Решение № 158 от 07.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ямбол, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20262300500084 по описа за 2026 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М. Г.

Д. и И. Г. Д., двамата чрез пълномощник адв.Ж. К. от АК - Ямбол против Решение № 62/11.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 370/2024 г. по описа на ТРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от двамата против Община Тополовград иск за признаване на установено между страните, че М. Г. Д. и И. Г. Д., в качеството на наследници на Д.Д.И.вски, починал на 01.07.1980 г. са собственици на основание наследство и давностно владение на следните земеделски земи, находящи се в землището на град Тополовград, както следва: ПИ *** обл.Хасково, общ.Тополовград, гр.Тополовград, местност „Голямото пладнище“, вид собственост - частна, обществени организация, вид територия - земеделска, категория 7, начин на трайно ползване - нива с площ 7287 кв.м, стар № 038313; ПИ ***, обл.Хасково, общ.Тополовград, гр.Тополовград, местност „Додова чешма“ вид собственост - общинска частна, вид територия - земеделска, категория 4, начин на трайно ползване - нива с площ 4139 кв.м, стар № 034064; ПИ ***, обл.Хасково, общ.Тополовград, гр.Тополовград, местност „Плочест“, вид собственост - общинска частна, вид територия - горска, начин на трайно ползване - друг вид недървопроизводителна горска площ, с площ от 5641 кв.м, стар № 0 11 2 0 7 ; ПИ ***, обл.Хасково, общ.Тополовград, гр.Тополовград, местност „Плочест“, вид собственост - общинска частна, вид територия - горска, начин на трайно ползване - друг вид недървопроизводителна горска площ, с площ от 2134 кв.м, стар № 0 11 2 0 8 ; ПИ ***, обл.Хасково, общ.Тополовград, гр.Тополовград, местност „Плочест“, вид собственост - общинска частна, вид територия - горска, начин на трайно ползване - друг вид недървопроизводителна горска площ, с площ от 3704 кв.м, стар № 011210.

С въззивната жалба на М. Д. и И. Д. решението на ТРС се атакува с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Въззивниците твърдят, че при постановяване на 1 своето решение в констатациите си съдът е направил една описателна част на изложеното в исковата молба и отговора на ответника, без да разгледа в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Сочат, че е налице неправилен анализ в съвкупност на събраните доказателства по делото. Изложени са съображения в тази насока. Молят ЯОС да отмени обжалваното решение с всички законови последици от това. Претендират присъждане на извършените в производството разноски.

Оплакванията на въззивниците са за това, че пред първата инстанция са доказали чрез представената частна експертиза, която не е оспорена, наличието на съвпадение на процесните имоти с тези, които въззивниците притежават по наследство съгласно с всички останали писмени доказателства. Районният съд не е обърнал достатъчно внимание и не е направил нужния анализ на сведенията, които са дали разпитаните свидетели относно собствеността, владението и ползването на процесните имоти. Районният съд неправилно е обърнал внимание на разпоредбата на чл.11 от ЗСПЗЗ след като в действителност предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК, като се иска установяване правото на собственост на ищците, а не правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Районният съд неправилно е постановил отхвърлително решение по отношение на имот представляващ ПИ *** по ККР на гр. Тополовград, който е частна собственост и по отношение на него ищците са оттеглили иска си в открито съдебно заседание. Поради това предвид направения от районният съд неправилен анализ на събраните по делото доказателства, същият е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

В срока по чл.263 въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците М. Д. и И. Д., редовно призовани не се явяват, а поддържан въззивната си жалба чрез своя пълномощник адв.К..

Въззиваемата страна Община Тополовград също редовно призована, в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Х., която оспорва въззивната жалба и счита, че решението на ТРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Заявено е, че претендираните от ищците земеделски земи са възстановени на Община Тополовград по чл.18ж и чл.18г, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като възстановяването е в реални граници. Общината притежава и скици и още през 1999 г. с придобиване на възстановената собственост Община Тополовград се разпорежда с тези имоти като ги стопанисва - отдава ги под наем, получава рента. Направеното от ищците в първата инстанция заявление, че отказват да търсят собствеността върху един от процесните имоти според въззиваемата страна означава, че в крайна сметка собственик е Общината.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Гр.дело № 370/2024 г. е образувано пред ТРС по искова молба, предявена от М. Г. Д. и 2

И. Г. Д., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Община Тополовград, че те двамата като наследници на Д.Д.И.вски, починал на 01.07.1980 г. притежават правото на собственост на основание наследство и давностно владение върху пет земеделски земи в землището на гр. Тополовград, които са идентифицирани като поземлени имоти във вида, в който съществуват към настоящия момент, съгласно представени скици на всеки един от поземлените имоти от СГКК гр. Хасково. Твърденията на ищците, които са изложени в подкрепа на тяхната претенция са, че наследодателят им Д.И. е техен чичо, бежанец, който е бил оземлен по Закона на селскостопанско настаняване на бежанци в гр. Каваклий /гр. Тополовград/. Ищците знаели, че чичо им Д. притежавал земеделски земи в гр. Тополовград, но не са подавали заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като на по-късен етап през 2022 г. се снабдили с документите, доказващи оземляването му. Ангажирали вещо лице, което е изготвило частна експертиза, с която ищците установяват, че имотите, с които е оземлен чичо им са идентични с имотите, които се претендират с настоящия иск във вида им, в който съществуват съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тополовград. Тъй като процесните имоти е отразено по кадастър, че са собственост на Община Тополовград, ищците са насочили претенцията си за собственост към този ответник.

Ответникът Община Тополовград е оспорил иска с депозирания отговор на искова молба като е заявил, че е собственик на процесните имоти въз основа на решение на ПК Тополовград, с което имотите са възстановени и последвалите актове за общинска собственост по отношение на същите имоти. Въз основа на тези обстоятелства Община Тополовград осъществява владение върху имотите от момента на възстановяването им.

Поради тези съображения се желае исковата претенция за бъде отхвърлена.

Ищците са представили пред районния съд писмени доказателства – удостоверение за наследници от 05.04.2021 г., от което се установява, че са единствени наследници на Д.Д.И.вски, починал на 01.07.1980 г., тъй като са единствените деца на неговия брат Г.И.Д., починал след него на 10.10.1980 г. Представени са също протокол № 37 от м.декември 1929 г., издаден от Общинската комисия за настаняване на бежанците в гр. Каваклий, съгласно който са определени за оземляване на Д.Д.И.в, бежанец от с. Петка 20 дка и 400 кв.м, представляващи пет земеделски имота в землището на гр. Каваклий в м. Голямото пладнище, м.Каяджик и м.Плочест. Това обстоятелство е потвърдено от протокол № 37/06.04.1931 г. от Комисия съгласно чл.49 от Закона за селското настаняване на бежанците, както и от представена декларация от 29.11.1930 г. за въвеждане във владение на бежанеца Д.Д.И.в в гр. Каваклии, който е декларирал, че е приел припадналите му се пред КС фондова земя, всИ. 20.420 дка.

Ищците са представили още частна техническа експертиза, изготвена от геодезист инж. Златева, която е със заключение, че в Общинската поземлена комисия гр. Тополовград няма подавано заявление по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за признаване и възстановяване на собственост върху земеделски земи в землището на гр. Тополовград на наследниците на Д.Д.И.в, оземлен бежанец. Посочени са имотите, с които е бил оземлен наследодателя И.в, както и че към настоящия момент тези имоти съответстват на претендираните по исковата молба съгласно тяхната индивидуализация по одобрената КККР. Разпитани са и свидетели, които са заявили, че знаят, че чичото на ищците през 1930 г. е бил оземлен като бежанец от Беломорието с около 20 дка гори и ниви, но не знаят къде се намират тези земи.

В подкрепа на своите възражения, че е собственик на процесните имоти ответникът Община Тополовград е представил решение № Т/12.05.1999 г. на ПК Тополовград, съгласно което на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18г ал.1 от ППЗСПЗЗ ПК е възстановила правото на собственост на Община Тополовград в съществуващи/възстановими стари реални граници на следните имоти в землището на гр. Тополовград: нива от 0,772 дка м. „Пашови ливади“, имот № 029031, нива от 10.209 дка м. „Блатото“, имот № 033165, нива от 4.794 дка м.

3

„Голямо пладнище“, имот № 038320, нива от 3.445 дка м. „Низините“, имот № 039094, както и залесена нива от 5.641 дка м. „Плочест“, имот № 011207 и залесена нива от 3.704 дка м.

„Плочест“, имот № 011210. Представени са и актовете за общинска собственост издадени, за да удостоверят, че Община Тополовград е собственик на възстановените в реални граници земеделски имоти въз основа на Решение № Т/12.05.1999 г. на ПК – Тополовград.

Въз основа на посочените доказателства ТРС е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил претенцията на М. Г. Д. и И. Г. Д. против Община Тополовград за това, че са собственици на пет поземлени имота в землището на гр. Тополовград като е приел, че Община Тополовград е установила правото на собственост върху имотите, тъй като са били възстановени на ответника по реда на специалния закон, след което имотите са владени от Общината пълноценно.

Въззивният съд след като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства намира, че претенцията на въззивниците действително е неоснователна като намира също, че следва да изложи допълнителни аргументи за това, включително и съгласно оплакванията им във въззивната жалба.

Предявеният от М. Д. и И. Д. против Община Тополовград иск за установяване правото им на собственост по чл.124 от ГПК е допустим и за тях е налице правен интерес от същия с оглед твърденията, че са собственици на процесните имоти, а Община Тополовград, притежавайки документи за собственост върху същите имоти оспорва това тяхно право.

Разгледан по същество предявеният иск за собственост е неоснователен с оглед неговия предмет – претенцията е за право на собственост върху пет поземлени имота, представляващи земеделски имоти и недървопроизводителна горска площ, индивидуализирани съобразно одобрената КККР със Заповед № РД-18-670/09.03.2018 г.