Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2009 от 14.05.2015, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
397/2013
Подписан
14.05.2015

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 · Наказателен кодекс
  • чл.342 · Наказателен кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.3 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

Публикувай

Определение № 1

Номер

1

Година

3.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.03

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Христо Томов дело номер

20104100200765 по описа за

2010 година

Производството е по реда на чл.243 ал.3 и сл.от НПК.

С постановление от 15.12.2010 година, В. е прекратила досъдебното производство под № ЗМ-445/08 година по описа на РУ”Полиция” гр.В. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б "В",във вр.с чл.342 от НК.

Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от А. Ю. А. и И. Ю. А.-наследници на починалия Ю. А. А.,чрез процесуалният им представител,адв.И. К. И. от ВАК. Същите правят оплакване, че е бил нарушен материалният закон и от там постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателите произнеслият се прокурор е употребил неточни и неправилни изрази при излагане на фактическата обстановка,непочиващи на доказателствата по делото,а така също е възприел превратно фактите по него.Искат събиране на нови доказателства чрез допускане на петорна комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза. Молят съда да отмени постановлението и върне делото на прокурора със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуални действия.

Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателите, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от лица имащи права по реда на чл.243 ал.3 от НПК. Същата разгледана по същество е и основателна.

От материалите по делото е видно че на 25.05.2008 г.е започнало досъдебно производство на основание чл.212 ал.2 от НПК.Същото е било прекратявано на няколко пъти с постановления от наблюдаващия прокурор ,като по постъпили жалби от А. Ю. А. и И. Ю. А.,тези актове са били отменяни от различни състави на Окръжен съд В. ,респективно – от ВТАС. По делото,както в самото начало така и в последствие,при допълнителните разследвания са събрани гласни и писмени доказателства,като от същите се установяват няколко основни обстоятелства и факти. Пострадалият Ю. А. имал постоянен адрес в с.Б., община С.. Същият бил безработен,като употребявал често алкохол. А. се оплаквал, че му тежал живота, имал проблеми, както и че мислел за самоубийство. През месец май 2008г. св.К. предложил на пострадалия да работят на частен строеж в с.Н., Община В.. Вторият се съгласил. Двамата отишли на работа в с.Н. Там работили няколко дни на частен строеж. След работа пострадалият употребявал алкохол в питейно заведение.

На 25.05.2008г. Ю А. приключил работа около 17.30 часа. Тогава същият посетил и питейно заведение в селото,където употребил значително количество алкохол. На съседна маса се намирал свидетелят по делото, М.. Същият разговарял с пострадалия. Последният му споделил, че иска да сложи край на живота си, като се самоубие.

Същата вечер пострадалият излязъл от заведението около 20.30-21.00 часа. Вървял пеш. Излязъл извън селото. Така и се оказал на главен път I-4 В-С в посока към гр.С.

Около 21.00ч. по същия път,но в посока към гр.В. пътувал св.Н със съпругата си в лек автомобил. Същият се движил със скорост 70-80км/ч. Свидетелят възприел насрещно движещ се пешеходец отстрани на банкета. При приближаване на автомобила, човекът внезапно направил крачка,като с десен крак и ръка се насочил навътре в платното. Св.Н рязко свил волана наляво, като минал по осевата линия, за да избегне удар с пешеходеца.

По същото време между 21.10-21.45 часа по главен път І-4 С-В се движели и два автобуса с работници в посока от гр.В. към гр.С. Единият автобус бил управляван от св.Х. При движението си по пътя в посока с.К след чешмата на запад от с.Н, автобусът застигнал пешеходец. Същият се движел по осевата линия на платното. Според свидетеля Х пешеходецът шарел по платното,като той успял да го заобиколи от дясно. Посочените обстоятелства били възприети и от колегата на св.Х.

Вече към 21.50 часа на 25.05.2008 г.,пострадалият се намирал на км.103.150 в района на с.Н. По същото време и място се движили два леки автомобила в посока към гр.В.. Първият от тях "О" с ДК № А бил управляван от К. З. Д. Вторият бил управляван от св. В. Н.. В колата на Д. пътували съпругата му и родителите й. Задният автомобил се движел на близко разстояние от предния такъв, управляван от Д.. Св.Н. възприел пешеходец, който се движел,според първоначалните му показания дадени от него – на 29.05.2008 г., по осевата линия на платното. При вторият си разпит от 27.06.2008 г., свидетелят уточнил,че пострадалият вървял от банкета към осевата линия.Това повторил и на разпита му от 15.01.2010 г.пред съдия от ВТОС.

Според водача на първия автомобил К. Д., той се движел със скорост около 90 км/ч. След разминаване с насрещно движещ се автомобил превключил от къси на дълги светлини. Тогава възприел насрещно движещия се пешеходец по платното и пострадал Ю. А.. Ударил спирачки, като се опитал да го заобиколи но не успял. Настъпил удар между управлявания от Д. автомобил и пешеходеца. След спирането на колата, Д. и св. Я. преместили тялото на пострадалия на банкета, както и автомобила.

Иззета е била по-късно кръвна проба от пострадалия А. след смъртта му. При анализ на същата се е установило наличие на алкохол в кръвта от 2,87 промила.Това съгласно назначената съдебно-психиатрична експертиза и заключението на вещото лице,оформя представата за средна към тежка степен на алкохолно опиване. Ю. А.,според д-р Т. Ц., не е бил в състояние да бяга бързо или бавно,а само да ходи залитайки.

Изискана е в началото на разследването и справка за хидрометеорологичната обстановка на инкриминираната дата. От същата се установява, че температурата на въздуха е била по това време 21,00 часа-23,8 градуса, времето е било тихо и без вятър, както и с видимост нормална за този сезон и времеви период.

По делото са били назначени няколко автотехнически експертизи, първоначално единична от вещото лице П. П.. От заключението към същата се установява, че ПТП е станало на прав участък извън населено място в тъмната част на денонощието. Атмосферните условия са били нормални, като пътното платно е било сухо. Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходецът е в южната пътна лента, т.е. в лентата за движение на автомобила. Същото е по дължината на плътното за движение е на 26 м на запад от линията на ориентира и по ширината на платното на 2.16 м на север от южната ограничителна бяла линия на платното за движение. Ударът е челен за автомобила и челно- страничен за пешеходеца.

Автомобилът се е движил по средата на южната пътна лента на изток в посока към гр.В.. Пешеходецът се е движил в южния край на южната пътна лента в противоположна посока за автомобила. В момента на възникване на критичната пътна ситуация автомобилът отклонява движението си на север под ъгъл от 3 градуса относно прекъсната линия и навлиза с лявата си страна на 0.27 м в срещуположното пътна линия. Скоростта на движение на автомобила е 75 км/ч., а към момента на удара е 64 км/ч. Скоростта на движение на пешеходецът е около 6 км/ч, като нализа в лентата за движение от дясно на ляво.

Разстоянието, което пешеходецът изминава до мястото на удара е 2.16 м. При предприемане навлизане в южната пътна лента лекият автомобил е на 26.33 м от мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила е 53.75 м. При тези данни тогава е бил направен и извода,че пешеходецът попадал в опасната зона. Ударът е бил неизбежен. Водачът на л.а. не е имал възможност и време да предотврати удара чрез спиране.

По делото е изготвена допълнителна АТЕ. От заключението към същата се установява, че водачът на л.е. при движение на къси светлини е имал възможност и време да вижда и възприема обектите, намиращите се на платното да движение от разстояние не по-малко от 50 м от челната част на колата и в дясно до 1.50 м на юг от южния край на платното. При движение с включени дълги светлини видимостта се определя на 150 м. Безопасната скорост на движение на л.а. в района на произшествието с включени къси светлини е 71 км/ч. Водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието при управление със скорост 45.50 км/ч.

По делото е изготвена техническа експертиза,като от заключението към същата се установява, че л.а. преди и след ПТП е бил в изправно техническо състояние.

С постановление на наблюдаващия прокурор е била допусната и повторна тройна АТЕ,по искане на наследниците на починалия. При изготвянето й вещите лица са приели идентични обстоятелства относно пътна обстановка, мястото на удара между л.а. и пешеходеца в платното за движение, както и какви са били траекториите им на движение в района на произшествието и към момента на удара. Скоростта на движение на л.а. преди произшествието не е посочена, а към момента на удара е 65 км/ч. Пешеходецът се е движили със средна скорост около 6 км/ч. Опасната зона на л.а. е 51 м. Пешеходецът променя траекторията си на движение вдясно и навлиза в коридора на л.а. в момента, в който разстоянието е 28-29 м. При това положение пешеходецът попада в опасната зона, като ударът е бил неизбежен. По отношение на механизма на ПТП, относно причините за настъпването му, характеристиките и параметрите на осветеност на пространството пред и встрани на л.а., както и по отношение скоростта на движение, с която би се предотвратило произшествието са възпроизведени дословно същите изречения от АТЕ и от допълнителната такава, изготвени от вещото лице П.

Според вещите лица движението на пешеходеца с оглед употребата на алкохол е било с променлива скорост между 4,4 до 5,4 км или 1.22 м/сек до 1.5 м.сек. Същият се е намирал в южната част на платното. Променил е траекторията си на движение и е навлязъл в пътната лента за движение на лекия автомобил управляван от Д. Съобразената скорост за водача на л.а.при движение на къси светлини е 64 км/ч, а при дълги светлини- 110км/ч.

Допусната е и допълнителна тройна експертиза. От заключението към същата се установява, че към момента на съприкосновение разположението върху платното за движение е както следва: л.а. е бил изцяло в южната пътна лента в режим на спиране с максимално спирачно закъснение от 5.72 м/с и блокиране колелата, поради аварийно задействане на спирачната система предната страна на л.а. е отстояла на 26 м. западно от ПО, а дясната му предна страна на 2.16 м. северно от южната бяла ограничителна линия. Пострадалият е бил изправен в движение със скорост 1.22 м/с до 1.55 м/с в посока север-североизток с упорен ляв крак. Същият е отстоял на 26 м западно от ПО и на 2.16м северно от южната бяла ограничителна линия. При съприкосновението влизат в контакт предната дясна страна на л.а. в областта на преден десен фар и лявата страна на пешеходеца. Последният е повдигнат нагоре и чрез преплъзване по предния капак и десния калник главата му достига до предното панорамно стъкло. Реализира се втори удар, като главата на пострадалия влиза в долния десен ъгъл на предното панорамно стъкло, след което изпада от вдясно от автомобила. Пострадалият от съприкосновението с л.а. до изпадането му е носен в продължение на 21.9 м. Тялото е установено в южната пътна лента по корем, като главата е ориентирана на юг, а краката му са към разделителната линия М-1. Главата му отстои на 4.1 м. западно от ПО и на 1 м. северно от южната бяла ограничителна линия, а краката му на 2.4 м. западно от ПО и на 1 м. южно от бялата ограничителна линия.Прието е в заключение,че пешеходецът попада в опасната зона за спиране и ударът е бил неизбежен.Водачът не е имал възможност и време да предотврати удара чрез спиране.

След направени възражения и нови искания,са били допуснати и представени по делото заключения по повторна и допълнителна тройни АТЕ,извършени от вещи лица при Русенски университет,при задачи изцяло съобразени с направените възражения и искания.Експертизата е взела в предвид оставената от лекия автомобил „О” спирачна следа и е изчислила окончателно скоростта на този автомобил на 80.9 км.в час-лист 216 от ДП.Тази скорост е в рамките на разрешената за пътния участък но се явява несъобразена за осветеността на пътя при движение на къси светлини,тъй като скоростта е трябвало да не бъде по-висока от 68.25 км.в час при видимост от 51 м. и скорост не по-висока от 105.90 км.в час,за да може да спре на разстояние 100 метра,каквато е осветеността на пътя при дълги светлини. Последвало поредното прекратяване на наказателното производство и отмяна на постановлението на прокуратурата,като с определение от 04.12.2009 г.ВТАС се произнесъл и разпоредил да се извършат нови процесуални действия по проверка на доказателствата и отстраняване на противоречията.Била е допусната и повторна съдебно-медицинска експертиза в заключението по която вещото лице доцент Л.,приема механизъм за причиняване на телесните увреждания на А. различен и обратен на този,посочен от д-р С П извършил аутопсията. Според Л ударът от автомобила е с посока отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия.Назначена е и допълнителна тройна АТЕ с вещи лица от гр.П.