Решение № 260104 от 02.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260 104

Гр.Пловдив,02.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№566 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №77 от

06.07.2020 г.,постановено по т.д.№37/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,са отхвърлени изцяло като неоснователни осъдителните искове,предявени от Н.П.К.,П.К.Н.-малолетна и действаща чрез своя родител и законен представител Д.С.Н.,и С.П.К.-също малолетен и действащ чрез своя родител и законен представител П.С.К.,против „Г. ф.-гр.С. с Булстат ...,за заплащане на основание чл.288,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ на сумите от по 50 000 лв. за всеки ищец,частично от 100 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,настъпили от смъртта на С.П.К.-поч. на 07.08.2015 г. вследствие на ПТП от 30.07.2015 г.,причинено от неидентифицирано МПС,ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на иска-09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Със същото решение са осъдени тримата ищци да заплатят разделно на Г. ф.-гр.С. сумата от 300 лв.,представляващи разноски по делото-депозити за две експертизи,на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Горното решение е обжалвано от Н.П.К.,П.К.Н.-малолетна и действаща чрез своя родител и законен представител Д.С.Н.,и С.П.К.-също малолетен и действащ чрез своя родител и законен представител П.С.К.,като общата им въззивна жалба е подадена чрез Адвокатско дружество „Г. и п.“ с Булстат ...,представлявано от адв. С.С..В жалбата е заявено,че първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.Според жалбоподателите,първостепенния съд е достигнал до правилни изводи относно осъществяването на фактическия състав на генералния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,съответно за наличие на предпоставките по чл.288,ал.11,предл. 2 КЗ /отм./ във вр. с чл.288,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,при което отговорност следва да се носи от ответника,но неправилно е приел,че не е била установена емоционалната привързаност между починалия и самите жалбоподатели,която да се отличава от нормално присъщата в традиционните за българското общество семейни отношения и като последица е отхвърлил изцяло предявените искове.Считат,че в хода на първоинстанционното производство се е доказало с категоричност,че отношенията между починалия С.К. и неговите внуци-жалбоподателите П.Н. и С.К.,са били изключително близки и наподобяващи тези между родител и дете,както и че между него и брат му-жалбоподателят Н.К. е съществувала особено близка,трайна и дълбока житейска и емоционална връзка.В тази насока подробни доводи са развити във въззивната жалба.Изложен е и аргумента,че в обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел,че претърпените от жалбоподателите мъка и страдание от смъртта на починалия при ПТП С.К. не подлежат на обезщетяване,тъй като не надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка.Молят въз основа на изложените в жалбата аргументи,да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и да бъде постановено друго от настоящата инстанция,с което да бъде осъден ответника Г. ф. да заплати на ищците първия претендиран размер на исковите им претенции за обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на смъртта на С.П.К.,настъпила в резултат на ПТП от 30.07.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.Молят да им бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият Г. ф.-С. е подал отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. С.М..Счита жалбата за неоснователна по изложени в отговора съображения.Заявява,че не са налице твърдените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и са изцяло неоснователни поддържаните от жалбоподателите оплаквания във всеки пункт от жалбата.Подробни аргументи в тази насока въззиваемият развива в отговора си.Моли,с оглед на поддържаните доводи,да бъде отхвърлена като неоснователна подадената въззивна жалба,а обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло като правилно.Претендира разноските за въззивната инстанция.

От страните не са представени писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения отговор на същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По гр.д.№4620/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик ищците Н.П.К. с ЕГН **********,П.К.Н. с ЕГН **********-малолетна и действаща чрез своя родител и законен представител Д.С.Н.,и С.П.К. с ЕГН **********-също малолетен и действащ чрез своя родител и законен представител П.С.К.,са предявили против Г. ф.-гр.С. с Булстат ... субективно съединени искове за заплащане на сума от по 50 000 лв. за всеки ищец,частично от 100 000 лв.,представляващи обезщетение за претерпени неимуществени вреди,настъпили от смъртта на С.П.К.-поч. На 07.08.2015 г. вследствие на ПТП от 30.07.2015 г.,причинено от неидентифицирано МПС,ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска-09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Първоначално исковете са предявени в размер от по 1000 лв.,частично от 100 000 лв.,но след като е допуснато увеличението им от 1000 лв. на 50 000 лв.,частично от 100 000 лв.,производството по образуваното пред РС-Пловдив дело е прекратено и на основание чл.118,ал.2 от ГПК делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Пазарджик,вследствие на което е образувано т.д.№37/2020 г. по описа на същия съд.Именно по това дело е постановено и обжалваното съдебно решение.

Процесните искове са основани на следните твърдения:

Твърди се,че първият ищец-Н.К. е брат,а останалите двама ищци са внуци на С.П.К.,който починал на 07.08.2015 г. и смъртта му настъпила вследствие на ПТП,станало на датата 30.07.2015 г.За същото ПТП се твърди,че е било причинено от неизвестен водач на неидентифицирано МПС,след въпросният водач,управлявайки неидентифицираното МПС по ГП I-8 в посока от гр.П. към гр.П.,е предприел в района на кв.... + ... м. рисково изпреварване и за целта е навлязъл в платното на насрещното движение,където се е движело МПС,марка „М.“,модел „...“ с рег. №...,управлявано от С.П.К..Твърди се,че с цел да избегне съприкосновение с движещото се насреща неидентифицирано МПС,водачът на лекия автомобил марка „М.“ се отклонил вдясно от пътното платно по посоката на движение,като десните гуми на автомобила навлезли в тревната площ и вследствие на предприетата спасителна маневра,водачът загубил контрол над управлявания от него автомобил и се ударил в крайпътно дърво.Вследствие на това ПТП,С.К. получил счупване на малко-пищялната кост на дясна подбедрица и контузия на гърба на лявото стъпало със счупване на ладиевидната кост.Тези травми били констатирани от лекарски екип на Отделение по ортопедия и травматолигия при „МБАЛ-П.“АД,където пострадалият С.К. бил приет за лечение непосредствено след процесното ПТП.В посоченото болнично заведение К. бил хоспитализиран за периода 30.07.2015 г. до 05.08.2015 г.,а след това на датата 07.08.2015 г. вследствие на травмята на дясната подбедрица и предвид продължителното обездвижване на същата,пострадалият получил масивна тромбоемболия,която довела до смъртта му.

Съгласно твърденията в ИМ,от съставения за произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№.../... г. по описа на ОД на МВР-П.,виновен за процесното ПТП е неизвестен водач,управлявал неидентифицирано МПС.Твърди се още,че между починалия С.К. и брат му Н.К. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка,като още от деца двамата братя били изключително близки,помагали си и споделяли един с друг.Починалият бил по-големият брат и още от дете той бил опора на малкия си брат,негов ментор и закрилник,а след като родителите им починали двамата братя станали и още по-близки.Не минавал и ден без да се видят или поне да поговорят по телефона.Наред с това се твърди,че ищците П. К. Н. и С. П. К.,макар и на крехка възраст,след смъртта на дядо си дълго скърбели и не можели да го преживеят,усещали липсата му и често говорели за него,плачели и се разстройвали.Приживе дядо им се грижел за своите внуци,водели ги на разходки,на почивки,купувал им лакомства,играел с тях,четял им книжки и т.н.Той често гледал своите внуци,когато родителите им били заети и децата били свикнали с него и сами го търсели,тъй като им била приятна компанията му.След смъртта на дядо им,първоначално родителите им не им казвали какво се е случило,но впоследствие им обяснили и децата били тъжни дни наред,като дори и родителските ласки не можели да ги успокоят.Твърди се,че все още,когато говорят на своя покоен дядо,децата се натъжават и разстройват.

Ищците считат,че са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди,причинени им от смъртта на С.К.,тъй като те,макар да не са от кръга на лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС,попадат в очертания с Тълкувателно решение №1/2016 г. кръг от лица,които по изключение разполагат с материалноправна легитимация да получат такова обезщетение с оглед на създадена между тях и починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпените от неговата смърт продължителни болки и страдания.Твърдят,че са предявили извънсъдебно пред ответника претенциите си за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,явяващи се резултат от смъртта на С.К.,но образуваната при ответника щета приключила с отказ да изплащане на такова обезщетение.

Ответникът е подал отговор на ИМ,с който е оспорил изцяло предявените срещу него осъдителни искове-по основание и размер.Твърди,че липсват доказателства за изключително близки отношения между починалия и ищците.Оспорил е и механизма на ПТП,описан в констативния протокол,доколкото протоколът няма материална доказателствена сила.Направил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед на това,че той е бил без поставен предпазен колан,не е избрал подходящата скорост на движение на автомобила и е имал възможност да предотврати инцидента,като отклони автомобила без да излиза от пътното платно.Заявил е и възражение,че по размер исковите претенции не кореспондират на съдебната практик и принципа за справедливост.