Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 06.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 2/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
06.02.2023
В сила
06.02.2023
Състав
Станислав Стефански, Йордан Воденичаров, ДИМО КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Стефански

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500002 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН.

Предмет на подадената от името на С. Р. Х. чрез пълномощника му адвокат П. С. от ВТАК , въззивна жалба е решение № 655/ 06.12.2022 г. по гр.д. № .../2022 г. на ГОРС, с което е отхвърлена молбата му да бъде наложена мярка за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН на детето му С.С. Х. поради извършен на 16.10.2022 г. спрямо него акт на домашно насилие / удари с чехъл / от майката И. С. И., с искане да бъде отменено и молбата уважена .

Наведени са оплаквания/ аргументи/ за неправилност на решението, поради погрешна преценка и незачитане на доказателствата, които установяват акта на домашно физическо насилие, такъв какъвто се твърди и напълно покриващ легалното понятие съдържащо се в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата чрез пълномощника си адвокат С. И. от ВТАК е подала писмен отговор на жалбата, съдържащ доводи за правилност на решението поради съответствието му с житейската логика и духа на закона .

В с.з. всяка от страните чрез своите пълномощници писмено поддържа и съответно оспорва жалбата.

Съдът след като обсъди доводите им и прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

С. Р. Х. в качеството си на баща на детето С. С.ов Х.- на 10 години, твърди , че на 16.10.2022 г. около 15.10 часа синът му се е обадил по телефона и 1 плачейки му е споделил , че майка му/ с която първият е разделен и детето преимуществено живее при нея / И. С. И. отново го е набила , като му е нанесла удари с чехъл и му е казала той да отиде да го вземе или ще го изгони на улицата гол. Моли съда /молбата е подадена чрез РУ на МВР Г.Оряховица/ да определи временно местоживеене на детето при него, както и майката да не приближава двамата по месторабота и местата за социални контакти.

Практическият смисъл на ЗЗДН е освен да осигури защита на пострадалите лица , да предотврати насилническо поведение / както и повторение на такова/ на лице спрямо / върху лице от кръга на тези намиращи се или намирали се в определено качество едно към друго по смисъла на чл. 3, което поведение притежава осъзнат противоправен характер / пряко нарушава основни лични права и свободи- здраве, телесна неприкосновеност , личен живот , чест, достойнство , душевно благосъстояние и равновесие и други/ в достатъчна степен на обществено неприемлива сериозност и в преобладаващия брой случаи преследва целта да му навреди по някакъв начин и в някаква форма. Именно тогава това абстрактно обяснено поведение ще представлява акт на физическо и/или психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от закона, т.е. би било оправдано да бъде съдебно санкционирано с прилагане на защитните мерки по чл.5 . Тези актове не се разпознават само по критерия дали съответните действия на физически и/или словесни прояви са противни на волята, нагласите или очакванията на лицето, спрямо което са насочени .

Трябва да се разпознаят и по друг критерий: дали са такива , които дотолкова съществено нарушават всички онези установени юридически норми, регулиращи и бранещи цивилизования ред в обществото и основните права и свободи на личността, че от гледище на здравия общочовешки разум , обективно определящ трайно утвърдените в абстрактна мяра културни разбирания и манталитет за тяхното зачитане / спазване, приложими според обстоятелствата на конкретния случай , създават с непреодолима категоричност една представа за пълната им несъвместимост с тези норми, лишена от всякакво оправдание и поносимост- аргумент от чл.9 НК . Ако не се съблюдава строго този критерий, то поради несъвършената и егоистична човешка природа, ръководена от субективизъм, би се стигнало до масови опити да се „използва“ този закон чрез възможно най- разтегливото му „ либерално“ приложение за цели извън неговия дух и практически смисъл , които не биха бранели и задоволявали основните права и свободи на личността по начин по който е допустимо и приемливо да се бранят и задоволяват и би си стигнало да абсурдни резултати.

Установен от изслушването на детето в с.з. и обясненията на майката факт е , че на 16.10.2022 г. в къщи тя го е ударила по ръката 2-3 пъти с някакъв мек чехъл . Това действие обаче е извършено като напълно естествена родителска реакция на предизвикателно, неприлично и непослушно държание на детето / не е изпълнявало заръките й да си научи уроците за училище , да си извади учебниците и тетрадките на масата , да си оправи шкафа , показване на среден пръст и неприличен жест , тряскане на врати , счупване на картина от стъкло/ . Тази реакция не е била системно злонамерена, превишаваща неприемливо много тежестта на провинението и следва да се възприеме като заслужена наказателна респектираща мярка с възпитателно значение , каквато е нормално да се прилага във всяко семейство и почти всеки човек в детството си помни да е понасял в подобни житейски ситуации. Да се приеме за акт на домашно насилие би се влязло в безразсъдно противоречие с естествения ход на нещата в живота , а законът се стреми да регулира поправително именно прояви които са извън и съществено противни на естествения ход на нещата в дадено общество.

По изложените съображения молбата за закрила търпи санкция на отхвърляне , а обжалваното решението подлежи на потвърждаване.

2

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 655/05.12.2022 г. по гр.д. № .../2022 г. на ГОРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3