орган по отношение на 2 нарушение, наказуемо съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е имало възможността да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено. Засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.

Решението е връчено на лицето на 26.11.2025г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или обжалване. Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Наведените в с.з. доводи от защитникът на засегнатото лице са неоснователни. В съответствие с принципа за взаимно доверие между страните членки на ЕС, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че решението за налагане на финансова санкция е било взето в пълно съответствие със законодателството на решаващата държава и засегнатото лице е било надлежно уведомено съгласно това законодателство, вкл. относно възможността за обжалване на акта. Чуждото решение е влязло в сила. Отношенията между държавите членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради което настоящия съд не следва да поставя под съмнение информацията, отразена в Удостоверението и няма основание да приеме, че са нарушени правата на засегнатото лице.

В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието на процесуалните предпоставки за признаване на чуждото решение, описани по-горе, но не и по същество на постановеното с него, респ. извън предмета на настоящото производство е изследване на въпроса- извършило ли е засегнатото лице нарушението за което е санкционирано от издаващата държава или не.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № AMS2-V-25 82189/3 на Областна администрация Амщетен /Bezirkshauptmannschaft Amstetten, adresse Preinsbacher Str. 11, 3300 Amstetten/, Австрия, постановено на 13.10.2025г., влязло в сила на 11.12.2025г., с което на Е. Р. К., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 405 евро.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по 3 изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4