Решение № 5094 от 16.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5094 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20211100508158 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 42128/2020 г. по описа на СРС, ГО 62 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че К. И. Б., ЕГН *******, с адрес: гр. София, ул. *******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сумата от 3075,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 413,54 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., сумата от 42.37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8.35 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г., присъдени със заповед от 09.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20867/2020 г. на СРС, 138-ми състав.

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е възложил разноските на ответника по исковете.

Решението е постановено при участието на привлеченото в първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ЕАД. хода на

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.

1

Изложени са доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение, както и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Моли се за обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК и обжалваното решение, евентуално за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове. Оспорва дължимостта на разноските за производството, като прави искане за отмяна на решението и в тази част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, с който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 42128/2020 г. по описа на СРС, 62 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 20867/2020 по описа на СРС, 138 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Б. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. *******, абонатен № 364061. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлорпреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР в съответствие с чл. 150 от ЗЕ. Поддържа, че приложимите спрямо ответника Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София са тези, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.. Излагат се твърдения, че ответникът е използвал топлинна енергия в процесния период - м.юли 2016 г.м.април 2019 г., доставяна до адреса в гр. София, ул. *******, абонатен № 364061, без същият да е заплатил дължимата за това цена в размер на 3075,96 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС в съответствие с разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът, собственост на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.“ ООД. Претендира, че за услугата дялово разпределение за периода 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. ответникът дължи сума в размер на 42,37 лева.

2

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за доставена топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 413,54 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г.. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за дялово разпределение, поради което дължал обезщетение в размер на 8,35 лева за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г..

Твърди, че по гр. д. № 20867/2020 по описа на СРС, 138 състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Б., с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че заповедта за изпълнение е нищожна, а исковата молба е нередовна. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. Поддържа, че не е използвала топлинна енергия. Поддържа, че не се намира в облигационни отношения и с „Б.“ ООД, като представените по делото договори не я обвързват. Позовава се на решения на ВАС относно Наредба № 16-334/2007 г., като поддържа, че подзаконовият нормативен акт е нищожен. Моли за отхвърляне на исковете в цялост.

С възражението по чл. 414 ГПК ответникът е релевирал и възражение за изтекла погасителна давност.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 20867/2020 по описа на СРС, 138 състав. По заявление от 29.05.2020 г., подадено от „Топлофикация София“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.06.2020 г., с която е разпоредено на К. И. Б. да заплати на кредитора сумата от 3075,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 413,54 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., сумата от 42.37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8.35 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г. . както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 120,80 лева.

Заповедта за изпълнение е била връчена лично на К. И. Б. на 17.07.2020 г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от нея, а което се оспорват претендираните вземания, релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, от които се установява начинът за заплащане на доставената и използвана топлинна енергия от битовите клиенти. В чл. 31, ал.

1 от Общите условия от 2016 г. са предвидени три начина за заплащане на топлинна енергия – на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна сметка, по реална месечна консумация. В чл.

3

33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2).

От приетите по делото договор с № ТЦ-815/11.01., сключен между „Б.“ ООД и Етажната собственост с адрес гр. София, ул. *******, Протокол от общо събрание на Етажната собственост, ведно със списък на етажните собственици, се установява избора на ЕС за дружество, което да извършва дялово разпределение - „Б.“ ООД. В списъка на етажните собственици фигурира името на ответника Б., но срещу него липсва подпис и отбелязване на плащане и на брой разпределители, вентили, затапване.

По делото е приет договор от 08.07.2011 г., сключен между „Топлофкация София“ ЕАД и „Б.“ ООД, с който се възлага на „Б.“ ООД извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Със Заповед ЖД-77-00-11/06.06.2001 г. на кмета на район „Оборище“ К. И. Б., ЕГН ********** е настанена в апартамент, чийто административен адрес е заличен.

От договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 23.07.2002 г., сключен между Столична община, от една страна като продавач, и К. И. Б., ЕГН **********, от друга като продавач, се установява, че ответникът по исковете е придобил правото на собственост чрез прехвърлителна сделка върху недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ******* – идентичен с процесния.

На 30.03.2015 г. с вх. № Г-5491 и на 30.05.2016 г. с вх. № Г-8307 ответникът Б. е депозирала заявления при ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с които заявява, че няма договор с „Топлофикация София“ ЕАД, не желае предоставянето на топлинна енергия и ако въпреки това такава бъде предоставяне е посочила, че същите ще счита за непоискани по смисъла на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

По делото е приет акт за разпределение на отопляваната кубратура в жилищна сграда на ул. ******* от 10.05.1999 г., отнасящ се за апартаменти № 1, 4, 7, 9 и 11, видно от който общата кубратура за апартамент, състоящ се от 2 спални, тоалетна, антре и кухня с размери описани в акта, включваща и припадаща се част от стълбища, се равнява на 113 куб.м..

По делото е приета молба от 2000 г., адресирана до директора на РД „София-изток“, с която етажната собственост, находяща се ул. *******, чрез представител, е декларирала, че в сградата има изградена вътрешна инсталация за отопление и е окомплектована съгласно работен проект, като се моли за разрешение за отпускане на топлинна енергия за провеждане на 72-часова топла проба.

По делото е приет акт за изключване на отопление и топла вода на абонат Столична община с адрес ул. *******, ******* съставен от инкасатор Н. на длъжност енергетик ТР „София-изток“. В него е обективирано, че на 01.11.1999 е извършено изключване на отоплението и топлата вода в целия апартамент с обща отопляема кубратура 113 куб. м..

4

По делото е приета справка за запечатване на радиатори за жилище, находящо се на адрес ул. *******, *******, в която е обективирано, че е извършено запечатване на целия апартамент и топлата вода. Посочено е, че 3 броя радиатори и 2 роя водомери за топла вода са пломбирани с посочване номер на пломба.

По делото е приет Констативен протокол № РОБ16-ДИ04-484 на СО, район „Оборище“, съгласно който на 16.03.2017 г. е била извършена проверка на място в апартаметни № 4, 7 и 9 на адрес ул. *******. Констатирано е, че в ап. 4 радиаторите на отоплителната инсталация към момента на проверката са студени.

По делото са приети съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019 г., към фактура № 0096851463 от 31.07.2018 г., и към фактура № 0082084158 от 31.07.2017 г., от които се установява начислено количество топлинна енергия за съответните периоди.

По делото е прието писмо с изх. № АО-787-02-393/17.05.2022 г. от ДНСК, с което се уведомява въззивника Б., че при проверка в публичен регистър и в архива на ЦУ на ДНСК, не са установени данни за издаване на разрешение за ползване от ДНСК за абонатна станция и сградна инсталация за топлофициране на сграда с адрес: гр. София, ул. *******.