Определение № 630 от 26.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Благоевград, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500426 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. чл. 577 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК., във вр. с чл.

278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „С.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С.” № *, представлявано от Г. М., срещу Определение № 6/29.03.2023г. на съдията по вписвания при СВ при РС С., с което е отказано заличаване на на възбрана, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г., върху недвижим имот, с идентификатор *, ведно с изградените върху него самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.1.

С частната жалба отказа на съдията по вписванията да вдигне наложената възбрана, се оспорва като незаконосъобразен. Наведени са оплаквания, които по съществото си са искане за отмяна на постановения акт, поради неправилното приложение на закона. Оспорват се изводите на съдията по вписванията, послужили му като основание за неговото постановяване.

Сочи се с частната жалба, че след наложената възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г. от публичният изпълнител на НАП, върху недвижим имот, с идентификатор *, ведно с изградените върху него самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.1, последвал е договор за продажба на имота с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2020г. по описа на Нотариес Р. Б., като недвижимия имот собственост на длъжника Е. “Г. И.- *“, е продаден на трето лице- дружеството жалбоподател „С.” О., ЕИК *, със съгласието на кредитора- „Т...“ Е., в чиято полза върху имота е била вписана договорна ипотека № *, том *, рег. № *, дело № */2015г. на Нотариус Р. Б.. В полза на кредитора- „Т...“ Е., е бил учреден с Договор за учредяване на особен залог на търговско 1 предприятие № 1295-1/15 от 19.08.2015г.- особен залог върху търговското предприятие на длъжника Е. “Г. И.- *“. Тъй като кредиторът по договора за ипотека и за особен залог е един и същ, „Т...“ Е. се явява превилигирован кредитор от първи ред, като на същия са били разпределени изцяло получените суми от продажбата на недвижимите имоти на третото лице- „С.” О., ЕИК *. Сочи се с частната жалба, че към настоящия момент дружеството жалбоподател е собственик на продадените имоти, а суми за разпределение на други кредитори от продажбата на същите, не са останали, поради което не е била разпределена сума за другите кредитори, включително за Националната агенция по приходите.

Поддържа се с частната жалба от представителят на „С.” О., ЕИК *, че към настоящия момент върху недвижимия имот върху който дружеството жалбоподател е придобило правото на собственост, е наложена възбрана от ТД на НАП, като са налице основанията същата да бъде вдигната, за което е била депозирана молба пред Съдията по вписванията към СВ към РС С.. Изложени са с частната жалба доводи, че с приемането на новата разпоредба на чл. 433 ал.4 от ГПК, /в редакцията и с ДВ бр. 100/2019г./, е отпаднало приложението и задължителна сила на т. 3 от ТР № 1 от *г. по т.дело № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се отрича обратното действие на наложената възбрана и се предвижда същата да действа само занапред. Излагат се правни съображения, че новата разпоредба на чл. 433 ал.4 от ГПК е гаранция че действието на възбраната ще се запази до провеждането на проданта, независимо от последващото и заличаване. Запазването на наложената възбрана върху имота след проданта е неоправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си, като при настъпване на нови факти, съществува правна възможност да се впише нова възбрана, както и да се предприемат други действия за защита на правата, например чрез предявяване от кредитора на иск по чл. 135 от ЗЗД за отмяна на увреждащите действия за длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната.

При така изложените съображения, направено е с частната жалба искане за отмяна на постановения отказ, като се иска от съда да върне преписката на съдията по вписванията за извършване на вдигане на наложената възбрана, като съставът на ОС Благоеврад да даде задължителни указания на СВ, да извърши исканото вписване на промените по Молба с вх.

№ 932/29.03.2023г., подадена от „С.” О., ЕИК *.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с представената в заверено копие преписка от нотариалното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдията по вписванията в службата към РС С. е сезиран с Молба с вх. № 932/29.03.2023г. от „С.” О., ЕИК *, съдържаща искане да заличи възбрана, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г. на публичния изпълнител към НАП, върху недвижими имоти: недвижим имот, с идентификатор *, ведно с изградените върху него самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.1, в м. „Нишан Таши“, с. Поленица, Общ.

С..

С молбата са представени писмени доказателства от които се установява, че след наложената възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г. от 2 публичният изпълнител на НАП, върху недвижим имот, с идентификатор *, ведно с изградените върху него самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.1, последвал е договор за продажба на имота с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2020г. по описа на Нотариес Р. Б., като недвижимия имот собственост на длъжника Е. “Г. И.- *“, е продаден на трето лице- дружеството жалбоподател „С.” О., ЕИК *, със съгласието на кредитора- „Т...“ Е.. От представените писмени доказателства видно е че в полза на кредитора „Т...“ Е., за обезпечаване на договор за кредит, върху имота е била вписана договорна ипотека, учредена с Нотарилаен акт № *, том *, рег. № *, дело № */2015г. на Нотариус Р. Б., която е вписане в имотрия регистър в СВ към РС С. под вх.рег. № */Акт № *, том *, дело № */2015г.

Удостоверява се пред съдията по вписванията в гр. С., че в полза на кредитора- „Т...“ Е., е бил учреден с Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие № 12951/15 от 19.08.2015г.- особен залог върху търговското предприятие на длъжника Е. “Г. И.- *“.

Въз основа на Анекс № 2 от 12.03.2020г. сключен между кредитора „Т...“ Е. и длъжника Е.

“Г. И.- *“, дадено е съгласи недвижимите имоти, върху които е учредена договорно ипотека, които са включени в активите на Е. “Г. И.- *“ и са част от търговското предприятие, върху което е учреден залог в полза на банката кредитор, да бъдат продадени на трето лице- „С.” О., ЕИК *, като продажната цена изцяло да послужи за погасяване на част от дълга на длъжника към банката кредитор. След продажбата на ипотекираните и заложени недвижими имоти, сумата от продажната цена е постъпила по сметката на превилигирования кредитор„Т...“ Е., като е било погасено чрез плащане част от задължението на длъжника Е. “Г. И.- *“, към банката кредитор.

Тъй като „Т...“ Е. е бил едновременно ипотекарния и заложния кредитор, то съгласно чл. 16 от ЗОЗ и чл. 722 ал.1 т. 1 от ТЗ, при извършване на разпределение на сумата постъпила от извършената продажба на ипотекирания недвижим имот, част от имуществото на търговското предприятие на длъжника Е. “Г. И.- *“, то банката кредитор е първо по ред кредитор и същата превилегировано се е удовлетворила за част от вземането си. След извършеното разпределение, суми за разпраделение за останалите кредитори следващи по ред, не са останали, включително за Националната агенция по приходите, която е кредитор по чл. 722 ал.1 т. 6 от ТЗ.

С обжалваното Определение № 6/29.03.2023г. на съдията по вписвания при СВ при РС С., е отказано заличаване на на възбрана, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г., върху недвижим имот, с идентификатор *, ведно с изградените върху него самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.1.

Видно е от мотивите към атакуваното определение, изложени от Съдията по вписванията към СВ на РС С., възбраната в акта от който молителят черпи правата си/ Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2020г. по описа на Нотариес Р. Б./, не е описана с данните на имотите от вписването на същата в СВ, въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки № */*г. на публичния изпълнител към НАП. Отделно за да откаже 3 вписването, Съдията по вписванията към СВ на РС С. е изложил съображения, че на осн. чл.

31 ал.1 от ПВп, вписването на възбраната се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната.

Настоящият състав на ОС Благоевград, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото въз основа на представените по настоящото дело доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните съображения от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване на валидно и допустимо определение на съдията по вписванията, насочена срещу акт за който изрично е предвидена законова възможност за инстанционен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Общо правило е процесуална легитимация да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване, съгласно разпоредбата на чл. 577 ал. 1 от ГПК, да имат лицата, които са страни в това производство. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство /каквото е и това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване - чл. 569 т. 5 от ГПК/ са лицата, от чието име се иска извършването на съответното действие и съответното длъжностно лице/в случая съдията по вписванията/.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения от правна страна:

Производството по вписване е формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването на своята дейност. Отказ за вписване е допустим, тогава когато записаният във входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване. В закона не е извършено видово определяне на постановения отказ на безусловен и условен такъв.

Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В този смисъл, когато се представи акт подлежащ на вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако актът не подлежи на вписване - чл. 4 от ПВ/; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВофициален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/ - чл. 6 от ПВ; 4/ ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал.3 от ПВ; 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно 4 решение/. На друго основание, вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

С ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпоредбата на чл. 129 ал. 2 ГПК е неприложима в производство по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписвания, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.