Решение № 186 от 29.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Варна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3343/19.05.2025г на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ДОБРИЧ против решение № 111/ 08.05.2025г на ОС–Добрич по гр.д.№ 241/2024г в частта, с която е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адм. адрес гр.София бул.„Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор Б.С., да заплати на С. М. Л. ЕГН ********** от гр.Г.Т. ул.“* *.*“ № *, сума в размер на 200лв /двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода 28.02.2022г-9.03.2022г вследствие обвинение срещу ищеца С. М. Л. по ДП № 9/2015г по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр.Добрич по НОХД № 1627/2015г, НОХД № 145/2016г и НОХД № 357/2020г, и трите по описа на Добричкия РС, последното прекратено поради изтекла абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК, на осн.чл.2 ал.1 т.3 предл.4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска - 23.04.2024 до окончателното й изплащане.

Наведените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита иска за претендираните вреди, причинени през периода от 28.02.2022г 9.03.2022г за неоснователен, тъй като делото е било в съдебна фаза и въззивникът е предприел съответните процесуални действия.

Моли за отмяната в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло.

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемата страна С. Л. със становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението в тази 1 част.

В о.с.з. представителят на Прокуратурата поддържа заявеното още в първата инстанция становище за неоснователност на иска.

Счита решението на ОС-Добрич за постановено в противоречие със ЗОДОВ и задължителната съдебна практика, макар и да се е позовал на ТР № 3 от 2004г, не е съобразено от съда визираното в т.8, според която няма основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата поради липсата на незаконно извършени действия.

В случая става въпрос за изтекла давност за наказателно преследване – в хипотезата на чл.2 ал.3 предл.посл. от ЗОДОВ, която визира само активни действия на Прокуратурата, свързани със започване на наказателно производство, но не с неговото приключване.

След 2016г от Прокуратурата не са били извършвани действия директно по делото, тъй като през цялото време същото е било в съда. Междувременно е бил постановен и осъдителен акт срещу Л..

Никога няма да бъде даден отговор на въпроса дали е било законно обвинението срещу него, тъй като самият ищец е поискал на 9.03.2022т прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност и не е поискал делото да продължи с оглед евентуалното му оневиняване.

От 12-те съдебни заседания, насрочени по последното нак. дело от 2020г, 6 от тях са били отложени по причини на защитата и на подсъдимия Л..

Твърди се, че няма незаконни дейстивя на Прокуратурата през въпросния период, която не би могла да разпореди на съда да насрочи делото точно на 28.02. Същата не е направила възражение срещу така изтеклата давност, нито впоследствие да е подавал протест срещу прекратителното определение на съда

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира в.жалба за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Предявените обективно кумулативно съединени искове от С. М. Л. от гр. Варна срещу Прокуратурата на Република България са за заплащане на 70 000лв - обезщетение за неимуществени вреди /накърнени чест, достойнство, добро име и обществена репутация, стрес, разклатено физическо и психическо здраве/, настъпили вследствие незаконното му обвинение по ДП № 9/2015 на ОСлО отдел при ОкрП-гр.Добрич по НОХД №1627/2015 г, НОХД № 145/2016 и НОХД №357/2020 на Добричкия РС, последното НОХД - прекратено поради изтекла абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК, и сума в размер на 185 412,69 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие горното обвинение, изразяващи се в пропуснати ползи - нереализиран доход по сключени на 1.01.2016г, 1.01.2017г и 01.01.2018г трудови договори с германски работодател-гостилница „Гастхоф цур Валдлуст“ Ренвег Фюрт и нереализирани доходи във връзка със състезания и 2 обществени тренировки с немски клуб по борба - Спортно дружество на атлетите „Хютигвайлер“, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното им изплащане.

Пределите на въззивното обжалване се ограничават до присъденото на ищеца обезщетение в размер на 200лв за претърпените от него неимуществени вреди за периода 28.02.2022-9.03.2022г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 предл.4-то от ЗОДОВ, изразяващи се в преживян стрес, рефлектирал негативно върху физическото и психическото му здраве, безсъние, чувства на притеснение, страх, срам, раздразнителност и преживяно социално оттегляне.

В останалата част на решението, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за горницата над 200лв до пълния размер от 70 000лв, както и в частта, с която изцяло е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи в размер на 185 412,69лв, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Поради това не се налага обсъждане на доказателствата, относими към имуществените претенции на ищеца.

На 12.02.2015г е образувано ДП № 9/2015 г. на ОСлО към ОП – Добрич срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.159б ал.1 във вр. с чл.159а от НК.

Ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство двукратно–с Постановление от 2.06.2015г и с Постановление от 21.10.2015г. С второто му било повдигнато обвинение за това, че в периода от август 2014г до 3.09.2014г в гр. Добрич в съучастие с Вл. Ж. И. от гр.Г.Т. като съизвършител набирал и транспортирал отделни лица Д. Д. Д. от с.Стожер и я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в гр.Майнхайн, Германия, независимо от съгласието й, като деянието било извършено чрез обещаване на облаги на пострадалата. Престъплението е квалифицирано по чл.159б ал.2 вр.чл.159б ал.1 предл.1 и 2 вр.чл.159а ал.2 т.6 предл.3 вр.чл.159а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

С Постановление от 21.10.2015 въззиваемият отново е бил привлечен като обвиняем по ДП 9/2015г по описа на ОСлО при ОП – Добрич, предвид прецизираната квалификация на престъплението, като такова по чл.159б ал.2 вр.чл.159б ал.1 предл.1 и 2 вр.чл.159а ал.2 т.6 предл.3 вр.чл.159а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Отново му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 16.11.2015г по ДП № 9/2015г на ОСлО при ОП–Добрич на ищеца е била наложена ПАМ на осн.чл.199 и чл.68 ал.1 НПК, изразяваща се в забрана на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на прокурора.

Налагането на мярката за процесуална принуда е обусловена от повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление по см. на чл.93 т.7 НК.

ДП № 9/2015 на ОСлО при ОП–Добрич е приключило с Постановление от 7.12.2015 с мнение за предаване на съд на обвиняемите С. М. Л. и Вл. Ж. И..

На 11.12.2015г е бил съставен обвинителен акт, с който прокурор от РП – Добрич е 3 повдигнал обвинение на въззиваемия за това, че в периода от м.08.2014г до 3.09.2014г в гр.Добрич в съучастие със С. Л. като съизвършител набирал и транспортирал отделни лицаД. Д. Д. от с.Стожер, общ.Добрич и на 3.09.2014 я превел през границата на страната – ГКПП Русе - Дунав мост, с цел да бъде използвана за развратни действия в гр.Манхайм, Германия независимо от съгласието й, като деянието било извършено чрез обещаване на облаги-престъпление по чл.159г предл.1 вр.чл.159б ал.2 вр.чл.159б ал.1 предл.1 и 2 във връзка с чл.159а, ал. 2, т. 6, предл. 3 във връзка с чл.159а, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 НК.

Образувано е било НОХД № 1627/2015 на РС–Добрич на 12.12.2015г, което е било прекратено с разпореждане № 63/ 11.01.2016 на РС–Добрич за прекратяване на съдебното производство и връщане на РП–Добрич за отстраняване на констатираното от съда съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на досъдебното производство.

Впоследствие е бил внесен коригираният обвинителен акт срещу въззиваемия за това, че в периода от м.08.2014г до 3.09.2014г в гр.Добрич, в съучастие с Вл. Ж. И. от гр.Г. Т. като съизвършител, набирал и транспортирал отделни лица – Д. Д. Д. от с.С., общ. Добрич, и на 3.09.2014г я превел през границата на страната – ГКПП Русе - Дунав мост, с цел да бъде използвана за развратни действия в гр.Манхайм, Германия независимо от съгласието й, като деянието било извършено чрез обещаване на облаги-престъпление по чл.159б ал.2 вр.чл.159б ал.1 предл.1 и 2 вр.чл.159а ал.2 т.6 предл.3 вр.чл.159а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

По този /втория по ред/ обвинителен акт на 4.02.2016г е било образувано НОХД № 145/2016 на РС–Добрич. В хода на съдебното производство, обвинението срещу въззиваемия е било изменено на такова за извършено престъпление по чл.155 ал.1 НК.

С присъда № 55/11.11.2019 С. Л. е бил признат за виновен в това, че през м.08.2014г в гр.Добрич е склонявал към проституция Д. Д. Д., като на осн.чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000лв.

Против горепосочената присъда Л. подал въззивна жалба, по която е образувано ВНОХД № 40/2020г на ДОС.

С решение № 15/13.03.2020г по въззивното наказателно дело, присъдата на РС– Добрич е била отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като е бил нарушен принципът за несменяемост на съдебния състав и затова делото е било върнато на РС-Добрич за разглеждане от нов състав.

Въз основа на дадените указания от ДОС е образувано на 1.04.2020г НОХД № 357/2020г по описа на РС–Добрич, което приключва с протоколно определение № 260012/9.03.2022г за прекратяване на наказателното производство срещу С. М.Л. поради погасяване на наказателната отговорност вследствие изтичане предвидената в закона погасителна давност. След изтичането на 15-дневния срок за обжалване или протестиране, запомнал да тече от датата на постановяването му в о.с.з., същото е влязло в сила на 25.03.2022г.

4

От съдържанието на протокола от проведеното о.с.з. на 9.03.2022г по нак.дело е видно, че процесуалният представител на подсъдимия е отправил искане за прекратяването му поради изтекла давност. По това искане Прокуратурата не е възразила, а впоследствие не е протестирала постановеното прекратително определение.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда сато убедително и компетентно дадено. От него се установява, въззиваемият е *-годишен мъж, у когото по анамнестични данни от м.02.2015 не се наблюдавали прояви на психично разстройство. Преди 12.02.2015г бил здрава, хармонична личност, с отлична социална адаптация и постъпателно развитие, съответно на възрастовите периоди, през които е преминавал, реализиран и удовлетворен от постигнатото, способен да се радва на живота, на семейството и на света като цяло. След като му било повдигнато обвинение се почувствал зле. Случилото се изиграло роля на стресор с изключителна интензивност, довел до влошаване на психичното му състояние. Вещите лица са отчели трайни следи на влошено психично състояние на Св.Л., което настъпило в причинно-следствена връзка с травмиращото въздействие на повдигнатото му обвинение. С времето Св.Л. успял да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени от преживяната обида и засегнатото достойнство. Причиненото му страдание и унижение е заседнало дълбоко в съзнанието му. Към момента на обследването е констатирано наличието до известна степен на психомоторно напрежение. Поведението му давало сигнали на потиснатост, тревожни и депресивни мисли, съответно на общо неспокойствие. Налице били прояви на старт-рефлекс /т.е. “пусков механизъм“, тригер/. С цел преработване на преживяванията, свързани с психотравмата, когнитивно преработване на събитието, повишаване на устойчивостта на личността и ежедневни стресови и сложни житейски ситуации е обоснована необходимост от провеждане на психотерапевтични сесии с психотерапевт от страна на въззиваемия.