Решение № 23215 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23215 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110116771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. И. И., чрез адв. С. Г., срещу „Текноледж ОПС България“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2343,48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 11717,39 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение още от 14.08.2015 г. На 07.01.2025 г. Б. И. отправил едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор, а на 30.01.2025 г. му било връчено искане за даване на обяснения относно констатации от извършено от работодателя разследване. На 03.02.2025 г. на ищеца била връчена Заповед изх. № 3538/03.02.2025 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва последното като незаконно. На първо място възразява, че при искането за даване на обяснения на служителя не бил връчен цитираният в него доклад от 30.01.2025 г. на Е. Ш., станал причина за налагане на дисциплинарното наказание. Това показвало формалния характер на искането на обяснения, без да се търси справедливо наказание. При определяне на последното не била взета предвид трудовата характеристика на служителя, който работел в ответното дружество почти 10 години, без да са му налагани дисциплинарни наказания и без да има оплаквания от преките му ръководители относно изпълнението на трудовите му задължения. Напротив, Б. И. бил многократно повишаван в длъжност, достигайки една от най-високите позиции в 1 дружеството. Оспорва и фактическите констатации на работодателя, изложени в уволнителната заповед. В тази връзка твърди, че поради технически затруднения в работата със служебните лаптопи, честа практика била служителите да използват личните си устройства. На процесната дата – 18.12.2024 г. по същите причини Б. И. свързал личния си лаптоп с акаунта си в OneDrive. В този акаунт се съхранявали единствено файловете от служебния лаптоп на ищеца, а не документи, свързани с работата на други служители на дружеството или общи такива за неговата дейност. В този момент започнало автоматично изтегляне на множество файлове, съхранявани в споделеното пространство. Осъзнавайки какво се случва, ищецът незабавно прекратил свалянето на файлове, изтрил всички съхранени на личния му компютър файлове и оставил само няколко доклада, които му били необходими за изпълнението на текущи задачи. Дори да се приемело, че тези негови действия представлявали някакво нарушение на трудовите му задължения, то не била налице субективната страна за извършването му. Освен това софтуерът на ответното дружество имал функционалността да регистрира и сигнализира в реално време подобни нарушения, но въпреки това същото било констатирано месец и половина по-късно, което също било доказателство за тежестта на твърдяното нарушение и несъразмерността на наложеното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Текноледж ОПС България“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р.-К. и адв. Т.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че при издаване на оспорената заповед били спазени всички нормативни изисквания, като тежестта на наказанието била съобразена със сериозността на извършеното нарушение. От фактическа страна извършването на нарушението било установено по безспорен начин. На 18.12.2024 г. в нарушение на договорните си и законови задължения Б. И. придобил огромно количество (над 1700 файла) чувствителна (конфиденциална) информация, свързана с клиент на ответното дружество – бъдещия работодател на ищеца. На основание чл. 193, ал. 1 КТ на служителя била предоставена възможност за защита, която той активно упражнил. В тази връзка възразява, че работодателят нямал законово задължение да уведомява служителя за открита срещу него дисциплинарна процедура, както и да му предоставя цитирания в искането за даване на обяснения доклад. В дадените пред работодателя обяснения ищецът признавал, че е извършил нарушението. Предвид дългия му професионален опит и заеманата позиция във висшия мениджмънт на ответното дружество, които предполагали задълбочени познания в работата с OneDrive и неговите функционални характеристики, нелогично и неубедително звучали обясненията му за причините за извършеното нарушение.

Б. И. заемал ръководна длъжност, на която били поверени информационната сигурност и контролът за спазване на правилата при използване на информацията и технологиите на дружеството. В тази връзка същият следвало да дава пример на останалите служители, поради което допуснатото нарушение имало много по-голяма тежест и носело по-висок риск, отколкото подобно поведение, допуснато например от младши специалист в 2 дружеството. Дори да са съществували твърдените в исковата молба технически затруднения при работа със служебните компютри, това не оправдавало нарушаване на установените правила за ползване на лични устройства без разрешение. Възразява, че за да се стигне до синхронизация на OneDrive с дадено устройство, трябвало да се преминат редица технически стъпки, което изключвало тяхното случайно или автоматично изпълнение без целенасочени действия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Б. И. И., редовно пР.н, се явява лично и с адв. Г..

Процесуалният представител поддържа исковата молба и депозираното на 05.06.2025 г. становище. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Изразява становище, че оспорената заповед не съдържала конкретни факти за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, не били индивидуализирани изтеглените файлове, не били посочени конкретните актове, които били нарушени, което само по себе си опорочавало извършеното уволнение, тъй като нарушавало правото на защита на служителя. В хода на процеса не била доказана съразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с твърдяното нарушение. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „Текноледж ОПС България“ ЕООД, редовно пР.н, се представлява от адв. Т. и адв. Р.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и изложените в същия аргументи и твърдения. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства била установена по неоспорим начин законосъобразността на извършеното уволнение. Дисциплинарната процедура била спазена стриктно, а дадените от ищеца обяснения били неубедителни и противоречиви и по никакъв начин не оправдавали извършеното от него тежко нарушение на трудовата дисциплина. Изтеглените огромен брой файлове съдържали лична информация на други служители, данни за възнаграждения, търговска тайна. Действията на работодателя били правомерни и логични, предприети с единствената цел да защити своите интереси. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на заетата позиция.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори по делото, че между страните през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 640 от 14.08.2015 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „консултант сигурност данни“ в ответното дружество. Съгласно чл. 3.1 от трудовия договор авторските и всички други права върху обектите на интелектуална собственост, създадени от служителя 3 по време на действието на този договор, били собственост на работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните служителят предавал на работодателя създадените през периода на действие на договора от него обекти на интелектуална собственост. При напускане на дружеството служителят бил длъжен да върне всички служебни документи, литература, чертежи, програми, както и всякакви други служебни вещи, включително и предоставените му преносим компютър и телефон (чл. 3.2 от трудовия договор). Видно от отбелязване в трудовия договор, Б. И. постъпил на работа на 01.09.2015 г.

С анекс № 5173 от 28.06.2024 г. към трудовия договор служителят приел да изпълнява длъжността „Директор информационни технологии“ в ответното дружество, считано от 01.07.2024 г., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 11717,39 лева, допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 984,26 лева и брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 12701,65 лева.

Останалите клаузи на трудовия договор и анекси към него оставали непроменени и в сила.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „старши директор информационни и комуникационни технологии“, ищецът трябвало да е в състояние да осигури стратегическо управление на хора, най-висок клас обслужване, визионерско мислене чрез създаване на култура на високи резултати и непрекъснато усъвършенстване в рамките на определената бизнес линия. Сред основните задължения и отговорности на длъжността били: да разработва, внедрява и наблюдава ежедневните оперативни системи и процеси, които осигурявали видимост на целите, напредъка и пречките пред ключови инициативи на работодателя; да спазва политиките и стандартите на организацията, като следи за спазването на законодателните разпоредби; да напътства, наставлява и стимулира екипа за управление на операциите, за да постигне висока ангажираност на служителите; да популяризира култура, която насърчава най-добрите резултати и високия морал. Сред необходимите умения и качества за заемането на длъжността бил опитът при работа в динамична високотехнологична среда на висше ниво.

Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищеца на 28.06.2024 г.

Съгласно т. 6.1 от Политиката за корпоративната информационна сигурност на ответното дружество същата била задължителна за всички негови служители, които имали задължение да защитават данните и информационните системи срещу неправомерен достъп, използване, промяна, разкриване, унищожаване, загуба или предаване. В клаузата на т.

6.2.17 от Политиката било предвидено, че информационните активи и информационните системи на ответното дружество били ценни негови бизнес активи. Неподходящото поведение при използването или разпространението на конфиденциална информация можело са изложи на риск дружеството или негови клиенти. Поради това при използването на ИТ-ресурсите на „Текноледж“ неговите служители трябвало да спазват приложимите закони и подзаконови нормативни актове и да отделят внимание на своите професионални отговорности и задължения да защитават физическите ИТ-активи на „Текноледж“, когато са 4 им поверени.