Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 23.06.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 447/2024
Вид
Решение № 140
Подписан
23.06.2025
В сила
18.07.2025
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Сливница, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100447 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***, с която срещу Р.

П. П. са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът – „***, твърди, че на 24.02.2017 г. е сключен между „**“ ЕАД и ответника договор за кредит № 832026 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който на ответника е предадена сумата от 550 лева, а ответникът се е задължил да я върне в срок до 10.04.2018 г., заедно с възнаградителна лихва Посочва, че до посочената дата ответникът не е върнал процесната сума и затова му е начислена лихва. Твърди, че по силата на договор за цесия кредиторът „**“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си по посочения договор за кредит срещу ответника.

Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр. д. № 686/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница и съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и същия е подал възражение срещу заповедта.

По тези съображения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Назначеният особен представител на ответника се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба. Не оспорва сключването на договора за кредит. Оспорва размера на мораторната лихва .

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото 1 доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 686/2023г. по описа на Районен съд Сливница се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 453 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.10.2023г. срещу длъжника Р. П. П.. В законоустановения срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК „*** е предявило установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за изпълнение. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В случайте на банков кредит заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката /вж. чл. 430, ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Следователно за уважаване на предявения иск за главница следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между цедента „**“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът е предоставил на ответника заем в твърдения размер и за него е възникнало задължението за плащане на процесните суми; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума - изтичане на срока за заплащане на вноските за 2 главница и възнаградителна лихва; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 832026/24.02.2017 г. и приложение № 1 към него, се установява, че на посочената дата между „**“ АД и Р. П. П. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер на 550 лева, като се е задължил да върне получената в заем сума в срок до 10.04.2018 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 13 вноски, в размер на 52,06 лева. Съгласно договора, заемът е сключен при годишен лихвен процент 37,24%. Общият размер на всички плащания възлиза на 676,78 лева, а годишният процент на разходите е определен на 50,00%.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата 550 лева, което се установява от представеното преводно нареждане от 24.02.2017 г.

Съгласно чл. 12 от договора за кредит кредитополучателят може да предостави обезпечение - банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство. По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2017 г., сключен между „*** и ответника. По силата на този договор „*** се е съгласил да поръчителства за изпълнение на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит като сключи договор за поръчителство с „**“ АД. В чл. 1, ал. 2 от договора и приложение № 1 е уговорено и възнаграждение за поръчителя, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 40,59 лева и дължима на падежа на погасителните вноски на договора за заем. По делото е представен и сключения между „**“ АД и „*** договор за поръчителство.

Поради неизпълнение от страна на ответника поръчителят е заплатил на „**“ АД задълженията по кредита и е встъпил в правата му по отношение на ответника.

Съгласно представеното по делото приложение № 1 договор за цесия от 02.03.2021 г., сключен между „*** и „***, се установява, че на посочената дата „*** (в качеството на цедент) и „*** (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за кредит. По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, извършено с процесния договор за цесия.

На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е 3 посочено, че вземането на „*** към ответника е прехвърлено от кредитора в полза на „***. Към исковата молба са приложени всички документи отнасящи се до прехвърлянето на вземането. Посоченото изявление на цедента и съпътстващите документи са връчени на ответника /чрез назначения му особен представител/ с връчването на исковата молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Обстоятелството, че ответникът се представлява в производството от особен представител не влияе по никакъв начин на посочените по-горе изводи.

В тази връзка на особения представител са надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Съгласно трайната съдебна практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника.

Следователно, по делото се установява, че „*** е активно материалноправно легитимиран да претендира заплащането на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит.

Ищецът претендира главница в размер 550 лева дължима до 10.04.2018 г.

Срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл, от което следва, че вземанията на ищеца за заплащане на главница са изискуеми.

По тези съображения предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. За основателността на 4 иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Сключеният между „**“ АД и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. Както стана ясно с договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения. Вследствие на това между длъжника и "*** е сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на "***, е именно „**“ АД /сега ЕАД/, което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника.