Решение № 265 от 10.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7404/2021
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 ал.4 · Закон за пътищата
- чл.47 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100107404 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата Р. П. Т. твърди, че на 27.01.2021г. в гр.София, докато вървяла по десния тротоар на ул.“Нишава“ в посока към Южния парк, на ъгъла с пресечката с ул.“Червена роза“ срещу аптека „Медея“ и оптика „Дейзи“ /които са разположени на левия тротоар на ул.“Нишава“/ е попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи плочи. Усетила силни болки в областта на десния глезен и невъзможността да стъпва на десния си крак. Случило се в светлата част на денонощието, а на мястото имало свидетели – очевидци на инцидента. Ищцата сочи, че след инцидента била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където са й направени прегледи, изследвания и било установено, че е получила триглезенно счупване в дясно с изкълчване на ставата.
Приложено й е било оперативно лечение. Поставена е била гипсова лонгета. Ищцата посочва, че е била във временна неработоспособност за период от 37 дни след изписването й от болницата. Изпитвала затруднения при ходене за период от няколко месеца, имала нужда от постоянни грижи и помощ от близките си, изпитвала затруднения при задоволяването на битови и хигиенни нужди. Преживеният стрес и уплаха от инцидента предизвикали негативни емоции, проблеми със съня, безпокойство, ищцата станала раздразнителна и напрегната. Ищцата твърди, че силните негативни изживявания, в резултат на инцидента, продължават и днес при спомена за случилото се. Ищцата твърди, че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на С.О. /СО/ да обезопаси и поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, собственост на общината, съгласно пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, и за които тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл.167 от ЗДвП и чл.31 от ЗП. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника СО да й заплати сумата 26 000лв., представляваща обезщетение за търпените от нея болки и страдания вследствие на описания инцидент, ведно със законната лихва от датата на деликта 27.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
1
Ответникът С.О. оспорва иска по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията , изложени в исковата молба, като твърди, че ищцата не е посочила точния адрес на твърдяното местопроизшествие. На следващо място посочва, че не е ясен начина на получаване на травмата, респ. как е станало твърдяното падане. Твърди, че не е доказано твърдяната травма да е получена в резултат на падане в необезопасена и несигнализирана дупка. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като твърди, че събитието се е случило в светлата част на денонощието и ищцата не е проявила необходимото внимание – ако го е била проявила, то тя е можело да избегне падането. На следващо място посочва, че падането на ищцата може да се обясни с други причини - като разсейване, естествена загуба на равновесие, прилошаване. Ответникът оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като го намира за прекалено завишен и несъобразен със съдебната практика и с принципа за справедливост. Моли съда да отхвърли иск, а ако го уважи, да присъди обезщетение под размера на претендираното от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:
От разпита на св.Т., съпруг на ищцата, се установява, че през месец януари 2021г. , на дата 27-ми или 28-ми, свидетелят не е сигурен, в светлата част на денонощието, двамата с ищцата вървели по десния тротоар на ул.“Нишава“ в посока Южен парк в гр.София.
Живеели наблизо и се прибирали. Докато вървели съпругата му паднала и започнала да вие от болка. Казала, че кракът я боли много. Свидетелят я вдигнал и видял, че тя е стъпала в дупка, оформена от липсваща плочката на тротоара. Дупката била дълбока около 15 см.
Ищцата била обута с високи боти, на равна подметка, с грайфери. Кракът й посинял веднага.
Свидетелят се опитал да носи съпругата си на гръб, като така да се придвижат до личния им автомобил. По този начин кракът на ищцата отекъл още повече. Непознати помогнали на свидетеля да откара ищцата до личния им автомобил, след което той я транспортирал до Пирогов. Посочва, че в болницата установили тежко счупване на крака на ищцата, на три места. Били й поставени импланти. В началото ищцата не можела сама да се обслужва, ползвали подлога. Изпитвала силни болки, за което й поставяли инжекции за обезболяване.
Възстановявала се дълго време. Първите 2 месеца предимно лежала, тъй като й било забранено да стъпва на крака си. Предвижвала се с помощта на бастун. Свидетелят се грижел за ищцата - помагал и за тоалет, за хигиена, за подготвяне на храна. След втория месец ищцата имала няколко курса рехабилитационни процедури. 6 месеца ищцата се възстановявала у дома си, след което се върнала на работа. Според свидетеля и сега при продължително ходене кракът на ищцата отича, болтовете на единия имплант се виждат.
Инцидентът попречил на ищцата да изпълнява и служебните си задължения – тя ограничили движенията си, въпреки че работата й била свързана с разнасяне на финансови продукти.
Видно от представената епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, ищцата, на 55г., е била приета в І-ва клиника по ортопедия и травматология на 27.01.2021г. , където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, са установени следните увреждания: триглезенно счупване на дясна глезенна става с изкълчване на глезенната става. Проведено е оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове.
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че полученото от ищцата триглезенно счупване на дясна глезена става с изкълчване на глезената става е възможно да бъде получено по описания от ищцата начин. Вещото лице уточнява, че при ищцата е приложено оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза плака и винтове. Според експерта лечението е било адекватно и правилно проведено. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 3 месеца болките са били с по-голям интензитет. Обичайно, периодът на възстановяване при такъв вид 2 увреждания е около 6-7 месеца. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 04.01.2022г., при който е установило наличието на два оперативни белега в областта на дясна глезена става и ограничен обем движение в дясна глезена става, при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ограничения обем движение на глезената става не пречи при ходене, но пречи при клякане – възможно е клякане , но с изнесен крак в страни.
Като неоспорено от страните, съдът изцяло възприема заключението по съдебно медицинската експертиза.
Видно от представена епикриза на СБР Петрич ЕООД ищцата е провела физикална терапия и рехабилитация в периода 22.09.21г. - 29.09.2021г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Ответникът, С.О., е правен субект, на когото законът в чл.30 ал.4 от Закон за пътищата е възложил изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Тротоарът е общинска собственост и неговата поддръжка е било задължение на С.О.. Поддръжката се осъществява от служители на общината.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и представената по делото медицинска документация съдът приема, че на 27.01.2021г. в гр.София, по десния тротоар на ул.Нишава в посока Южен парк, срещу аптека „Медея“ и оптика „Дейзи“ ищцата е стъпала в дупка, образувана от липсваща плочка по тротоара. Стъпвайки на неравна повърхност, ищцата е получила телесно увреждане - триглезенно счупване на дясна глезена става с изкълчване на глезената става.
Съдът възприема показанията на св.Т., въпреки близката му връзка с ищцата и заинтересоваността му от изхода на делото, като неин съпруг. Съобразно правилото на чл.172 от ГПК съдът прецени показанията на този свидетел с оглед на останалите събрани по делото доказателства – медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза. Показанията на свидетелят не са в противоречие със заключението на вещото лице. Описаният от свидетелят механизъм на получаване на телесното увреждане при ищцата се възприема от вещото лице, който в съдебно заседание обяснява, че полученото усукване на крака е възможно да се получи при стъпване на неравност. Възражението на ответника, че мястото и механизма на полученото увреждане не са доказани, е неоснователно. Допустимо е същите да бъдат установени чрез свидетелски показания.
Фактът, че единствен свидетел на инцидента е съпругът на пострадалата, е обясним. В ситуация застрашаваща живота и/или здравето на пострадал не е логично да се събират доказателства , вкл. да се правят снимки, да се събира информация за евентуални очевидци, които впоследствие да бъдат призовани пред съда. Естествено е на пострадалата да се окаже незабавна медицинска помощ. Ответникът е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че инцидента не се е случил, но такива не са представени.
Ответникът разполага с ресурси да установи дали едно събитие е настъпило или не на територията на общината. След като не са оборени ангажираните от ищцата доказателства и 3 съобразявайки правилата на доказателствената тежест, съдът приема за доказани описаните място и механизъм на настъпване на телесната увреда.
Дупката, в която е попаднал десния крак на ищцата се е намирала на тротоара, общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация. В случая служителите на СО не са положили грижи да осигурят спокойно и безпрепятствено движение по тротоара, като са допуснали по него да има липсващи плочки, което е създало опасност за здравето на ищцата. Тротоарите следва да бъдат така изградени и поддържани, че да осигуряват нормално и безрисково движение за движещите се по тях лица, независимо от тяхната възраст. Не се установи твърдението на ответника, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносните последици. Съдът не намира за основателно възражението на ответника, че ищцата не е проявилата нужната грижа при предвижването си, респ. ако беше проявила нужното внимание, тя е можела да избегне падането. Местата за движение на пешеходците следва да са безопасни, което означава, че в обичайна обстановка, на пешеходците не следва да се налага да внимават как и къде стъпват. Вкл. съдът не приема възраженията на ответната страна, навеждащи на твърдението, че пешеходците следва да се движат само с равни и удобни обувки. Тротоарите следва да бъдат безопасни за движение с различни по вид стандартни обувки, вкл. и с обувки на висок ток. В случая обаче ищцата не е била обута с обувка на ток, а е стъпвала по тротоара с равна подметка. Не е имало сняг по тротоара, или заледяване, които да изискват по-високо ниво на внимание при движение.