Решение № 139 от 21.06.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Габрово, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20244200500205 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца И. Г. Д. чрез пълномощника адв.Д. срещу постановеното решение по гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево в частта , с която не е уважена исковата претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 22.03.2022г. / датата на подаване на претенцията/ до 23.06.2022г. и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 48,72лв. , и по подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу постановеното решение по гр.д.№531/2023г. на РС-Севлиево в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 2462,50лв.

Във въззивната жалба на ищеца се наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че от законовата уредба в КЗ следва ,че от застрахователя се плащат само лихвите за забава ,дължими от застрахования ,считано от датата на уведомяването за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е найранна. В случая застрахователят е уведомен на 22.03.2022г. с подаденото заявление на пострадалия за заплащане на обезщетение.

Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 4925лв. за периода от 1

22.03.2022г. до 23.06.2022г., ведно със законните последици.

В подадения писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба на ищеца като неоснователна, с позоваване ,че тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ е изтекъл на 22.06.2022г. и от деня ,следващ тази дата се дължи законната лихва върху застрахователното обезщетение.

От жалбоподателя З. Д.:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД се оспорва размерът , в който е уважен предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че в първоинстанционното производство е доказано съпричиняване на вредата. Такова не е прието от първоинстанционния съд. Претендира се да се приеме 50% съвина , при което дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 2462,50лв. Претендира се над този размер обжалваното решение да бъде отменено и се отхвърли исковата претенция, ведно със законните последици.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

С постановеното по гр.д.№531/2023г. решение на РС-Севлиево , поправено по реда на чл.247 ГПК относно допусната ОФГ в диспозитива, ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати на ищеца И. Г. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4 925 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с ДК № ЕВ***АХ, от настъпило на 19.03.2022 г. ПТП на път № 4402, км. 2 + 500 в посока с. Горна Росица, общ. Севлиево, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № С***ХМ , застрахован при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата , като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 7 976 лева, като неоснователен и недоказан и иска за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 19.03.2022г. – датата на деликта до 23.06.2022г.

Предмет на въззивно обжалване е началната дата , от която следва да се присъди законната лихва върху застрахователното обезщетение и дължимия размер на обезщетението при направено от ответника възражение за съпричиняване на вредата .

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Относно началната дата на дължимата лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ :

С исковата молба е поискано от ищеца присъждането на законна лихва върху претендираното обезщетение по чл.432 КЗ от датата на деликта 19.03.2022г.

Първоинстанционният съд е приел ,че претенцията по чл.380 КЗ е предявена на 22.03.2022г., като по нея има изрично произнасяне от застрахователя на 05.04.2022г., с което са изискани допълнителни документи и че 3-месечният срок по чл.496 ,ал.1 КЗ е изтекъл на 22.06.2022г. и ответникът дължи законна лихва от деня , следващ тази дата – 23.06.2022 г.

2

С въззивната жалба ищецът претендира ,че законната лихва е дължима от 22.03.2022г., когато е предявена претенцията пред застрахователя.

Съгласно установената съдебна практика в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя разрешение с разпоредбата на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ – от по-ранната от двете възможни дати: уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.– р.

№50104/26.04.2024г. по т.д.№1386/2022, ВКС, ІІ т.о ;р.№50010/05.04.2024 по т.д.

№1920/2022г., ВКС, ІІ т.о ;р.№46/04.04.2024г. по т.д.№2274/2022г., ВКС, І т.о;р.№ 72/29.06.2022г. по т.д.№1191/2021 г. на ВКС , І т. о. ; р. №128/04.02.2020г. по т.д.

№2466/2018г. на ВКС, I т.о. и др.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил пред застрахователя искане за изплащане на обезщетение за причинените от застрахования делинквент имуществени вреди на 22.03.2022г., като до изтичане на срока по чл.496,ал.1 КЗ на 22.06.2022г. застрахователят не е определил и заплатил обезщетение. За този период съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.429, ал.3, изр.2 КЗ задължението на застрахователя към ищецът като увредено лица, за заплащане лихвите за забава е по силата на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, която включва и дължимите от делинквента лихви. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на определяне и плащане на обезщетение, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. По делото не се установяват обстоятелства ,които да обосновават недължимост от ответника на законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от 22.03.2022г., когато ищецът извънсъдебно е предявил искането си по чл.380 КЗ пред застрахователя, до изтичане срока по чл.496, ал.1 КЗ на 22.06.2022г. Това ,че застрахователят в срока по чл.496,ал.1 ЗК е изискал от ищеца представяне на допълнителни документи във връзка с ПТП , с писмо изх.№1773/05.04.2022г. /л.7 от първоинстанционното дело / и писмо изх.

№2962/15.06.2022г./л.24/ , с които е можел да се снабди по чл.496, ал.4 КЗ, не го освобождава от отговорността за заплащане на законна лихва за забава върху размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди за процесния период от 22.03.2022г. до 23.06.2023г. /р.№50073 по т.д.№587/2022, ВКС, І т.о./.

3

Предвид изложеното претенцията на ищеца за заплаща на законна лихва върху дължимото обезщетение по чл.432 от КЗ за причинени имуществени вреди от процесното ПТП за периода от 22.03.2022г. до 23.06.2023г. следва да бъде уважена, като в тази отхвърлителна част първоинстанционното решение бъде отменено и се постанови друго по същество, с което се присъди законна лихва за периода от 22.03.2022г. до 23.06.2022г. върху обезщетението от 4925лв.

Относно основателността на поддържаното от ответника и пред двете инстанции възражение за съпричиняване на вредата от водача на лек автомобил „Субару“ с рег.

№ЕВ***АХ :

В писмения отговор ответникът се е позовал на допуснато от водача на лек автомобил „Субару“ с рег.№ЕВ***АХ нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.

От приетата в първоинстанционното производство САТЕ и дадените обяснения от вещото лице Христов в с.з. на 20.11.2023г. се установява ,че ПТП е настъпило на 19.03.2022 г. в светлата част на деня , извън населеното място , на път № III 4402 км. 2.500 в землището на с. Горна Росица, общ. Севлиево, където огрничението за скоростта е 90 км. Мястото на удара е в лявата част на платното за движение в посока от гр.Севлиево към с.Горна Росица ,общ.Севлиево, която е лентата за движение на лек автомобил „Субару“. Водачът на л.а.

„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № СТ***ВА, който се е движил в посока от гр.Севлиево към с.Горна Росица, предприема ляв завой със скорост около 18 км.ч. По същото време л.а.

„Субару“ с рег. № ЕВ***АХ се движи от с. Горна Росица, общ. Севлиево към гр. Севлиево със скорост 83,7 км.ч. Водачът на л.а. „Фолксваген“ предприема ляв завой, когато л.а.

„Субару“ се намира на около 25,6 м. от мястото на удара, в резултат на което траекториите им се пресичат и следва удар между тях. Съгласно експертизата от техническа гледна точка като причина за възникване на ПТП може да се посочи навлизане на л.а. „Фолксваген“ в лентата за движение на л.а. „Субару“. Водачът на л.а „Субару“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране . Възможност за предотвратяване на удара е имал водачът на л.а. „Фолксваген“ като пропусне л.а „Субару“ преди предприемане на маневрата „завой наляво“. В с.з., след разпита на св. З. Д., вещото лице поддържа становището, че ПТП е можело да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил „Фолксваген“ като не навлиза в насрещната лента за движение.

Констатациите на вещото лице инж.Христов не са опровергани от останалите доказателства, предвид на което съдът приема същото за обективно и обосновано.

От заключението на САТЕ и писмените доказателства, приобщени с приложеното ДП №85/2022г. на РП-Габрово се установява ,че процесното ПТП е настъпило поради нарушаване правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил „Фолксваген“, който при предприемане на маневра „завИ.е наляво“ е навлязъл в насрещната лента за движение без да пропусне движещият се по нея лек автомобил „Субару“ ,отнемайки предимството му, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.37,ал.1 ЗДвП, съгласно която при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни 4 превозни средства. Това задължение следва и от общата разпоредба на чл.25 ЗДвП, съгласно която водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Твърдението на св.Д. - водач на лекия автомобил „Фолксваген“ ,че когато е предприел маневрата с подаден мигач , насреща нямало никакво движение и пътят бил свободен, се опровергава от констатациите на САТЕ, че тогава лекият автомобил „Субару“ е бил на 25,6м. от мястото на удара, като от ситуираното на скицата на л.10 от ДП№85/22 е видно, че е бил видим за водача на лекия автомобил „Фолксваген“.