Решение № 176 от 17.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РумЯ. Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Й. В. Й. чрез пълномощника адв. Х. и по въззивната жалба на ЗАД „КНЯЖА Vienna insurance group“ - Украйна, представлявано от кореспондента в Република България ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК * против решение № 240/25.10.2023г. по гр. дело № 456/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Със съдебно решение № 240/25.10.2023г. по гр. дело № 456/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд съдът е ОСЪДИЛ ЗАД „КНЯЖА Vienna insurance group“ – Украйна, представлявано от кореспондента в Република България ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., пл.“П.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. Й. с ЕГН * от гр.С*, бул.“Х* Д.“ *, вх.*, ет.*, ап.* сумата в размер на 75 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие смъртта на В. А. М. при ПТП на 09.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Със същото съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ главната искова претенция над уважения до пълния претендиран размер от 250 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за периода от 07.06.2022г. до 06.09.2022г. като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.

С решение № 272 от 07.12.2023г. съдът е ДОПЪЛНИЛ диспозитива на решение № 240/25.10.2023г. постановено по гр.д. № 456/2022г. на СлОС, с 1 израза : "Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Агенция "Пътна инфраструктура".

С определение № 138 от 13.02.2024г. съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответното застрахователно дружество за изменение на решение № 240/25.10.2023г. постановено по гр.д. № 453/2022г. на СлОС, с което в полза на процесуалния представител на ищцата - адв.М. Х. АК - С. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 6 650 лева.

Ищцата Й. В. Й. е депозирала в законоустановения срок въззивна жалба срещу съдебното решение в отхвърлителната му част. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението, като се оспорват изводите на съда относно пълния справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв., като счита,че сумата е крайно недостатъчна да компенсира загубата на дългогодишния и партньор В.

А.. Като неправилен е оспорен и изводът на съда за съпричиняване в размер на 50%, като се сочи, че съдът не е изследвал съпричиняването от третото лице помагач - Агенция „Пътна инфраструктура“. Намира за неправилно и становището на съда, че законна лихва за забава е дължима от датата на подаване на исковата молба, а не от датата, на която е заявена щета при застрахователя- 07.06.2022г. Отправеното до съда искане е за отмЯ. на решението на СлОС в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на въззивно решение,с което искът да бъде уважен изцяло. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника и на третото лице помагач, които са депозирали писмени отговори в законоустановения срок.

В подадения писмен отговор третото лице помагач на ответника – Агенция “Пътна инфраструктура“ е оспорило въззивната жалба. Изложени са доводи за недопустимостта и в частта,в която се твърди, че съдът не е изследвал съпричиняването от страна на третото лице помагач, поради липса на правен интерес. Изложени са съображения и за неоснователност на това оплакване, като се сочи, че съдът е изследвал този въпрос и е цитирана част от мотивите, като изводите му жалбоподателят намира за правилни и логически обосновани. Счита, че правилно съдът е приел, че процесното ПТП е настъпило като резултат от виновното поведение на двамата водачи на МПС и в случая липсва основание за ангажиране на отговорността на АПИ като стопанин на пътя, на който е станало произшествието. Няма доказателствени искания.

В подадения писмен отговор ответното застрахователно дружество е оспорило въззивната жалба като е изложило съображения за неоснователността и. Счита, че съдът е определил обезщетение, което е завишено, а не занижено спрямо доказаните по делото факти и обстоятелства,не отговаря и на обезщетенията, определяни от съдилищата в аналогични случаи. Като невярно е оспорено твърдението в жалбата, че на пътя е имало места за престой, а доказателствата по делото сочат, че решаващ принос за настъпилото ПТП е имал загиналият водач. Моли въззивната жалба 2 на ищцата да бъде оставена без уважение,претендира разноски.

Ответното застрахователно дружество е депозирало въззивна жалба в законоустановения срок, с която е оспорило съдебното решение в частта над уважения размер от 30 000 лв. В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на становището, че съпричиняването е в размер на 75%, а не на 50%, както е приел СлОС. Като неправилен и необоснован е оспорен и изводът на съда за пълния справедлив размер на обезщетението от 150 000 лв. Посочва се, че съдът не е обсъдил и установените по делото факти и обстоятелства, свързани с организацията на пътя в участъка, предхождащ граничния пункт и връзката им с настъпилия тежък инцидент. Моли за постановяване на решение от въззивния съд, с което да се отмени решението на СлОС над уважения размер на иска от 30 000 лв., като исковата претенция се отхвърли и в тази част. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата, която е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва изложените оплаквания като неоснователни. По отношение на съпричиняването сочи, че според приетата по делото САТЕ основната вина за настъпилото ПТП има водачът на товарния микробус. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен и на третото лице помагач - АПИ, което е подало писмен отговор в законоустановения срок.

Като неоснователни са оспорени твърденията за неизпълнени задължения от страна на администрацията, управляваща пътния участък, въпреки че възраженията касаят съпричиняването от страна на загиналия водач. Счита, че съдът правилно и обосновано, в съответствие и с утвърдената съдебна практика е определил степента на съпричиняване. Направен е анализ на доказателствата, като се сочи, че съдът правилно и обосновано е приел, че пътят е бил в много добро състояние, а в този смисъл - АПИ е изпълнила задължението си да осигури условия за безопасно придвижване по Републикански път I-7 и липсват основания за ангажиране на отговорността на агенцията като стопанин на пътя, на който е станало процесното ПТП.

Постъпила е и частна жалба от ЗАД „КНЯЖА Vienna insurance group“ – Украйна, представлявано от кореспондента в Република България ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу определение № 138 от 13.02.2024г., с което е оставена без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските,разгледана по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата определено по реда на чл.38 ЗА е неправилно изчислен, при редакцията на НМРАВ, действала към момента на приключване на устните състезания, а не към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.

Препис от частната жалба е връчен на ищцата, която е депозирала писмен отговор в срок, в който са изложени доводи за неоснователност на оплакванията на ответника.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част 3 съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС намери следното:

Ищцата Й. Й. е предявила пред СлОС срещу ответника-застраховател искове с правно основание чл.493а ал.1 КЗ вр.чл.511 ал.3 КЗ вр.чл.380 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени от нея в резултат на смъртта на Велян Арсов Младенов, настъпила вследствие на претърпяно ПТП на 09.10.2020г.

Безспорно е установено по делото, че по НОХД № 386/2020г. по описа на ЯОС, с влязла в сила присъда № 260000/19.01.2021г. молдовският гражданин О. Б. е признат за виновен в това, че на 9.10.2020г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Волво“, с ДК № *, с прикачено към него полуремарке, с посока на движение и в платното за движение от гр.Е. към ГКПП, нарушил правилата за движение по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № *, управляван от В. А. М. с ЕГН ********** от гр.С. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица е и В. А. М.. Правилно и в съответствие със закона и утвърдената задължителна съдебна практика, първоинстанционният съд е зачел на основание чл.300 ГПК задължителната сила на влязлата в сила присъда.

Между страните няма спор, че гражданската отговорност на процесния товарен автомобил е била застрахована при ЗАД „КНЯЖА Vienna insurance group“ – Украйна, представлявано от кореспондента си в Република България ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., пл.„П.“ № *.

С оглед факта, че страните не спорят по присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди до размера от 30 000 лева, в която част решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения иск за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП, причинено по вина на водач, управлявал застрахован при въззиваемото дружество товарен автомобил.

Във въззивното производство страните спорят относно наличието на съпричиняване от страна на починалия водач на автобуса- В. М. и определената от съда степен на съпричиняване. Спорен е и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като според застрахователя размерът му е неоснователно завишен от съда, а според ищцата размерът е занижен.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от страна на починалия водач на автобуса В. М., който според твърденията на ответника е управлявал е МПС с несъобразена скорост /нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП/, управлявал е МПС без поставен предпазен 4 колан, а така също и без нужната концентрация и без да контролира МПС непрекъснато /чл.20 ал.1 ЗДвП/.

Въззивният съд намери, че механизмът на ПТП е изяснен от първоинстанционния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. Вещото лице по приетата по делото САТЕ, която въззивният съд също кредитира, е дало заключение, че техническа причина за настъпването на процесното ПТП е неправилното спиране на товарната композиция върху платното за движение, при това в тъмната част на денонощието, без да бъде обезопасено МПС с триъгълник зад автомобила, който следва съобразно закона да е поставен на разстояние от 100 метра.

Аварийните светлини на товарния автомобил също не са били включени.

Вещото лице е посочило, че водачът на товарната композиция е имал техническата възможност да изтегли автомобила извън платното за движение извън района на предприетото спиране, но не е сторил и това. Според заключението, причина за настъпилото ПТП е и движението на автобуса с технически несъобразена скорост, съобразно осветеността и видимостта пред автобуса. При избора си на скорост водачът на автобуса е имал техническата възможност да се съобрази с видимостта, която е била по-малка от опасната му зона за спиране. Скоростта, която е позволявала на водача Младенов да спре в границата на осветената зона от фаровете си е била 85 км./ч.и със същото време за реакция и същия момент на реагиране той би спрял на един метър преди мястото на удара и не би настъпил удар. Автобусът преди настъпването на ПТП се е движил със скорост около 99 км/ч., като при тази скорост опасната зона на спиране е около 118 метра. Водачът на автобуса е възприел препятствието на пътя /товарният автомобил в покой/ и опасността от удар, на разстояние около 95 м., предприел е аварийно спиране, но ударът не е могъл да бъде предотвратен. Вещото лице е извършило анализ на деформациите на автобуса, в резултат на челния за него удар, като е достигнало до извод, че наличието на поставен обезопасителен колан от водача на автобуса Младенов не би могло да предотврати телесните увреждания, които при този удар биха се получили в същата степен, независимо от употребата на предпазен колан.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/956c6d75-a981-43a5-9769-77edacf5bd6b