Решение № 684 от 30.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Бургас, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260087/17.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 640/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на А. ВЛ. Й. от гр.П., ул.“К. Б. *“ № **, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР-Бургас, вх.№ 1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. ВЛ. Й. сумата от 2005 лв. за разноски по делото.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Силвия Рандева от РП-Бургас, ТО-Поморие, с която решението се обжалва в осъдителната му част, за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на А. ВЛ. Й. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и 2005 лв. за разноски по делото.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от решението и същото се счита за неправилно. Според въззивника, в случая не са доказани претендираните от ищцата вреди и причинната им връзка с конкретната дейност на прокуратурата, свързана с процесното досъдебно производство. В тази връзка се счита за неправилно приетото от съда, че от събраните по делото доказателства следвал безспорен извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение на здравето и психиката й, проблеми в семейството й, които са довели до прекратяване на брака й. Съдът се е позовал на показанията на св.В. И. и св.М. С., без да е отчетена тяхната евентуална предубеденост и заинтересованост от благоприятен за ищцата изход от процеса. Сочи се, че от свидетелските показания по никакъв начин не се доказват реално претърпените от ищцата вреди, техния размер, както и че същите са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение, т.е. непосредствената им връзка с поведението на Прокуратурата по конкретното наказателно производство, а не от водени спрямо нея други наказателни производства, съгласно представената по делото справка от СДВР. Отделно от това, въззивникът счита, че постановения от съда размер на обезщетение от 10 000 лв. не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на социално-икономическите условия на живот в страната за периода, не е съобразено и обстоятелството, че разследването е протекло в разумни срокове и спрямо обвиняемата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. По тези съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, моли решението да бъде изменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като се намали размера на същото. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от представителя на Прокуратурата и се моли за нейното уважаване. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде намалено.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А. ВЛ.

Й., подаден чрез пълномощника адв. Кирил Стоянов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, както и наведените в нея доводи. Излагат се съображения за основателност на исковата претенция и за съгласие с изводите на районния съд. Сочи се, че на претърпените от ищцата неимуществени вреди обективно не могат да се отразят другите водени срещу нея наказателни производства, тя по никакъв начин не е уведомена за тях, нито знае за съществуването им, нито и е повдигнато обвинение. В тази връзка в отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане за задължаване на Прокуратурата да представи документ, от който да е видно има ли повдигнато обвинение на А.Й. по тези преписки и призовавана ли е в качеството на уличено или обвиняемо лице по тези производства. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция.

Доказателственото искане на въззиваемата е оставено без уважение от настоящия 2 съд като е преклудирано и поради липсата нови обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.второ ЗОДОВ, предявен от А. ВЛ. Й. против Прокуратурата на РБ , за заплащане на сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено против ищцата наказателно производство, което е прекратено, поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх. № 1651/2013 г., ДП 407/2013 г. на РП – Бургас , ищцата е била привлечена на 22.10.2015 г. като обвиняема за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2 НК, като й е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди се, че наказателното производство е било прекратено с Постановление на БРП от 28.04.2017 г. на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В тази връзка, ищцата е изложила твърдения, че повдигнатото обвинение е предизвикало у нея психически срив, изпитвала безпричинно безпокойство и напрежение, непрекъснато била стресирана, депресирана и притеснена, загубила съня си, пиела хапчета за нервите и настъпилата напрегнатост, като в резултат на това психическо напрежение се завишили стойностите на кръвното й налягане и на пулса. Твърди също, че в обществото името станало нарицателно за престъпник, отчуждила се от близки и приятели, хората се отръпвали от нея, тъй като тя работела като зъболекар и сред пациентите й тръгнала мълвата за повдигнатото обвинение и всички в града и местоработата й я гледали с недоверие, а така също обвинението довело и до натрупване на напрежение в семейството й. З а обезвреда на причинените й неимуществени вреди ищцата счита за необходимо обезщетение в размер на 20 000 лв., присъждането на което претендира с настоящия иск, ведно със законната лихва от подаване на искова молба до изплащане на сумата.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната Прокуратура е оспорила иска като неоснователен. Оспорено е настъпването на претендираните от ищцата вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата, както и че твърдените вреди са последица именно от това незаконно обвинение. В тази връзка е посочено, че срещу ищцата са водени други наказателни производства, което сочи за по-нисък интензитет на претърпените вреди и до невъзможност за разграничаването на търпените вреди в сравнение с лице, спрямо което не е провеждано 3 наказателно производство. Исковата претенция е оспорена и по размер, като се счита, че претендираното обезщетение е твърде завишено, не съответства на претърпените вреди и не е съобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, тъй като наказателното производство е приключило в разумен срок.

От представената по делото преписка по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР – Бургас, ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, се установява по безспорен начин, че в хода на досъдебното производство с Постановление от 22.10.2015 г. ищцата А. ВЛ. Й. е била привлечена като обвиняема в извършване на престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК за това, че на неустановена дата от началото на месец май 2007 г. до 06.07.2007 г. , с цел да набави за себе си имотна облага използвала заблуждението и неопитността на Г. Д. К. и на В. Я. К. да положат подписи като продавачи в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с посочена в него дата на сключване 21.06.2005 г. с предмет продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул.“А. З.“ № **, вх.*, ет. *, ап.** и в предварителен договор за покупко-продажба с посочена в него дата на сключване 21.06.2005 г. с предмет продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. “Г. К.“ № **, ет. * , без съзнанието, че полагат подписи под такива предварителни договори с предмет покупко-продажба на собствените им имоти, които предварителни договори представила на 06.07.2007 г., ведно с искова молба в Районен съд – Бургас с искане същите да бъдат обявени за окончателни и с това направила опит да причини имотна вреда на К. в о б щ размер на 290100 лв., представляваща общата стойност на двата недвижими имота, като опита за измама е в големи размери и деянието не е довършено по независещи от Й. причини. Със същото постановление е взета мярка за неотклонение „Подписка“ спрямо обвиняемата А.Й..

Безспорно е също, че процесното досъдебно производство е било образувано на 08.02.2013 г., чрез разделяне заверени копия от всички материали от досъдебно производство № ЗМ 441/2007 г., по описа на ОДМВР – Бургас, ДП № 4606/2007 г. на БРП, което е било образувано против виновното лице за това, че сам или чрез другиго съставил неистински частен документ – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и го употребил пред БОС, за да докаже, че съществува правото да бъде обявен за окончателен – престъпление по чл.309, ал.1 НК.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 28.04.2017 г. на прокурор при РП-Бургас, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено производството по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх.№ 1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас , провеждано срещу обвиняемата А. ВЛ. Й. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, като е отменена взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“. От мотивите на цитираното постановлението е видно, че в хода на разследването не са събрани категорични доказателства с действията си ищцата да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18 НК или на друг състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК. Следователно, 4 наказателното производство, в хода на което е повдигнато обвинение срещу ищцата, е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление. От приложеното ДП е видно, че Постановлението на БРП от 28.04.2017 г. за прекратяване на досъдебното производство е връчено на пострадалите лица Г. К. и В. К. на 04.05.2017 г., а на обвиняемата Й. – на 23.05.2017 г., като не са налице доказателства. да е обжалвано в законоустановения 7-дневен срок пред РС-Бургас по реда на чл.243, ал.4 НПК, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила на 31.05.2017 г. Следователно, воденото против А.Й. наказателно преследване е продължило за периода от 22.10.2015 г.