Решение № 2030 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110148386 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

327346/08.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 351180/28.10.2025 г. от В. И.

К., ЕГН **********, гр, София, ж.к. „Л* срещу „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 656915 от 31.03.2022 г., сключен между В. И. К., ЕГН ********** и „С*" ООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

2. Евентуален положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви нищожността на клаузи чл.6.1., предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, чл.6.2, предвиждаща неустойка в размер на 2000.61 лева, поради противоречие със закона.

3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответника „С*" ООД, ЕИК * да заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата в размер на 274.86 лева, представляваща платена сума (без основание по Договор за паричен заем № 656915 от 31.03.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (08.10.2025 1 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл.3 ЗА.

Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК - *.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес за установителния иск, защото няма да постигне нищо. Прави възражение по чл.3 ГПК, тъй като ищецът е завел около 5 други дела срещу ответника и поведението цели да го увреди с разноски. Прави възражение по чл.213 ГПК за съединяване на цитираните от него дела, като признава че цитираните от него дела са за друг договор.

Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Излага съображения за правилната приложение на ЗПК.

Твърди, че ищецът е бил наясно, че неустойката не се включва в ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Не оспорва получаването на процесната сума Претендира разноски.

Ищецът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмено молба поддържа исковете. Излага становище по същността на спора. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмено молба поддържа отговора. Излага становище по същността на спора. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 50722/11.12.2025 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л . 88-100 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 656915/31.03.2022 г. Не е спорно, че заемната сума е била 1500.00 лева. ГЛП – 40.05 %, а ГПР – 48.02 %, като крайният падеж на връщане на сумата е 31.03.2023 г., а датата на първото плащане е 02.05.2022 г. Не се спори, че договорната лихва е в размер на 411.39 лева.

Общата сума, която заемателят е следвало да върне на заемодателя е 1911.39 лева.

Не е спорно, че страните са се договорили, че договорът е следвало да бъде обезпечен при условията на чл.33 ОУ, в срок от три дни от сключване на договора – банково обезпечение и лично обезпечение. Не е спорно, че страните са се договорили, че ако заемателят не предостави обезпечение в уговорения срок, то ще се начисли неустойка в размер на 2000.61 лева, чието плащане се разсрочва във времето в погасителния план, като съответната вноска се начислява към месечната вноска на погасителния план. Така общата сума, която заемателят е следвало да върне – главници, договорно възнаграждение и неустойка е в размер на 3912.00 лева.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за неустойка дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1-2 ЗЗД.

Спорно е дали заемателят е предоставил обезпечение, т.е. начислена ли е неустойката.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.2 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

Спорно остава дали процесната сума в размер на 274.86 лева е платена с правно основание и дали е платена изобщо на ответника.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира катоf, пълна, обоснованf и изготвенf от компетентно вещо лице (л.120-126 от делото). От нея се установи, че 3 размерът на кредита е 1500 лева (главница). Фиксираният лихвен процент – 40.05%, ГПР – 48.02 %.. Страните се договорили, че кредитът ще бъде обезпечен, съгласно чл.5 от договора. При непредставяне на обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора, ще се начисли неустойка в размер на 2000.61 лева. Тази неустойка се разсрочва на равни погасителни вноски и се начислява към вноските от погасителния план на договора.

Установи се, че ищецът не е представил обезпечение и му е начислена неустойка. Така общата сума, която ищецът е следвало да върне по заема – главница, договорна лихва и неустойка. Установи се, че в ГПР не е включен в процесната неустойка и е в размер на 48.02 %. А, ако се включи процесната неустойка, същият ще бъде 688.74 %. Петкратният размер на законната лихва за просрочени задължения към датата на сключване на договора е 50.00 %.

Длъжникът, т.е. ищецът общо е платил сумата от 1774.86 лева по договора на ответника.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател, ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.

Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.

Ответникът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона.

Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.

С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се обяви за недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По осъдителния иск

4

След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени доказателства и експертизата, че главницата е 1500.00 лева, а ищецът е платил общо по договора 1774.86 лева. При това положение разликата, представляваща сумата 274.86 лева, е платена без основание, тъй като същата не се дължи изначално, поради недействителност на договора за кредит.

Следователно сумата от 274.86 лева е платена без основание.

Искът е предявен за сумата от 274.86 лева, поради което съдът следва да се произнесе само за тази сума с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК.

Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.

Ищецът успя да докаже, че сумата е платена по недействителен договор. Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.155 от делото), ищецът претендира:

206.48 лева държавна такса (л. 44 от делото)

1000.00 лева за експертиза (л. 105,115 от делото)

480 лева адвокатско възнаграждение (л.45-48 от делото).

Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/956ca388-25c6-44cb-8115-cb32a4d1ff64