Решение № 582 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 66394/16.08.2024г., подадена от Военно формирование 32140-Варна срещу решение № 2904/31.07.2024г., поправено с решение № 81/08.01.2025г., постановено по гр.д. № 16928/2022г. на РС-Варна, 49 състав, с което Военно формирование 32140-гр. Варна е осъдено да заплати на И. Н. И., ЕГН **********, сумата от общо 38761,40 лева, представляваща стойност на неизплатено обезщетение за фактически отработено служебно време над нормативно установеното, което не е компенсирано с почивка, за периода от 01.04.2002г. до 16.12.2022г., с продължителност от 932 дни или 7456 часа, на основание сключен между страните Договор за кадрова военна служба № 01 от 30.04.1998г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон.

Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и съобразил всички събрани по делото доказателства, което води и до необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът не е приложил правилно нормата на закона - чл.145, ал.2 от ПКВС /отм./, т.4.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-313/08.05.2001г., т.17 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012г., 1 издадена от Министъра на отбраната, указващи, че за дните, включени в 24часовата продължителност на дежурството, служебното време на лицата се зачита в размера по 12 часа. Въззивникът поддържа, че в решението няма изложени съображения защо съдът приема, че всяко делнично дежурство следва да се компенсира с 16 часа. Счита, че изчислените часове некомпенсирано служебно време са в силно завишен размер. , като на практика се получава дублиране на 8 часа служебно време за всеки от дните в дежурството, което време вече е включено при изчисляване на месечната норма. Сочи още, че решението е постановено при неправилно прилагане на чл.76 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде отменено решението в частта, с която ответникът осъден да заплати сумата над 2841,60 лева и съответните лихви.

Претендират се и направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна на И. Н. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, както и че съдът е обсъдил и оценил всички доказателства по делото. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е още частна жалба вх.№ 80490/09.10.2024г., подадена от И.

Н. И., ЕГН ********** срещу определение № 10610/20.09.2024г., постановено по гр.д. № 16928/2022г. на РС-Варна, 49 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 68454/27.08.2024 г., депозирана от ищеца И. Н. И. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 2904/31.07.2024г., постановено по гр.д. № 16928/2022г. на РС-Варна, 49 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението.

Счита, че предметът на делото е с особена фактическа и правна сложност.

Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер от 4800 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Военно формирование 32140-Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че по спорните въпроси има богата съдебна практика, която определя по-ниска сложност на делото. Излага, че действително има проведени няколко съдебни заседания, но това се е дължало на неорганизираност на някои от участниците в процеса – вещото лице, а не на сложността на спора. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По въззивната жалба

Въззивната жалба е редовна, подадена са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

2

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. Н.

И., ЕГН ********** срещу Военно формирование 32140-Варна, с която е предявен иск по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ за заплащане на сумата от сумата от 38761.40 лева (след допуснато увеличение в размер на иска), представляваща стойност на неизплатено обезщетение за фактическо отработено служебно време над нормативно установеното, което не е компенсирано с почивка, за периода от 01.04.2002 година до 16.12.2022 година в размер общо на 932 дни или 7456 часа, на основание сключен договор за кадрова военна служба № 01 от 30.04.1998г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.1998 година бил назначен на първа длъжност „Санитарен инструктор” със звание „Мл. сержант“ в поделение на СВ към МО със Заповед на Командира, а именно поделение 36250 - Добрич и подписал Договор за кадрова военна служба № 01/30.04.1998 г. След закрИ.е на поделението от 01.04.2002 г. със заповед на командира бил преназначен в поделение/военно формирование 38920 Е Варна, пряко подчинено и влизащо в състава на ответното поделение/военно формирование 32140 - Варна на длъжност „Санитарен инструктор“ със същото звание. Твърди, че през годините бил повишаван в звание и длъжност като последната му длъжност била „Старши санитарен инструктор“ в Медицинска служба на корвета със звание „Главен старшина“ в същото военно формирование. Твърди, че със Заповед № ЛС-01-31/07.12.2022 г. на Командира на военно формирование 38920 – Варн бил прекратен Договора му за военна служба, като бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ - при навършване на пределна възраст. Със Заповед № ЛС-01 34/15.12.2022 година на Командира на военно формирование 38920 - Варна, ищецът бил отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование, считано от 16.12.2022 г. и било начислено за изплащане от Служба „Финанси“ на по-висшестоящото военно формирование, което е в състава му, а именно ответното военно формирование 32140 - Варна парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба в размер на 40680 лева на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползвани общо 43 дни полагаем платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г. в размерна общо 4 231.35 лева на основание чл. 199 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползван вещеви лимит за 2021 г. и 2022 г. в размер общо на 1 044.15 лева на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително вещево доволствие в размер на 650 , съгласно чл.

227, ал. 5 от ЗОВСРБ. Твърди, че служебното време на военнослужещите е 3 регламентирано в ЗОВСРБ, като се прилага и Заповед № ОХ-313/08.05.2001г.

В случаите когато военнослужещият изпълнявал дежурство по график, за който това не е основна служебна функция, получавал допълнително възнаграждение. По време на служебното си правоотношение ищецът бил назначаван освен на дежурства по график, така и на бойни дежурства, дежурства „Дежурен кораб“ и други, които се отразяват в Заповедните книги на съответните поделения и в корабния дневник на съответния кораб/фрегата, така и на т.нар. външни дежурства, както следва: Дежурен в медицински пункт на в. ф. 32140 - Варна; Помощник дежурен по Комендантство в Комендантството (което се намира до Катедралата в центъра на град Варна);

Дежурен по медицински пункт във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, които се отразяват както в Заповедните книги на ответното военно формирование 32140 — Варна, така и в съответните военни формирования по местонахождение на дежурството. През периода на военната си служба бил неколкократно командирован, заедно с целия екипаж на кораба в гр. Бургас за продължителни периоди, през което време също давал 24-часови дежурства, които се отразявали в Заповедните книги на тогавашната Военноморска база Бургас. Твърди, че не му било позволено ползването на приблизително 498 дни почивки или 3984 часа, след изпълнявани дежурства по график, бойни дежурства, дежурства „Дежурен кораб“, щурмова готовност, Дежурен в медицински пункт на в. ф. 32140 - Варна, Помощник дежурен по Комендантство, Дежурен по медицински пункт във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ Варна и други външни дежурства в ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 38920/Е/ - Варна и ответното военно формирование 32140 - Варна. Твърди, че съгласно чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В писмената заповед, с която се увеличава нормалната продължителност на служебното време се определял график по дни, с които на лицата да им бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца.

Времето за дежурство било служебно време, т.е. всяко превишаване на служебното време над нормативно определената месечна продължителност по чл. 194 ЗОВСРБ съставлявало извънреден труд. Счита, че ответникът след положено дежурство е длъжен не само да му заплати допълнително възнаграждение, но и възнаграждение за извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за положен от него извънреден труд за периода от 01.04.2002 година до 16.12.2022 година. Положените от него часове труд са 3984 часа. Задължението е в размер на 17649.12 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение за положен извънреден труд, нито обезщетение за служебно време над нормативно установеното, т.к. същият е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време в рамките на съответния месец, в рамките на следващия календарен месец или пред по – късен период, като по този начин служебното време на ищеца не е надхвърляло нормативно установената обща 4 продължителност на служебното време за съответния период. Не се спори, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период. Не се спори, че за периода ищецът е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са носене на дежурство. Направено е възражение за изтичане на погасителна давност на всички претенции за периода от 01.04.2001г. до 15.09.2019г..