Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5345 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7848/2021
Вид
Решение № 5345
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Любка Голакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 5345 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100107848 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата – А. К. В. чрез настойника си – В. Д. Д., посочва, че е поставена под пълно запрещение с решение от 16.06.2014г. постановено по гр. д. №17 632/2014г. по описа на СГС, Г. О. На 15.06.2012г., само девет дни след смъртта на баща си, А. В. е продала следния свой недвижим имот: апартамент №1, находящ се в гр. София, район Красно село, ж. к. Лагера, ул. „******** на ответника. Със съдебно решение от 09.07.2016г. постановено по гр. д. №12 502/2013г. по описа на СГС е унищожен този договор на основание чл. 30 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД във връзка с чл. 27 от ЗЗД. Въпреки направените опити за доброволно уреждане предаването на владението върху описания имот от ответника, последният е отказал да направи това, поради което е заведено гр. д. №7095/2016г. по описа на СГС. С влязло в сила решение от 23.08.2018г. е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС от ищеца срещу ответника, както и иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18 397, 33 лв. – представляваща обезщетение за ползване на имота от ответника за периода 15.06.2012г. – 10.06.2016г. Не е последвало доброволно изпълнение на постановеното решение, поради което е образувано изп. д.

1

№20218600400005, по което с протокол за въвод от 01.04.2021г. ищецът е въведен в имота. Посочва, че за периода 11.06.2016г. – 01.04.2021г. ответникът е ползвал без основание описания имот, включително и услугата за отопление, предоставена от „Топлофикация Софи“ ЕАД и услугата за дялово разпределение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца:

- сумата от 51 300 лева – представляваща обезщетение за ползване без основание от ответника на описания по-горе имот за периода 21.06.2016г. – 01.04.2021г., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 2 874, 13 лева, представляваща стойността на ползваните от ответника за периода от 21.06.2016г. до 01.04.2021г., топлинна услуга и услуга за дялово разпределение, както и сторените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 355. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.

Ответникът – В. С. Д. в депозирания от него писмен отговор оспорва представения протокол за въвод във владение, като се поддържа, че на тази дата не е извършвано такова изпълнително действие лично от частния съдебен изпълнител. Поддържа, че в периода от 21.06.2016г. до настоящия момент описаното жилище не е обитавано от ответника, както и не е ползвана никаква топлинна услуга или услуга за дялово разпределение от него. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 354. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки по делото.

С определение от 29.05.2024г. съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на първия предявен иск, като същият се счита предявен за сумата от 61 883, 80 лв., като се претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба до 28.05.2024г. върху първоначално предявената сума – 51 300 лв., а от 29.05.2024г. се претендира законна лихва върху сумата от 61 883, 80 лв.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна:

С протокол за въвод от 01.04.2021г. по изп. дело № 20218600400005 ищецът е въведен в процесния имот, като на въвода са присъствали процесуални представители на ответника – длъжник в изпълнителното производство. /стр. 18-20/ Ответникът е оспорил истинността на този 2 документ и на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът е открил производство за проверка на истинността на този документ и е указано на ответника, че е негова доказателствената тежест да ангажира доказателства във връзка с направеното от него оспорване на този документ.

На л. 23 – 24 от делото е представен документ, издаден от „Топлофикация София“ ЕАД относно размера на задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния имот за периода м.02.2018г. – м.04.2021г. – общо сбора от главницата и лихвата е 1 037, 40 лв.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза, в което е посочено, че средния пазарен наем за недвижимия имот, представляващ апартамент №1, находящ се в гр. София, к. Лагера, ул. ******** със застроена площ от 92, 08кв.м. за исковия периода от 11.06.2016г. до 01.04.2021г. е 42 297, 20 лева /л. 196 – 199/. Това заключение е оспорено то процесуалния представител на ищеца и по искане на тази страна е допусната тройна съдебно- техническа експертиза. В заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е определен размерът на средния пазарен наем за процесния имот за периода от 11.06.2016г. до 01.04.2021г. 61 883, 80 лева. Тоа заключение е оспорено от процесуалният представител на ответника, като във връзка с това не са ангажирани доказателства от тази страна.

С решение от 09.07.2015г., постановено по гр.д. № 12 502/2013г. по описа на СГС, Г. О., 8 състав е унищожен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 15.06.2012г., обективиран в нотариален акт № 63, том І, рег. № 1976, дело № 57 по описа на нотариус В.К., относно недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 с местонахождение в гр. София, ж.к.

„Лагера”, ул. „Боговец”, в жилищната сграда на бл. ********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92, 08 кв.м., при съседи: изток- коридор, стълбище, проход, запад- двор, север- двор и юг- двор, отгоре- ап. № 4, а отдолу- мазета, заедно с прилежащото му мазе № 1, с площ от 4,82 кв.м., при граници- от изток- коридор, от западасансьорно помещение, от север – мазе №2, от юг- коридор, заедно с прилежащите му 2,015% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ УПИ VІ от кв.54 по плана на гр. София, м. „Лагера” - на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - по предявения иск на А. К. В. с ЕГН ******** и адрес: гр. София, ж.к. ********, поставена под ограничено запрещение и действаща със съгласието на попечителя В. Д. Д. с ЕГН********** и адрес гр. София, ж.к. „********, срещу В. С. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр.

3

София, ул. „********. /л. 209 -215/. Това решение е влязло в сила на 29.01.2016г.

С решение от 23.08.2018г., постановено по гр.д. № 7 095/2016г. по описа на СГС, Г. О., 1 състав е признато за установено по отношение В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Лагера, ул.Боговец, бл.********, ап.1, по иска на А. К. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, представлявана от настойника В. Д. Д., ЕГН **********, че е собственик на недвижим имот в гр.София, ж.к.Лагера, ул.Боговец, бл.********, ап.1, със застроена площ от 92.08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток-коридор, стълбище и проход, от запад-двор, от север-двор и от юг-двор, отгоре-ап.№ 4, отдолу-мазета, заедно с прилежащото му мазе № 1 с площ 4.82 кв.м., при граници: от изток-коридор, от запад-асансьорно помещение, от север-мазе № 2 и от юг-коридор, както и заедно с прилежащите 2.015% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, представляващ УПИ VІ за КЖС, озел., подз.гараж, КОО, паркинг и трафопост, от кв.54 по плана на гр.София, м.Лагера и на основание чл. 108 от ЗС е осъден ответника да предаде на ищеца владението на описания по-горе имот. Със същото съдебно решение на основание чл. 59 ЗЗД В. Д. е осъден да заплати на А. В., представлявана от настойника В. Д. сумата от 18 397, 33 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода от 15.06.2012г. до 10.06.2016г., ведно със законната лихва от 10.06.2016г. до изплащането.

/стр.216-220/. Това съдебно решение е влязло в сила на 24.11.2020г.

По искане на страните в настоящото производство са разпитани свидетелите: Е.С.П. и Е.В. Д., съпруга на ответника.

Свидетелят Е.С.П. сочи в показанията си, че познава В. и А. от 30 години.

До месец април 2021г. те не са имали достъп до процесния недвижим имот. На въвода във владение през април 2021г. свидетелят Д. е закарала В. и сина й до имота. Изчаквала е в колата заедно със сина на В. – П.Д.. Дошъл ключар да смени патронника на апартамента, като им дал и документ за това. До този момент те не са имали достъп до имота. Въводът е извършен от съдебен изпълнител, имало и адвокати на страните, като е повикан ключар, за да смени бравата, а ответника не е присъствал.

Свидетелят Е.В. Д. сочи в показанията си, че на 21.06.2016г. ответникът е върнал ключовете от процесния недвижим имот на П.Д. – син на В. и братовчед на А.. Срещата се състояла във фоайето на апартамента, на която Д. присъствала. Документ не са подписвали. Тези свидетелски показания се опровергават от представения на л. 301 – 302 документ – протокол за въвод от 4

19.03.2021г. по изп.д. №20218600400005 с предмет – изпълнение на описаното по-горе решение по гр. д. №7095/2016г. по описа на СГС, Г. О.,1 състав, в който е вписано „Процесуалният представител на длъжника ни уведоми, че в имота се намират лични вещи на длъжника. Апартаментът не бил опразнен.

Желае въводът във владение да се извърши на 01.04.2021г.“ Върху самия документ са посочени двама представители на ответника – адвокати с техните имена и подписи.

По делото на л. 235 е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена на 16.10.2020г. от СРС, 145 състав по гр. д. №35 103/2020г., в която се разпорежда ищецът да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми относно процесния имот:

-1 574, 69 лв. – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 04.08.2020г. до изплащане на вземането,

-121, 73 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. – 27.07.2020г., -46, 31 лв. – представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 04.08.2020г. до окончателното й изплащане,

- 8, 97 лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2017г. – 27.07.2020г. и -85, 03 лв. – разноски по делото.

По делото на л. 23 е представена заповед №21766 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена на 30.07.2022г. от СРС, 166 състав по гр. д. №39 311/2022г., в която се разпорежда ищецът да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми относно процесния имот:

-1 278, 43 лв. – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.202г. до изплащане на вземането,

-155, 14 лв.- мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. – 06.07.2022г., -52, 64 лв. – представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното й изплащане,

- 10, 67 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. – 06.07.2022г. и -79, 94 лв. – разноски по делото.

От така описаните заповеди се установява, че размерът на задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД за периода 01.05.2016г. – 30.04.2021г. за доставена топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение е общо в размер на 3 248, 58 лв.

По делото на л. 235 и л. 238 са представени две платежни нареждания от 5 ищеца до „Топлофикация София“ ЕАД първото с дата – 17.11.2020г. за сумата от 1 836, 73 лв. с основание – първата описана по-горе заповед и второто – с дата 07.09.2022г. за сумата от 1 576, 82 лв. и с основание за плащането – втората описана по-горе заповед.