Решение № 763 от 08.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2184/2022
- Вид
- Решение № 763
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 08.04.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 763 гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100502184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „С.Т.“ АД по изпълнително дело № 20218600401473 по описа на ЧСИ В.М. срещу Разпореждане от 27.01.2022 г. на частен съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение искане за изменение на определените в изпълнителното производство разноски, направено с възражение вх. № 70845/08.12.2021 г.
Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е определено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Неправилно била определена и таксата по чл. 26 от ТТЗЧСИ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят в производството „К.П.“ ЕООД не е подал отговор на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител В.М. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20218600401473 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба от „К.П.“ ЕООД от 05.11.2021 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.10.2021 г. по гр.д. № 38987/2016 г. по описа на СРС, 1
75 състав, с който „С.Т.“ АД е осъдено да заплати на „К.П.“ ЕООД сумата от 521,89 лева, представляваща разноски във въззивното производство. Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2021 г., с който взискателят и В.В.К. са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство в размер на 240 лева с ДДС.
В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от 240 лева – адвокатско възнаграждение, 264,60 лева такси, както и 91,43 лева – такси по т. 26 ТТЗЧСИ.
На 25.11.2021 г. „С.Т.“ АД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение и таксите по ТТЗЧСИ.
С Разпореждане от 27.01.2022 г. ЧСИ В.М. е постановил отказ да намали приетите по делото разноски.
Съдът намира от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.
Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 27.01.2022 г., по изпълнително дело № 20218600401473 по описа на ЧСИ В.М.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е следвало да бъде внесено от взискателя по посочена банкова сметка. В изпълнителното производство не са представени доказателства, че уговореното възнаграждение е внесено от „К.П.“ ЕООД, поради което и неправилно от длъжника е събрана сума за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева. Доколкото обаче, с жалбата си длъжникът е направил искане възнаграждението да бъде намалено до 100 лева, то съдът не може да отмени изцяло обжалваното разпореждане в тази част.
Жалбата се явява основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с който е оставено без уважение искане за изменение на размера 2 на таксите, определени по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) с оглед намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. Събираните такси са обикновени и пропорционални. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съгласно разпоредбите на чл. 79 ал. 1, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Към изпълнителното дело е приложена Фактура № 71036/08.12.2021 г., в която е отразено, че обикновените такси, дължими по изпълнителното дело са 248,03 лева, от които 91,42 лева – такса по т. 16 от ТТРЗЧСИ, като в нея са отразени конкретните действия, за които са дължими. Следователно размерът на обикновените такси за отделни изпълнителни действия са в общ размер на 156,61 лева.
Съдът като съобрази размерът на вземането, което подлежи на изпълнение – 521,89 лева и 100 лева – адвокатско възнаграждение, намира, че пропорционалната такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЧСИ е 62,19 лева. И таксата следва да бъде определена до този размер.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „С.Т.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* - длъжник по изпълнително дело № 20218600401473 по описа на ЧСИ В.М. Разпореждане от 27.01.2022 г., с която оставено без уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 100 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатско възнаграждение, уговорено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.10.2021 г. между взискателя „К.П.“ ЕООД и адв.
В.В.К. до размер от 100 лева.
3
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от С.Т.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* - длъжник по изпълнително дело № 20218600401473 по описа на ЧСИ В.М. Разпореждане от 27.01.2022 г., в частта, с която оставено без уважение искането за изменение на размера на дължими суми по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над сумата от 156,61 лева – обикновени такси по т. 3, 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ и над сумата от 62,19 лева по т. 26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер на дължими такси по т. 3, 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 156,61 лева и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, дължима от „Т.С.“ ЕАД в размер на 62,19 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4