Решение № 162 от 29.10.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. В, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20241300500246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 358/13.06.2024 г. по гр. дело №20231320102068 по описа на Районен съд-В за 2023 г. е осъден Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В да заплати на Е. Д. М. с ЕГН ********** от гр. В обезщетение в размер на 900,00 /деветстотин/ лева за причинени имуществени вреди, представляващи пазарната стойност на кучето на ищеца порода „Йоркширски териер“, умъртвено на 02.05.2023 г. в гр. В от кучето на ответника порода „Питбул“, както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес и уплаха от нападението на питбула, собственост на ответника, върху ищеца и неговото куче, ужаса и емоционалните страдания, причинени на ищеца от умъртвяването на кучето му, ведно със законната лихва върху исковите суми, считано от деня на увреждането - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане.

Осъден е

Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В да заплати на Е. Д. М. с 1

ЕГН ********** от гр. В сумата от 744,00 /седемстотин четиридесет и четири/ лева - разноски по компенсация.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Т. И. Т. ЕГН ********** л.к. №*** изд. на 31.07.2015 г от МВР В с постоянен адрес гр. В , жк. *** чрез В Т.- АДВОКАТ, член на САК с личен №*** с адрес на кантората С, тел. *** .

Поддържа се ,че постановеното решение е недопустимо поради противоречия между фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, изложение и петитума на същата и че е изцяло неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до невъзможност на ответника да ангажира допълнителни доказателства.

Поддържа се ,че изготвеният по делото доклад бил непълен, а исковата молба нередовна поради следното:

С изрична молба, депозирана на електронната поща на съда на 15.01.2024 г. и налична в кориците на делото ответникът поискал от съда изготвеният проект за доклад по делото да бъде допълнен в частта по отношение на наведените с отговора на исковата молба твърдения в точка 2 за нередовност на исковата молба, изразяващи се в конкретно описани нередовности, който доклад не бил допълнен, а на ищеца не били дадени указания, съобразно направеното искане. Ищецът не бил посочил дали претендираните парични суми за неимуществени вреди са във връзка с твърденията му, че е бил повален на земята, или претенцията за неимуществени вреди е за изживените болки и страдания от загубата на кучето му. В случай, че твърдял, че търпи неимуществени вреди от това, че „бил повален“ на земята и че „бил целия в кръв“, както и за страдания от загубата на кучето, не бил посочил каква сума претендира за двата твърдени от него два противоправни резултата, които били в следствие на различни фактически твърдения. В случай, че претенцията за неимуществени вреди била само за твърдените от него изживени болки и страдания от загубата на кучето му, то отново не ставало ясно посочената сума в този размер само за тези обстоятелства ли се претендира. Липсата на коректно изготвен доклад от страна на Районен съд-В препятствала възможността на въззивника да ангажира съответните доказателства по отношение на горецитираното 2 обстоятелство, което било мотивирано от съда, без да е разпределена коректно доказателствената тежест между страните.

Твърди се ,че всеки предявен иск следвало да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът можели да направят преценка по отношение на допустимостта и основателността на предявения иск. Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум, възниквала невъзможност да се индивидуализира спорният предмет на делото. При наличие на такова несъответствие съдът бил длъжен на основание чл. 129 ал.1 и ал.2, вр с чл.

127, т.4 и т.5 ГПК да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност. В противен случаи той не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност. В този смисъл било Решение № 18 от 19.02.2014 г на ВКС по гр.дело М92359/2013 г., III .г.о. ГК, съдия докладчик ДХ.

За редовността на исковата молба съдът следял служебно, което Районен съд- В не бил сторил, тъй като надлежното предявяване на иска било условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК съдът трябвало да процедира по начина, указан в чл. 129 ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства,да върне исковата молба на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Процесуалните действия на съда били абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129 ал.З ГПК. В този смисъл Решение №76 от 12.06.2012 г. на ВКС, по т.д. №377/2011 г., II т.о., докладчик съдията БЙ.

Индивидуализацията на спорното право се извършвала от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябвало да отговаря на предвидените в чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ал. 1 т.4. и т.5 ГПК 3 съдът следва да предостави възможност на ищеца да отстрани пороците. В този смисъл било и Решение №98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. дело №5788/2013 г. , III Г.О., ГК, докладчик съдията ЛБ. В тази връзка ответникът бил постановен в невъзможност да разбере дали претендираната парична претенция за неимуществени вреди е само за твърдените изживени болки и страдания от загубата на кучето, или е и за твърденията му, че е бил повален на земята от неговия питбул, което не ставало ясно от така написаната обстоятелствена част на исковата молба. По изложените съображения Районен съд-В бил постановил едно недопустимо решение, без да съумее да разбере от какви точно деяния и за какви конретни страдания от страна на ищеца са претендирани.

В тази връзка по отношение на твърденията за нередовност на исковата молба и във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2001 г от 17.07.2001 г., по гр. дело №1/2001 г г. на ОСГК на ВКС, Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължавал да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор по същество, като дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото да се прекрати. Иска се на основание чл. 270 ГПК въззивният съд сам да приложи разпоредбата на чл. 129 ал.2 ГПК, като даде указания на ищеца да уточни по отношение на претендираните парични суми за неимуществени вреди дали са във връзка с твърденията му, че е бил повален на земята, или претенцията за неимуществени вреди е за изживените болки и страдания от загубата на кучето му. Не ставало ясно посочената сума в този размер само за тези обстоятелства ли се претендира, като при неизпълнение на указанията от страна на ищеца се иска да се обезсили решението на първата инстанция и да се прекрати производството в изпълнение на общото му правомощие по чл. 270 ал.3 ГПК .

II. По отношение на твърденията за неправилност на съдебното решение се иска да се вземе предвид следното:

Районен съд -В съвсем бланкетно и с едно изречение, на страница 10 от решението бил посочил, че „Въпреки че свидетелката Л се намира във 4 фактическо съжителство с ищеца, съдът кредитира нейните показания, като непротиворечиви, логични и възпроизвеждащи лично възприети обстоятелства“, като не ставало ясно с какви мотиви съдът е приел гореизложеното.

На следващо място, на страница 11 в съдебното решение било посочено, че свидетелката ЕЛН „не е питала ищеца след инцидента как се чувства, защото видимо се чувствал зле“, което само по себе си представлявало презумиране на кредитираното от съда обстоятелство.

На следващо място, на страница 14 от съдебното решение съдът бил посочил, че „отговорността на собственика или ползвателя на вещта е обективна и не се обуславя от виновно поведение на отговарящия. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата ,се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди само когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС).“ Именно цитираното постановление в решението на районния съд било изцяло в подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, че настъпилия инцидент бил настъпил само и единствено вследствие на поведението на самия ищец, подробно описано в отговора на исковата молба.

Съдът изцяло неправилно бил посочил, на страница 15 от решението, че „ответникът като собственик на кучето е нарушил разпоредбата на чл. 35 от Закона за защита на животните. Ответникът е нарушил и разпоредбите на чл.

5, т. 4 и т. 9 и чл. 8, ал. 2 от Наредба на Община В за реда на притежаване и отглеждане на домашните кучета на територията на Община В, съгласно които собствениците на домашни кучета са длъжни: да осигурят пълна безопасност за живота, психическото и физическото здраве на гражданите; да не допускат нападение на кучето срещу хора и животни, освен в случай на неизбежна отбрана; да вземат мерки, за да не допускат напускането на мястото на отглеждане, освен за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди по ред, определен от НВМС“, като изцяло и без никакви мотиви бил игнорирал обстоятелството, че кучето порода питбул, се е намирало в частен, ограден двор, а не било свободно пуснато на 5 обществено място.

На следващо място се намира за изцяло неправилно решението на съда в частта за претендираните от ищеца имуществени вреди на стойност 1000 лева. На страница 15 и стр. 16 от решението съдът бил посочил, че „ съдът като взе предвид заключението на изготвената експертиза, както и обстоятелството, че за кучето са полагани добри грижи, като от купуването до момента на смъртта са провеждани стриктно ветеринарно медицинските мероприятия - ваксиниране, обезпаразитяване от външни и вътрешни паразити и чипиране, за което са вложени средства, намира, че предявеният иск за имуществени вреди основателен за сумата от 900 лева, до която следва да бъде уважен. “

Ищецът не успял при условията на пълно и главно доказване да докаже стойността на твърдените от него причинени имуществени вреди. В тази връзка, единствено недоумение будело решението на съда, че стойността на кучето е 900 лева, доколкото и видно от изготвеното по делото заключение от вещо лице-кинолог, същото било посочило вариращи пазарни стойности на куче с евентуална порода йоркширски териер, вариращи към датата на смъртта- на кучето 02.05.2023 г. от 850 до 950 лева. В тази връзка се поддържа ,че Районен съд В на практика бил надградил изготвената по делото експертиза, като бил приел същата за недоказана, като бил посочил средно установена аритметична стойност на имуществените вреди, претендирани от ищеца, като неправилно ценил заключението на вещото лице като

„компетентно изготвено“, но независимо от това го игнорирал. Заключението било депозирано от вещото лице г-н П. Л. Е. към Окръжен съд-М, с образование висше, професионална квалификация експерт - кинолог, която информация била общодостъпна и налична в списъка на вещите лица към Окръжен съд- М.

Разпечатката съдържа 31 от 190 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/956f69f2-805a-4957-b6de-08b6c212e11d