Решение № 4 от 06.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502343 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх.№80029/23.09.2025г., подадена от С. А. Д., ЕГН **********, чрез адвокат А. Т. А., срещу Решение №3018/11.08.2025г., постановено по г.д. №10929/2024г. по описа на ВРС, 40 състав, в частта, в която е отхвърлена претенцията за осъждане на Община Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, представлявана от кмета Благомир Коцев, да заплати, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, на С. А. Д., ЕГН **********, разликата над уважената искова претенция за сумата от 3 000,00 лева до първоначално претендираната сума в размер на 7 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от безстопанствено куче на 14.01.2021г. В останалата част решението не е обжалваното и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в обжалваната част решението е неправилно. Изтъква се, че безспорно са се доказали предпоставките за уважаване на исковата претенция. Сочи се обаче, че е нарушен принципът на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, който следва да бъде съблюдаван от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че не са съобразени следните обстоятелства, относими към определяне на справедливия размер на обезщетение, а именно: продължителността на оздравителния процес, интензитетът на изпитаните от ищеца Д. болки, негативният отзвук върху психическото й състояние, както и нейната възраст. Моли се да бъде уважен искът, в пълния му заявен размер от 7000,00 лева. Претендират се разноски.

1

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Основен източник на информация относно времевите и пространствени рамки на процесните събития и механизма на засягане на телесната неприкосновеност на ищеца Д. се явяват показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – Х.М. и Н.И.. Съдът кредитира същите, доколкото са хронологично и достоверно поднесени, в същите не е налице стремеж към преиначаване на така развилите се събития, а доколкото показанията им намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал, то съдът не намира причина, поради която да се съмнява в тяхната достоверност.

Така в своя непосредствен разпит пред първоинстанционния съд, свидетелят Х.М. споделя, своите преки възприятия от настъпилия инцидент.

Същият сочи, че в средата на месец януари 2021г., около 09:00 часа, в град Варна е отивал до автосервиз, разположен непосредствено до дома на ищеца Д. в кв. „Бриз“. Споделя, че се познава с ищеца Д. и са в добри приятелски отношения. Акцентира, че случайно е видял Д. да излиза от дома си и решил да я поздрави. Свидетелят М. допълва, че в този момент ищецът Д. се е обърнала към него, а изненадващо зад гърба й се е появило куче.

Относно външните характеристики и физически белези на кучето, свидетелят М. споделя, че същото е било кафяво на цвят, едро, с ушна марка, в занемарен вид, без нашийник и в силно раздразнено състояние. Относно поведението на кучето, свидетелят М. допълва, че в непосредствена близост е имало друго куче, бяло на цвят, с ушна марка, което е имало видима рана в областта на единия си крайник, което обстоятелство свидетелят възприема като причина за последващата реакция на животното спрямо ищеца Д..

Отделно в показанията на свидетеля И. се установява, че впоследствие 2 служители на община Варна са споделили, че приютът за безстопанствени кучета е бил затворен и служителите са били принудени да пуснат животните в отделни квартали на града.

По-нататък свидетелят М. допълва, че след като ищецът Д. се е обърнала към него, намиращото се зад гърба й кафяво куче й се е нахвърлило, а Д. се е свлякла рязко на земята и е извикала.

С утвърден спомен, свидетелят М. допълва, че веднага е отишъл при нея, помогнал й е да се изправи и на два пъти се е опитал да прогони кучето, което видимо било агресивно и ръмжало застрашително.

С останалите фрагменти от своя разказ, свидетелят допълва, че в този момент е забелязал в областта на левия крак на ищеца Д. разкъсна рана.

Свидетелят обобщава, че в тези първоначални моменти, пострадалата Д. е изпитвала силна болка и уплаха, поради което той я е придружил до спешното отделение в УМБАЛ „Св. Марина“.

Подкрепа в изложеното от свидетеля се открива и в приобщения и неоспорен от страните по делото – лист за преглед на пациент, видно от съдържанието на който се установява, че на 14.01.2021г., в 10:11 часа в УМБАЛ „Св. Марина“ – град Варна, в спешното отделение на болничното заведение, е била приета пострадалата С. Д., в добро общо състояние и с разкъсна рана в областта на лявата подбедрица.

Съдът кредитира заключението на назначената и изготвена по делото комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, което се явява обективно и пълно, съставено от вещо лице с нужната компетентност и опит, поради което и съдът го дари с доверие. В тази последователност от същото се извежда, че в резултат на настъпилия инцидент, пострадалата Д. е получила разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, която е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение на движенията на левия долен крайник за около 2-3 седмици.

След получаване на увреждането се е наложило първична хирургична обработка на раната, смяна на превръзките през три дни, както и поставяне на противотетанична и противобясна ваксина.

Разгледани съвкупно, показанията на свидетеля М., приобщената по делото медицинска документация, както и експертно заключение, водят до обоснован извод, че установените при ищеца наранявания са настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче.

Относно изпитаните от ищеца Д. физически болки и последващото й възстановяване, надлежна информация се съдържа в показанията на свидетелите М. и И.. Свидетелят М. допълва, че непосредствено след инцидента е придружавал ищеца Д. до медицинското заведение, за да й бъдат сменяни превръзките, а в продължение на няколко месеца тя се е оплаквала от силна болка в областта на левия крайник, което е затруднявало придвижването й, тъй като по-рано е преминала и през операция за смяна на тазобедредната става.

Относно изпитваните от ищеца Д. усещания за страх и витална застрашеност, свидетелите М. и И., споделят, че след случилото се, ищецът Д. се е страхувала да излиза сама, поради което свидетелят И. всяка сутрин я е вземал с личния си автомобил от дома й, придружавал я до работното й място, 3 а след което вечер я е прибирал. И двамата сочат, че при поява на куче, ищецът Д. се страхувала и разтревожвала, което от своя страна довело до промяна в нейното ежедневие, поради нужда от лице, което да я придружава.

Идентично и от приетото по делото експертно заключение се извежда, че след проведено психологично изследване, при пострадалата е установено, че събитията провокират в нея неприятни спомени, усещане за безпомощност, а случилото се е формирало емоционална травма, характеризираща се с тревожност, напрежение, ситуативен страх, зависимост от чужда помощ.

В експертното заключение се сочи още, че непосредствено след инцидента, в началото ищецът Д. е изпитвала остър стрес – шок, уплаха, придружени с чувство на болка, които от своя страна са продължили и прераснали в състояние на психологичен дискомфорт, които й причиняват негативен ефект върху психоемоционалното й здраве, което и към момента е оставило своите последствия, отразяващи се главно в усещане за страх от разхождащи се кучета.

Относно наведените от ищеца твърдения, че в резултат на травмата, са настъпили усложнения, изразяващи се хипотрофия и залежаване, вещото лице сочи, че времето за възстановяване от травмата е в период от около 2-3 седмици и не би следвало този времеви период да е станал причина за подобни усложнения, а и няма медицинска информация в тази насока. Вещото лице отдава тези оплаквания на пострадалата на предходните медицински интервенции, на които се е подлагала ищецът Д., но споделя, че същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент.

Други относими и допустими доказателства не са събрани.

Въз основа така събрания доказателствен материал и установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД срещу Община Варна за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца Д. неимуществени вреди, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче.

Безспорно се доказа от обсъдения доказателствен материал, че на 14.01.2021г., около 09:30ч., в град Варна, ж.к. „Бриз“, ищецът Д. е била нападната в гръб, съборена на земята и захапана в областта на долната подбедрица на левия й долен крайник от безстопанствено куче, в резултат на което е получила разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, която е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение на движенията на левия долен крайник за около 2-3 седмици

В тази последователност, следва да бъде посочено, че юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници/служители, на които са възложили работа, дори и когато не е установено кой конкретно е станал причината за настъпване им, стига да са налице достатъчно данни, че вредите са настъпили в резултат именно на посочения кръг от лица. От горното следват и спецификите на отговорността по чл.49 ЗЗД, доколкото същата е обективна (безвиновна), с гаранционно-обезпечителен характер и за да се ангажира отговорността на възложителя по посочения ред, следва да бъдат доказани няколко предпоставки – правоотношение по възлагане на 4 работа, елементите, характерни за фактическия състав по чл.45 ЗЗД – Д.ие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност, вина, на следващото място следва да бъде установено, че вредите са настъпили в резултат на извършване на възложената работа - чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на Д.ието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.