Решение № 4212 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4212 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110153560 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. М. Б. - Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59994/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 78,21лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022г.-26.09.2024г. върху главница за топлинна енергия в размер от 249,08лв. за периода 01.12.2021г.-30.01.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в *************************************************, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност. Посочва, че ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху главното вземане, тъй като е изпаднал в забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Счита, че изпада в забава след покана, каквато не му била връчена. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на иска.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в *************************************************, аб. № *********. Отделено е за безспорно, че в полза на ищцовото дружество са възникнали 1 вземания за доставена топлинна енергия на сочената стойност, като в тази част заповедта за изпълнение е вляза в сила.

Спорно е между страните дали ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главните вземания, като размерът на лихвата за забава не е спорен.

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че са възникнали главните парични задължения, че е настъпил техният падеж (издадена е фактура в предвидения срок) или ответникът е поканен да плати. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК му е указано, че не сочи доказателства за тези факти. Въпреки ясно дадените указания, ищецът не е предприел активно поведение и не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактите, за които носи тежестта. Напротив, същият е бездействал, като не е представил нито доказателства за издадени фактури с посочен падеж за плащане в тях, нито за изпращане на покана до ответника. Според становището на третото лице – помагач, извършвано е ежемесечно отчитане и отразяване на стойностите в издадени фактури/съобщения към фактури от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на процесния имот, което изключва приложението на хипотезите на чл. 155, ал.

1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства да са издадени месечни фактури с дължимите суми за топлинна енергия и краен срок (падеж) за плащането им, не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.

С оглед изложеното, предявеният иск подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, като се претендира само адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което следва да бъде определено и присъдено в размер от 300лв. (153,39 евро) при съобразяване материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и практиката на СЕС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу

В.

М.

Б.

–

Ч.,

ЕГН:

**********, с адрес:

*************************************************, иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59994/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 78,21лв. (39,99 евро) - мораторна лихва за периода 15.09.2022г.-26.09.2024г. върху главница за топлинна енергия в размер от 249,08лв. за периода

01.12.2021г.-30.01.2022г. за имот, находящ се в

*************************************************, аб. № *********.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. С. С., ЕГН: **********, сумата от 153,39 евро (300лв.) – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2