Решение № 260038 от 08.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ ,гр.Пазарджик, 08.02.2021 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1015 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от УМБАЛ „СВЕТИ

ГЕОРГИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе” №66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К. Д., д.м., чрез адв.Р.Е.В., с адрес на адвокатска практика: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №43, ет.3, офис 7 против И.М.И., с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 22.08.2018г., в 10.05ч. И.М.И. постъпил по спешност в Отделение по спешна медицинска помощ на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив с оплаквания от сърдечен дискомфорт, придружен от чувство за задух. Твърди, че след извършения преглед дежурният лекар в спешен кабинет преценил, че пациентът е високорисков и следва да му бъде направено инвазивно образно (рентгено-констрастно) изследване на съдовете на сърцето, което се нарича "селективна коронарна ангиография" (СКАГ). Затова пациентът бил насочен за болнично стационарно диагностициране в Клиника по инвазивна кардиология (спр. Направление за хоспитализация, приложено към исковата молба). Твърди, че И.М.И. е бил хоспитализиран в клиниката на 22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна стенокардия", с код по МКБ - 120.0, по Клинична пътека /КП/ №17 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания" от Приложение №17А към НРД 2018г. Твърди, че на пациента са били разяснени правата му към момента на постъпването му за болнично лечение, за което И.И. е подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). На пациента е била изготвена История на заболяването /ИЗ/ №51917/18г.

Твърди, че с подписване на декларацията за информирано съгласие, ответникът е предоставил право на лекарите да му бъдат направени всички необходими изследвания и да бъде предприето нужното лечение. Твърди, че на пациента са били извършени: клинико-лабораторни изследвания, ехокардиография, електрокардиограма като пациентът е пролежал един ден в болницата. Сочи, че извършените медицински дейности са част от диагностично-лечебния алгоритъм на КП №17, която не е била завършена, поради напускане на болничното лечение преждевременно.

Твърди, че на 23.08.2018г. ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение, без да уведоми дежурния медицински персонал.

Твърди, че на

И.И. е предоставена от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив болнична медицинска услуга, ползвана от пациента. Той е прекъснал лечението самоволно и е осуетил възможността лечебното заведение да завърши алгоритъма на клиничната пътека, по която е приет за лечение.

Твърди, че стойността на оказаната на И.М.И. медицинска помощ е размер на 691,20 лв. и включва: клинико-лабораторни изследвания, образни изследвания и един ден болничен престой в клиниката. Тази сума е определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията, „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив. Сочи, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „сметка на пациент". Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Също и в Декларациата за информирано съгласие (ДИС) пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение.

Твърди, че И.М.И. не е заплатил сумата от 691,20 лева. Болницата е изпратила две покани за доброволно плащане на посочения от пациента адрес, но и двете са върнати като непотърсени от адресата.

За събиране на горепосочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №191/2020г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като претендирали И.М.И. да им заплати освен посочената по-горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото.

За ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането им по реда на чл.422 от ГПК, тъй като ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.М.И., с ЕГН ********** дължи на УМБАЛ

„Свети Георги“

ЕАД, гр.Пловдив сумата от 691,20 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението.

Моли да бъде осъден ответникът да им заплати деловодните разноски в заповедното и в настоящото производство.

Представя писмени доказателства, подробно описани. Прави искане за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с оглед предоставената му правна помощ за процесуално представителство по делото, с който е взето становище, че подадената искова молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения едномесечен срок. Във връзка, с което следва да бъде обезсилена заповед за изпълнение, издадена по гр.дело №191/2020г. на Районен съд гр.Пазарджик. Твърди, че това е така, тъй като с разпореждане №2742/27.02.2020г., Районен съд Пазарджик е указал на заявителя УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Цитираното разпореждане на Районен съд Пазарджик е връчено на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД на дата 10.03.2020г., съответно срокът за подаване на исковата молба е изтекъл на 11.04.2020г. От пощенското клеймо на писмото, с което е подадена исковата молба, се вижда, че същата е депозирана на 15.05.2020г., т.е. извън законоустановения едномесечен срок.

Във връзка с това, моли съда да приеме, че така подадената искова молба е подадена извън законоустановения срок и да я отхвърли като процесуално недопустима.

Ако съдът не приеме по-горе изложените доводи, то заявява, че И.М.И. не признава сумата в размер на 691,20лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, като недължими от него нито по основание, нито по размер.

Твърди, че в исковата молба съществуват множество фактически несъответствия, които възпрепятстват правото на защита на И.М.И..

Възразява, че изложената в исковата молба претенция е неясна. Не може да се определи и да се направи категоричен извод как е формирана дължимата сума, какви манипулации са били извършени на лицето и каква е точно тяхната стойност, както и били ли са извършени реално и как е била определена тяхната стойност.

Счита, че ответникът И.М.И. не е бил запознат реално с медицинската документация, която се твърди, че му е била предоставена и която се твърди, че е подписал.

Оспорва подписите и изписването на трите имена на лицето като положени от същото в декларациите за информирано съгласие и останалата медицинска документация.

Във връзка, с което прави искане за изготвяне на СГЕ, която да даде отговор на въпроса дали подписите и изписването на трите имена на И.М.И. са били положени лично от него, в представената медицинска документация, в това число и декларациите за информирано съгласие.

Счита, че дори да се докаже, че тези документи действително са били подписани от лицето, то възразява, че същото не е било запознато от служителите на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД какво в действителност подписва. Това е така, тъй като по делото е представена епикриза, видно от която ответникът

И.М.И. е с глаукома и на двете очи, предвид и преклонната му възраст, то същият не е бил в състояние да прочете документите, които са му били поднесени за подпис.

Моли съда да отхвърли като процесуално недопустима подадената исковата молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и да прекрати настоящето исково производство, алтернативно да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като необоснована и недоказана, както по основание, така и по размер.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Подробни съображения по същество излага в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният иск е недопустим, а по съществото си - неоснователен и недоказан. Излага доводи по същество.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №191/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №77 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.01.2020 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от

691,20 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда – 22.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото в размер на 25,00 лв. – платена държавна такса за образуване на делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума, представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г. Поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, пациентът дължи заплащане на стойността на предоставеното му лечение, която е в размер на 691,20 лв. и е определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив“.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с което е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възразил е, че не му е оказвано лечение на такава стойност.

С оглед постъпилото възражение, на кредитора, сега ищец, са дадени указания и едномесечен срок от съобщението за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. Съобщението е връчено на УМБАЛ „Свети

Георги“ ЕАД, гр.Пловдив на датата 10.03.2020г., видно от приложеното в заповедното производство съобщение. Исковата молба, предмет на разглеждане в настоящето производство, е подадена по пощата на 15.05.2020г., видно от пощенското клеймо и е постъпила в Районен съд – Пазарджик на 18.05.2020г.

Ноторен е фактът, че страната ни бе в обявено извънредно положение в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., в който, съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗМДВИП процесуалните срокове по съдебните производства /каквото е и настоящето/ спряха да текат. Още повече, че настоящето дело не попада в обхвата на изключенията, съгласно приложението към чл.3 ал.1 от същия закон.

Разпечатката съдържа 43 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/956f1846-a623-4092-8184-6629bbf04d4c