Решение № 136 от 03.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кърджали, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200352 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Я. Г. С., чрез адв. В.

В. от АК - ****** против Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ******, издаден от ОД на МВР - Кърджали, с който на основание чл. 189, ал.

4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено на Я. Г. С. административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, в качеството й на собственик на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство/система на **** г. в гр.

Кърджали, до завод „******“, в посока към ЕГ „******“.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен. Излагат се съображения, че е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“, предвид издадения Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ****** за същото нарушение; че е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо установени допуснати грешки при измерване на скоростта от техническото средство; както и че глобата е наложена при нарушения на материалния закон, тъй като е наложена при „повторност“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. В. В. от АК – ******. Последната поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество излага идентични доводи, като тези, изложени в подадената жалба. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на последния е подадена молба, в която излага съображения за законосъобразност на издадения електронен фиш. Моли същият да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Кърджали, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На **** г. на територията, обслужвана от ОД на МВР - Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата на моторни превозни средства със мобилно автоматизирано техническо средство/система ARHCAMS1 № ******, позиционирано в гр.

Кърджали, до завод „******“ с контрол по посока на движение към ЕГ „******“, в населено място, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. В 17.23 часа на **** г. в гр. Кърджали, до завод „******“, бил заснет движещ в гр. Кърджали, с посока към ЕГ „******“ лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ****** със скорост над регламентираното ограничение от 50 км/ч., за населено място. На 04.09.2025 г. бил издаден обжалваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Я. Г. С., като собственик на посоченото МПС. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 76 км/ч. - превишаване с 26 км/ч., съставляващо нарушение на чл.

21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. На същата дата бил издаден и втори Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ****** за същото нарушение. В описателната част на последния било вписано движение с установена скорост от 71 км/ч. - превишаване с 21 км/ч., съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. Електронният фиш, предмет на настоящото производство не бил анулиран.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства –Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ******; Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ******;

Снимка към Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ******;

Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ******; Справка за първоначална регистрация на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******; заверено копие на Сертификат, издаден на Т.К.Т.; заверено 2 копие на Списък с рег. № ******/**** г.; Протокол от проверка № ******/**** г.; заверено копие на Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от **** г. с рег. № ********** г.; заверено копие на Заповед № ******/**** г.; заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ****** и приложения към него; заверено копие на Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.; заверени копие на Организационно – технологични правила за работа с „мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта“ модел ARH CAM S1”; три броя Справки от АИС АНД на МВР; Справка от ОД на МВР – Кърджали с рег.

№ ******/****** г.; както и шест броя снимки.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. В настоящия случай участъкът от пътя, в който е установено нарушението се намира в населено място – гр. Кърджали, където е действало ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч. Първоначално било отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 26 км/ч., което нарушение е било извършено повторно и е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. След издаване на обжалвания фиш е издаден втори такъв, предвид отчетената грешка на техническото средство, като вече за превишение от 21 км/ч. е приложената същата санкционна разпоредба.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че обжалваният по настоящото производство Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ****** е за превишение от 26 км/ч., а издадения впоследствие Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № ****** за същото нарушение, предвид отчетена грешка от техническото средство е за превишение от 21 км/ч. По делото не са представени доказателства някой от посочените два електронни фиша, които са издадени за едно и също нарушение, да е бил анулиран, поради което е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“, съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която е приложима в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН. За едно и също деяние паралелно са проведени две административнонаказателни производства срещу жалбоподателя, което е недопустимо, и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

3

На следващо място жалбоподателя е санкциониран за превишение на допустимата скорост с 26 км/ч., като не е спорно по делото, че е констатирана техническа грешка от средството, с което е установено нарушението, като се установило, че превишението е с 21 км/ч., което води до несъответствие на отразената скорост в обжалвания електронен фиш, с която е превишена допустимата такава, с реално допуснатото превишение на скоростта. Още повече, че така посочените разлики в измерената скорост води и до съмнение относно техническата годност на средството за измерване на точната скорост, с която се е движел процесния автомобил, респ. безспорното установяване на извършеното нарушение, за което е наказан жалбоподателя.

На следващо място, наказващият орган неправилно е квалифицирал извършеното нарушение, като е посочил, че санкционираното лице е извършило нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай жалбоподателят е наказан за това, че е превишил допустимата скорост в населено място, където е действало ограничението на скоростта от 50 км/ч., което е нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, където е регламентирано посоченото ограничение, а не по ал. 2 от същата разпоредба, която предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, за каквото нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.

Относно направеното възражение в жалбата, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е неправилно приложена, единствено за прецизност следва да се посочи, че административнонаказващият орган правилно е приложил посочената разпоредба от ЗДвП, тъй като към момента на установяване на нарушението – **** г., същата е регламентирала, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. След извършването му обаче е настъпила законодателна промяна на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (обнародвана в ДВ.бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), вследствие на която за посоченото нарушение не е предвидено санкционирането на нарушителя за извършването му в условията на повторност, при което следва да намери приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Последно посочената разпоредба регламентира, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. Поради това коректната правната квалификация на извършеното нарушение е по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В конкретния случай обаче това няма значение, предвид наличието на основания за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Поради изложеното следва да се постанови решение, с което обжалваният електронен фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, на последния се дължат такива. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в 4 производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на

230 евро.

От процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Действително делото не представлява фактическа и правна сложност, но представителят на жалбоподателя е участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което са събирани доказателства – писмени и веществени, т.е. представителят на жалбоподателя е бил процесуално активен.

Съдът взе предвид и че заплатената сума за адвокатско възнаграждение не превишава значително минималната такава съгласно чл. 18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), който размер съдът взема предвид единствено като ориентир. Ето защо съдът намира, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение съответства в пълна степен на извършената работа. Доколкото издателят на елетронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата следва да понесе разноските по делото.