Решение № 469 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110120397 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “А.С.В.” ЕАД твърди, че на 27.11.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника В. Х. Х. за сумата 1 000,00 лева, представляваща главница, съгласно договор за паричен заем № *********** от 08.09.2021г., скл. между "С.К." ООД и В. Х. Х., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., скл. между "С.К." ООД и "А.К.П.В." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.11.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 79,08 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021г. до 05.01.2022г., сумата 651,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2021г. до 27.11.2024г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 70594/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото е издадена заповед за изпълнение от 05.12.2024г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между “С.К.” ООД и ответника съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за паричен заем № *********** от 08.09.2021г., по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 1000 лева, като последният се задължил да върне получената в заем сума 1 на седемнадесет месечни вноски, от които две погасителни вноски в размер на сумата 7,79 лева и петнадесет погасителни вноски в размер на 70,90 лева. Ищецът релевира твърдения, че ответникът не изпълнил задължението да върне получената в заем сума.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 1 000,00 лева, представляваща главница, съгласно договор за паричен заем № *********** от 08.09.2021г., скл. между "С.К." ООД и В. Х. Х., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., скл. между "С.К." ООД и "А.К.П.В." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.11.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 79,08 лева, представляваща догорадителна лихва за периода от 15.09.2021г. до 05.01.2022г., сумата 651,14 лева, предсворна възнагтавляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2021г. до 27.11.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2024г.. по ч.гр. дело № 70594/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда доводи, с които се оспорва да е усвоил кредита. Навеждат се доводи, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният лихвен процент е прекомерен. На следващо място се релевират доводи, че договорът противоречи на закона. Излагат се съображения, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото не са посочени условията, при които се прилага лихвения процент. Сочи се, че в случай, че при формиране на годишния процент на разходите се вземе предвид размера на неустойката за неизпълнение на задължение, то размерът на същия надхвърля максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Ответникът излага съображения, че договорът за цесия е нищожен. В отговора на исковата молба се релевира възражение за погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за потребителски кредит № *********** към искане № 9019691/ 08.09.2021г. се установява, че между "С.К." ООД и В. Х. Х. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "С.К." ООД се задължил да даде в заем на В. Х. Х. сумата 1000 лева, а последният- да върне получената в заем сума на седемнадесет седмични вноски, от които две погасителни вноски в размер на сумата 7,79 лева и петнадесет лева в размер на сумата 70,90 лева, с падеж на първата погасителна вноска 15.09.2021г. и падеж на последната погасителна вноска 05.01.2022г. Страните са постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на сумата 40,05 %, а на годишния процент на разходите (ГПР)- 49,91 %. В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че размерът на ГПР е определен в съответствие с 2 изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК, съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. В договора е посочено, че с подписването на договора заемополучателя удостоверява, че е получил сумата 1000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора, договорът за кредите ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, предоставено в тридневен срок от скл. на договора: безусловна банкова гатранция за периода от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължението в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, вкл. договорената главница и лихва; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на посочени в договора условия. В разпоредбата на чл. 11 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение, дължи неустойка в размер на сумата 422,92 лева.

Видно от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., "С.К." ООД е прехвърлило на "А.С.В." ЕАД вземането по договор за потребителски кредит № *********** към искане № 9019691/ 08.09.2021г., сключен между "С.К." ООД и В. Х. Х..

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), по договор за потребителски кредит № *********** към искане № 9019691/ 08.09.2021г. не са извършени плащания. Дължимата главница с падежи в периода 15.09.2021г.- 05.01.2022г. е в размер на сумата 1000 лева, договорната възнаградителна лихва за периода 15.09.2021г.- 05.01.2022г. е в размер на сумата 79,08 лева, неустойката за непредоставяне на обезпечение е в размер на сумата 433,92 лева, обезщетението за забава в размер на законната лихва е в размер на сумата 363,99 лева. В случай, че при изчисляване на размера на ГПР се вземе предвид размера на неустойката, то същият е 1202,13 %. Посоченият в договора за кредит размер на ГПР- 49,92 % е изчислен при разход единствено в размер на договорната възнаградителна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски кредит № *********** към искане № 9019691/ 08.09.2021г. скл. между "С.К." ООД и В. Х. Х., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на "С.К." ООД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от "С.К." ООД на "А.С.В." ЕАД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

3

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.

9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл.

19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна 4 математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерски съвет на Република България.