Решение № 6652 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6652 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110109389 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против З. С. Б..

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против З. С. Б., в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, придобил същия чрез наследствено правоприемство от наследодателя си С. С. Б.

(съгласно уточнителна молба от 28.03.2024 г.) за следните суми: сумата от 2244,49 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 263,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.01.2024 г., сумата от 13,27 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 18.01.2024 г., както и за разноски.

Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, придобил същия чрез наследствено правоприемство от наследодателя си С. С. Б., бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез 1 подаване на заявление за промяна на партидата.“ Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 5, находящ се в гр.

София, адрес ***, с абонатен № ******, но не заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът З. С. Б., чрез назначения от съда особен представител – адв. Г., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва сградата в режим на етажна собственост да е топлоснабдена, респективно в процесния имот да е доставяна топлинна енергия, съответно такава да е потребявана от ответника през процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Навежда твърдения, че в процесния имот нямало радиатори и индивидуални разпределители, както и че посочената в исковата молба партида на процесния имот не се отнасяла за имота на ответника. Възразява, че ищецът не е отчитал ежемесечно общия топломер и общия водомер БГВ, както и че не е проверявал и пломбирал регулиращите уреди и средствата за търговско измерване в абонатната станция, в условията на евентуалност оспорва измерването и отчитането да са извършени законосъобразно, респективно да са преминали през изискуемите метрологични проверки. Възразява, че Общите условия на ищеца не са влезли в сила и не са приложими по отношение на ответника. Релевира възражение, че всички задълженията са погасени по давност, като счита, че е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва да е извършвано индивидуално отчитане на средствата за търговско измерване. Оспорва и акцесорните претенции за лихви.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани 2 със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представена данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № **********/15.03.2022 г., подадена от З. С. Б., с която същият е декларирал пред данъчните служби, че е придобил по наследство недвижим имот, находящ се в ****. Към декларацията е приложено Решение от 30.10.1985 г., постановено по гр.д. №758/1985 г. по описа на СРС, 46 състав, с което в производство по делба в дял на лицето С. С. Б. е поставен следния имот: апартамент на втория етаж над партера, състоящ се от две стаи, вестибюл, баня-клозет, антре, килер и балкон с лице към ул. ********, с квадратура от 68 кв.м. при посочен съседи.

От представеното удостоверение за наседници се установява, че С. С. Б. е починал на 07.04.2021 г., като е оставил за свой единствен наследник ответника З. С.

3

Б..

В този смисъл, от представените по делото доказателства се установява, че за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е било налице облигационно правоотношение първоначално между лицето С. С. Б. и ищцовото дружество – до дата на смъртта му на 07.04.2021 г., а впоследствие между ищеца и ответника З. С. Б., придобил по наследство процесния имот, по доставка на топлинна енергия за имота, находящ се в****.

Доколкото в качеството си на наследник на лицето С. С. Б. ответникът З. С. Б. отговаря за задълженията, които са част от наследството на наследодателя, съдът намира, че ответникът е легитимиран да отговаря за задълженията за потребена в процесния имот топлинна енергия за целия претендиран период м.05.2020 г. – м.04.2022 г.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имот, отдадена от 4 бр. радиатора и 2 бр. щранг-лири, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 191 куб. м., а количеството топлинна енергия за БГВ е начислено служебно до м.01.2022 г. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 3091,60 лева (с равностойност от 1580,71 евро), като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди. За периода м.05.-м.12.2020 г. потребеното количество топлинна енергия е в размер на 857,55 лева.